Обявени са окончателните резултати от проведения ден по-рано референдум за независимост на Черна гора. „За“ независимост на републиката гласуват 55,52% от гласоподавателите, а „против“ – 44,48%. На референдума гласуват общо 86,35 % от имащите право на глас. За независимостта на републиката гласуват най-много гражданите в общините Рожае /91,3%/, Плав, Цетине и Улцин, а най-малко – в Андриевица и Плужине.

Бившият марксистки Южен Йемен и консервативният Северен Йемен се обединяват в обща държава.

Йеменска република е държава в Югозападна Азия, на Арабския полуостров, по крайбрежието на Червено море. През VI в. територията на Йемен е завладяна от персите. През VII-IX в. влиза в територията на халифата на Омеядите, по-късно – на Абасидите. Под турска власт е през 1517-1633 г. и 1872-1911 г. През 1839 г. Великобритания установява протекторат над Южен Йемен. През 1962 г., в резултат на антифеодалната революция в Северен Йемен, е провъзгласена Йеменската арабска република (ЙАР). Избухва гражданска война, продължила до 1970 г. След ожесточена борба за независимост през 1967 г. Южен Йемен става независима държава. Три години по-късно – от 1970 г. – вече е Народна демократическа република Йемен (НДРЙ). На 22 май 1990 г. Йеменска арабска република и Народна демократическа република Йемен се обединяват под името Йеменска Република. Президент е А. А. Салех, министър-председател Абу Бакр Атас. От 1997 г. – министър-председател е Ф. С. Бен Ганим. От 1945 г. Йемен членува в Лигата на арабските държавиви.

Умира Мими Михайлова Балканска – българска оперна певица. Тя е родена на 22 юли 1902 г. в гр. Русе. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др. Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия. Една от основателките е на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. работи в Народната оперета и в Държавния музикален театър в София (през 1948-1962 г.). По-важни нейни оперетни роли са: Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от И. Калман), Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман), Ана Главари („Веселата вдовица“ от Ф. Лехар), Кристел („Птицепродавецът“ от К. Целер), Парася Никаноровна („Трембита“ от Г. С. Милютин), Ангелина („Бунтовна песен“ от Г. Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев) и др.

Умира Албер Клод – белгийски биохимик. Той е роден на 23 август 1899 г., в Лонлие, Белгия. Албер Клод е един от първите, които прилагат метода на диференциалното центрофугиране за изследване на субклетъчните структури. Установява, че окислителните процеси са локализирани в митохондриите. През 1974 г. получава нобелова награда (съвместно с Г. Паладе и Ш. дьо Дюв).

Цейлон е преименуван в Шри Ланка.

Демократична социалистическа република Шри Ланка (до 1972 г. – Цейлон) е разположена в Южна Азия, на остров Шри Ланка в Индийския океан. До 1948 г. Шри Ланка е владение, а до 1972 г. – доминион на Великобритания. През V-II в. пр. Хр. на о-в Цейлон се заселват синхали и тамили от Индия. От 1505 г. започва колонизацията на острова от португалците, които подписват с образуваните княжества търговски договори. През 1540-1592 г. Португалия владее острова. През XVII в. става владение на Нидерландия, през 1770 г. Цейлон става повод за война между Франция, Нидерландия и Великобритания. За една година – 1795-1796 г., островът е завладян от Великобритания. От 1802 г. влиза в състава на Британска Индия. През 1802-1848 г. островът е отделен като британска колония Цейлон. През 1947 г. Великобритания дава на острова независимост и права в състава на Общността. През 1972 г. Цейлон е провъзгласен за Демократична република Шри Ланка, а шест години по-късно – за Демократична социалистическа република Шри Ланка. Съгласно действащата от същата година конституция Шри Ланка е унитарна държава с президентска форма на управление. От ноември 1994 г. президент на страната е лидерът на Народната партия Ч. Бандаранайке Кумаратунга (преизбрана през 1999 г.), министър-председател С. Бандаранайке (майка на президента). От 1995 г. Шри Ланка е член на ООН.

