Темата за националния празник се политизира заради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за разправа с дядо Иван. Изгонихме го от икономиката, армията, политиката, и сега искат да го изгоним от историята. Това няма как да стане.
Това казва пред Епицентър. бг историкът акад. Георги Марков.
Има и противници на това мнение.
Епицентър.бг започва дискусия – готови ли сме като общество да променим националния си празник? Знаем ли какви ще бъдат последиците от една такава генерална промяна?
Смяната на един празник на основата на борбите за свобода и независмост на българите с друг, който се базира на писмеността, културата и духовното развитие означава да се смени цялостната доктрина на държавата.
Имат ли това в предвид политиците, които са се забързали за три месеца да променят Конституцията?
Ще потърсим мнението на историци и общественици по тези теми, които ще бъдат в центъра на вниманието на обществото само след месец.
Сега даваме думата на историка акад. Марков:
– Много гореща полемика предизвика предложението 24 май да стане национален празник, а не 3 март, акад. Марков. Вашето мнение? Какво налага да отваряме подобна дискусия?
– Този спор се води отдавна и отвреме навреме се разгаря, както и сега. Преди близо 15 години пак имаше такова предложение – 3 март да бъде заменен като национален празник от 24 май. Тогава още казах, че 24 май е духовен празник. Обикновено национален празник, както показват традициите в другите държави, е историческо събитие – независимост, война за независимост, начало на тяхната държава, във Франция е Великата френска революция, в Сърбия и Гърция – въстанията от 1806 и 1821 година, които водят до установяване на тяхната държавност.
3 март върна България на политическата карта на Европа. Затова е подходящ за национален празник.
Безспорно, 24 май е най-българският празник. Но не е само български. Бях веднъж в Улан Батор, излизам и гледам – кирилица. И когато държах слово пред тяхната Академия, подчертах, че нашата азбука – кирилицата, е от Охридското езеро до пустинята Гоби.
Не бива да противопоставяме двата празника и да не политизираме този въпрос. Сега се политизира заради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за разправа с дядо Иван. Изгонихме го от икономиката, армията, политиката, и сега искат да го изгоним от историята. Това няма как да стане.
Вярно е, че падналите руски воини в Руско-турската война не са 200 000, но са 68 700 души. Нито една друга чужда армия няма толкова гробове тук.
– Значението на 3 март е безспорно, а историците винаги сте подчертавали, че в Сан Стефано България се появи отново на политическата карта на Европа. Защо не ви чуват?
– Имах неприятности и преди 1989 година по тази тема. Историята не е слугиня на политиката. Това го повтарям непрекъснато.
Историята е наука. Политиците не разбират, че като правят история, нямат право да пишат историята, която се е случила преди тях.
Както преди имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност.
Аз съм председател на един комитет за изграждане на паметник на цивилните жертви на англо-американските бомбардировки над София по време на Втората световна война като военно престъпление.
Пред американското посолство в София сложиха паметник на загиналите летци, които бомбардират столицата и избиват цивилно население! Моля ви, бомбите не са градушка, те се хвърлят от самолети, които имат отличителни знаци. Нека кажа отново – историята не трябва да се политизира с днешна дата.
– 24 май е празник, който е в сърцата на всички българи, не разделя, а ни обединява. Няма ли сега изкуствено да се превърне в повод за спорове, за разкол?
– Да, точно така. Изкуствено се противопоставят двете дати. 24 май е духовен празник. Искам да припомня на съвременните либерални демократи – 3 март е официален празник в Царство България. Комунистите го забраниха след 9 септември 1944 г. , а Вълко Червенков го нарече „празник на великобългарския шовинизъм“ заради санстефанския национален идеал.
Чух Кирил Петков да казва, че сега сме на правилната страна на историята. Повтарят го и други. Чакайте, откъде знаете на чия страна сме?! Това ще го кажат историците след поне 50 години. Жалко е, че някои колеги и преди 1989 година, и сега политизират историята. Свързаните с определени фондации, най-вече „Америка за България“, прекаляват.
– Можете ли да дадете примери за друга нация, за друга държава, която непрекъснато да спори и да си сменя националните празници?
– Възможно е да има, особено в страните от бившия Варшавски договор, където имаше идеологизирани празници. Но е много обидно, че ние периодично го правим.
Да припомня и историята с катедралата „Свети Александър Невски“, която е посветена на патрона на Царя Освободител. В началото на 90-те години, при първото правителство на СДС, се говореше да преименуваме „Св. Александър Невски“ на Свети Свети Кирил и Методий. Казах им: „Не правете грешката на премиера Васил Радославов.“
На 1 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия, за да си върнем земите в Македония и Поморавието. Но Съглашението обявява война на България. Тогава Николай Втори има един манифест за изменниците на славянството и праща няколко руски броненосеца да бомбардират Варна. По тази тема – че в Добруджа се бият българи с руснаци, не се говореше преди 1989 година. Загиват мирни жители, общественото мнение е възмутено. И тогава Васил Радославов, известен русофоб, внася в парламента предложението да се преименува храма на Св. Св. Кирил и Методий, който не е бил и осветен. Светият синод не е съгласен, но кой пита Светия синод?! По-късно Александър Стамболийски връща името на катедралата.
Недейте пипа храма!