Ричард Никсън пристига в Москва и така става първият президент на САЩ, извършил официално посещение в СССР.

Ричард Никсън) е 37-и президент на САЩ (1969 г. – 1974 г.), кандидат от Републиканската партия. Роден е на 9 януари 1913 г. в Йорба Линда, щат Калифорния. Завършва своето образование в „Уайтър Колидж“ (1934 г.). Служи във Военноморските сили на САЩ от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Дуайт Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Джон Фицджералд Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския мандат на Никсън Нийл Армстронг стъпва на Луната (20 юли 1969 г.), водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписва се мирен договор с Виетнам (1973 г.). През август 1974 г. вицепрезидентът Джералд Ръдълф Форд заема президентското място на Никсън, в резултат от аферата „Уотъргейт“. Умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.

В сградата на Народното събрание завършва І конгрес на Съюза на българските писатели.

16-годишният американски певец Брус Спрингстийн записва своята първа песен. Брус Спрингстийн е американски рокизпълнител, китарист, композитор, автор на текстове. Роден е на 23 септември 1949 г. във Фрийхолд, Ню Джърси, САЩ. Кариерата си започва през 1969 г., когато записва песни с неизвестната група “Костийлс”. В колежа създава собствена група – “Стийлс Милс” (1969 г. – 1971 г.), с която концертира. Следващите му групи са “Доктор Зу”, “Соник Бум”, “Брус Спрингстийн бенд”. Първият солов албум на Спрингстийн е записан във фирмата “Си Би Ес” (1974 г.). Критиците го обявяват за “спасител” на рокендрола. През 70-те и 80-те години работи със съпровождащата група “Ийстрийт бенд”. За почти 30-годишната си успешна кариера Спрингстийн издава много албуми, едни от най-продаваните за всички времена, прави стотици концерти пред пълни с публика стадиони, носител е на много награди “Грами” и на 1 награда “Оскар” за музиката към филма “Филаделфия”.

Открива се Криптата при Храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София (филиал за средновековно и възрожденско българско изкуство при Националната художествена галерия). Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е построен в чест на Александър II (наричан още „Цар Освободител“, защото армията му освобождава България от Турско робство през 1878 г.) и носи неговото име. Храмът е най-големият храм-паметник на Балканския полуостров. В подземния етаж на катедралата е разположена „Криптата“, където в хронологичен ред са подредени около 300 експоната, предимно икони, а също и стенописни фрагменти и щампи. Експонатите датират от IX в. до края на XIX в. Колекцията е най-представителната сбирка, разкриваща развитието на иконописта по българските земи.

В София гостува първият летец-космонавт Юрий Гагарин.

На 12 април 1961 г. в Космоса полита първият човек – руснакът Юрий Гагарин. Макар и полетът му да продължава само няколко часа, помага много в областта на изследването на пространството около Земята. Юрий Гагарин е роден през 1934 г. край град Гжатск. През 1955 г. постъпва във военновъздушната школа в Оренберг. През 1960 г., след дълъг подбор, Гагарин и още 20 пилоти започват подготовка за полет в Космоса.

В Чили в резултат на едно от най-силните земетресения на XX век – 9,5 бала, загиват около 5000 души.

Районът на Трихълмието /Тримонциума/ в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като „Старинен Пловдив“.

Възстановени са дипломатическите отношения с Гърция. Това става с подписана в Париж двустранна декларация, според която България потвърждава готовността си да изпълни своите задължения по Парижкия мирен договор от 1947 г. – договор за мир между България и страните победителки във Втората световна война (1939-1945 г.), с който приключва войната за България. Проектът на договора е разработен без участието на български представители. Постигнато е съгласие двустранна комисия от експерти да се събере през юни същата година (1954 г.) в Париж, за да преговаря по уреждане на спорните въпроси между двете страни и най-вече тези за репарациите и реституциите.

Умира д-р Любомир Николов Владикин – български юрист, белетрист. Той е роден на 3 септември 1891 г., в с. Голямо Белово. Син е на Н. Владикин и племенник на Евстатий Пелагонийски (с мирянско име Г. Д. Димитракев). Любомир Владикин завършва право в София, след което специализира държавни науки във Виена и Вюрцбург. Професор е в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” по общо държавно и българско конституционно право (1932 г.). Почетен директор е на университетите в Атина, Букурещ, Загреб, Виена, Рим, Париж и Осло. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Любомир Владикин емигрира в чужбина. Негови съчинения са: „Регентството като държавноправен институт“ (1927 г.), „Българското престолонаследие“ (1930 г.), „Основите на царската власт и престолонаследието“ (1931 г.), „Френският стопански съвет“ (1934 г.), „Царевград Търнов“ (1928 г.), „Между Царевец и Трапезица“ (1931 г.), „История на Търновската конституция“ (1994 г.) и др.

Роден е Борис Гуджунов – един от известните български естрадни изпълнители през 60-те и първата половина на 70-те години. Като солист на „Сребърните гривни“ и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио изпълнява популярни шлагери и рокендрол. Записва за пръв път през 1964 г. Участва във фестивалите „Златният Орфей“ (II награда през 1971 г. и III награда през 1980 г.) и „Шлагер-фестивал“ в Дрезден (1972 г.), представя песни на различни конкурси. Концертира в редица страни.

Полицията арестува 7 души българи и чужденци начело с Рафаел Гослен, обвинени, че са британски шпиони (аферата Гослен). Трима от тях са осъдени на 10 години затвор.

Открива се XXIV Обикновено Народно Събрание. Председател е Стойчо Мошанов (бивш демократ-сговорист, приобщен към режима). На 31 май са одобрени всички наредби-закони, издадени след 19 май 1934 г.

Конституиран е Четвърти Държавен съд срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков, съдени като виновници за втората национална катастрофа.

30-членната анкетна комисия, избрана от Седемнадесетото Народно събрание за периода на Балканските войни с 21 депутати от мнозинството и 9 от опозицията се разделя на 4 подкомисии: по дипломатическата подготовка (председател Хр. Попов), по военните действия (председател И. Попов), по търговете и военните доставки (председател И. Вълчев) и по реквизициите (председател Р. Радев, от февруари 1915 г. – П. Чорбаджиев).

Комисията се конституира на 17 май с председател Христо Попов (от септември 1916 г. – П. Чорбаджиев).

Умира Александър Петров Радев – български политик, общественик и държавник. Той е роден на 24 февруари 1864 г., в Битоля. Александър Радев е един от ръководителите на Прогресивно-либералната партия. През 1889 г. завършва право в Атинския университет и служи като съдия в Ловеч, Трън, Търново, София и др. След 1892 г. е адвокат. Участва активно в македоно-одринското освободително движение. Член е на Македонския комитет (от 1900 г. ВМОК) през 1895-1896 г. Председател е на комитета през 1898-1899 г. Председател е и на Адвокатския съвет, на Юридическото дружество и др. От края на ХIХ в. е член на Централното бюро на Прогресивно-либералната партия. Александър Радев е министър на правосъдието (19 февруари 1901 г. – 03 ноември 1902 г.) и министър на народното просвещение (03 ноември 1902 г. 05 май 1903 г.).

Българските депутати в отоманския парламент протестират против настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина в български села в Скопско с мемоар до посланиците на Великите сили в Цариград.

В Доркинг, Англия е роден сър Лорънс Оливие – английски театрален и филмов актьор.

Снима се в десетки филми в Англия и САЩ. Първият му голям успех в киното е във филма на американския режисьор Уилям Уайлър „Wuthering Heights“ (1939).

Огромен актьорски и режисьорски триумф му носи екранизацията на шекспировата пиеса „Хенри V“ (1944). Многократно се връща към творчеството на Уилям Шекспир – „Хамлет“ (1948), „Ричард III“ (1956) и „Отело“ (1966). Незабравима е неговата игра във филма по пиесата на Джон Осбърн „Комедиантът“.