Британският крал Едуард Осми, който абдикира през 1936-а, идва тук за малко при цар Борис, пътувайки с яхта от Неапол до Цариград, и после с влак до София. Слиза на Казичене, царят го черпи във „Врана“ и за шест часа му показва столицата. Единственото нещо, което го е възхитило, е „Свети Александър Невски“, пред която възкликнал: „Това е великолепно!“
Имаше подмятания след промяната, че Цар Освободител ни гледал строго пред парламента, Александър Невски – зад парламента. Пък толкова улици на генерали имало в София – Скобелев, Игнатиев. Един министър от правителството на Филип Димитров, няма да му споменавам името, ми казва навремето: Дразни ме, от едната страна цар Освободител, от другата – „Московска“. Нека я махнем!
Отвръщам „не можем да я махнем“. Когато през Първата световна война воюваме с Русия, адресът на цар Фердинанд е на улица „Московска“, в съседство с руската легация. Немският кайзер – Вилхелм Втори, пиша писма до Фердинанд на улица „Московска“.
Искаха и „Гурко“ да преименуват…Имаше такива залитания след 1989 година.
– Но ги има и сега…
– За разлика от мои колеги, аз не си променям мнението. Категоричен съм, че има само едно Освобождение. Второ Освобождение няма. Има окупация.
Няма съветска армия, има червена армия. В България има контролна комисия и на трите велики сили, която тук се ръководи от ген. Сергей Бирюзов, а САЩ и Великобритания помагаха на ген. Бирюзов, включително за Народния съд. Въпреки че цар Борис Трети не изпрати нито един войник на източния фронт, червената армия нахлу и окупира България. А Чърчил, който мрази България още от Първата световна война, ни предаде на Сталин.
45 години България беше в съветската зона на господство, но със съгласието на Великобритания и Съединените щати.
Паметникът в центъра на София е излишен, но има нещо друго. При посещението на президента Елцин в София, когато президент беше д-р Желю Желев, бе подписан двустранен договор между България и Руската федерация, където има и текст за опазването на паметниците на руската и на червената армия. Дипломатите трябва да видят този договор. Според мен мястото на Паметника е в музея.
В Берлин има два паметника, но там има над 100 000 гроба на съветски войници. И никой не ги е пипнал. Тук няма кости, въпросът се политизира.
– Ако се отвори широка дискусия, ще се чуят и предложения за 6 септември, за 22 септември. Къде е мястото на Съединението и на Деня на независимостта в празничния календар?
– Това са големи български празници, имаше и такива предложения. Но без 3 март ние нямаше да има какво да съединяваме и какво да обявяваме за независимо.
– Тези дни бе публикувано интересно изследване на парламентарната социологическа агенция – НЦПИ. Според данните най-голям дял от нашите сънародници смятат, че Левски и Ботев са с най-голям принос за развитието на България. След Вазов и преди хан Аспарух обаче се нарежда Тодор Живков. Как си обяснявате носталгията по времето на социализма?
– Преди години и БНТ реши да прави сондаж за най-великите българи, по примера на Би Би Си. Предупредих да не го правят, защото и Азис ще се класира. Така и стана, Азис се нареди сред 10-те най-велики. Левски бе безспорен, много високо се изкачи Петър Дънов, а се появи и учител от Немската гимназия, когото учениците и ученичките много обичали.
Аз съм против класации, които нареждат едни до други живи и мъртви.
Левски е национална икона. Ботев – също. Нито една власт в България не е посмяла да посегне на тях. След 1989 година някои либерали посегнаха, като обявиха, че Ботев бил терорист. Да, той е терорист за австро-унгарския император, защото е завзел техен пътнически кораб, но той не посяга на пътниците. И за Левски имаше подобни гласове – да, бил е терорист за Султана.
Като национални икони Левски и Ботев не бива да се забъркват с наши съвременници.
Мой колега, пак преди време, обяви Иван Костов за втори Стефан Стамболов. Пак казах – недейте, Иван Костов си е Иван Костов. Стамболов живее в друга епоха, в края на 19 век няма ядрено гориво, няма петролопроводи, нефт и прочее.
Но после и за Бойко Борисов говореха някои като за втори Стамболов.
Забележете – никой не иска да бъде втори Александър Малинов – демократ, който умира от трети сърдечен удар през 1938 година по време на предизборно събрание. Когато през 90-те години преименувахме булевард Людмила Живкова на негово име, чувах въпроси „кой пък е този Александър Малинов?“. Предложих да пуснем марка с неговия лик, да се знае кой е – министър-председател и по времето, когато България обявява своята независимост. Но не, повече харесват Стефан Стамболов, „здравата ръка“. Но Стамболов е имал и грехове, при него има политически убийства, тайна полиция…
– Големите ни празници са от времето на царска България, а нищожен процент искат да живеят във времето на Борис Трети и на Фердинанд. Отново по-голям дял предпочитат социализма. Какво привлича българите към този отрязък от миналото? Откъде идва носталгията?
– Това е носталгия не по комунизма, а по младостта.
Освен това Живков не е Георги Димитров, не е Вълко Червенков. Има развитие. Ще ви дам пример с македонския въпрос. През 1957 година акад. Димитър Косев – патриот и голям български историк, пише статия срещу скопските фалшификатори. По този повод заедно с Тодор Павлов отиват при Живков, а през 1963 година се прави закрит пленум по националния въпрос. Тогава Живков признава, че политиката ни спрямо Македония е грешка на Димитров и на партията, че в България няма македонци, а има българи. Това не е оповестено, но когато през 1965 година Тито идва в София и пита Живков какво ще прави на предстоящото преброяване с „моите македонци“, той отвръща „тук няма македонци, в България има българи“. А 300 000 при предишното преброяване насилствено са писани македонци.
Тодор Живов не е коминтерновец. Системата на социализма беше в развитие.