Ръководител е на основания през 1963 г. Национален театър. През 1947 г. получава почетната титла „сър“. Носител на три награди „Оскар“ (1946, 1948, 1970), главна награда на кинофестивала във Венеция през 1948 г., сребърна награда на Берлинския фестивал през 1956 г.

Женен за актрисата Вивиан Лий, която умира през 1967 г. Лорънс Оливие се снима за последно във филма „Реквием за войната“ през 1988 г. Умира в родната Англия през 1989 г.

Братята Уилбърт (1867 г. – 1912 г.) и Орвил (1871 г. – 1948 г.) Райт – американски авиоконструктори и летци, патентоват първия самолет. На 17 декември 1903 г. братята те извършват няколко полета с продължителност до 59 секунди на конструиран от тях планер с двигател с вътрешно горене. През 1908 г. първи осъществяват полет с пасажер на борда.

С княжески рескрипт е учреден възпоменателен знак по повод 80-годишнината на княгиня Клементина.

Княгиня Клементина е майка на княз Фердинанд I и дъщеря на френския крал Луи Филип Орлеански. След избора на сина й за български княз княгиня Клементина заминава с него и до края на живота си остава в България. Тя има големи заслуги за преодоляване пречките, създавани от страна на Ватикана около преминаването на престолонаследника княз Борис III в лоното на православието през 1896 г., което улеснява признаването на княз Фердинанд I за законен български владетел от Русия и другите велики сили.

Умира Виктор Мари Юго – френски поет, романист, драматург и общественик. Роден е на 26 февруари 1802 г. в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Осъществява революция в театъра като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г.) е възприето като манифест на романтиците. Исторически обосновавайки романтизма, Юго отхвърля класицистичните канони, отстоява творческата самостоятелност на художника, подчертава необходимостта от опора в природата. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата от 2 декември 1851 г. е принуден да бяга от Франция. 20 години живее в изгнание. В тези години се разгръща и неговият великолепен дар на публицист. Романи от 60-те години: “Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”.

В хода на Априлското въстание в района на с. Нейково, Котленско, четата на Стоил войвода (на снимката – в средата) води тежко сражение срещу редовни турски войници. Войводата е ранен. Успелите да се спасят четници, се разделят на малки групи, като в едната попадат Стоил войвода и Иларион Драгостинов. На път за прохода Демир капия (днес Вратник) апостолът на Втори революционен окръг Иларион Драгостинов загива.

По време на Априлското въстание турците завладяват с. Ново село, с което приключва десетдневната борба на въстаниците в Севлиевско и Габровско.

В Милано се състои премиерата на “Реквием” от Джузепе Верди.

Верди е роден на 10 октомври 1813 г. в Ронколе, провинция Парма. Музикалните способности на италианския оперен композитор Джузепе Верди са открити от селски органист, през 1829 г. Верди учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), Верди прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. На 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ (1839 г.) и неуспешната опера „Мнимият Станислав“ или „Крал за един ден“. Следват: „Навуходоносор“ (1842 г.) и 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843 г.), „Ернани“ (1844 г.), „Двамата Фоскари“ (1844 г.), „Жана д’Арк“ (1845 г.), „Алзира“ (1845 г.), „Атила“ (1846 г.), „Макбет“ (1847 г.), „Разбойници“ (1847 г.), „Корсарят“ (1848 г.), „Аролдо“ (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“ – връх в реалистичното оперно изкуство. Умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

Роден е сър Артър Конан Дойл – популярен английски писател, автор на книги за детектива-любител Шерлок Холмс, на научно фантастична и приключенска литература, на исторически изследвания. Негови съчинения са: повестите „Знакът на четиримата“ (1890 г.), „Баскервилското куче“ (1901-1902 г.), „Долината на ужаса“ (1914-1915 г.), сборници с разкази: „Приключенията на Шерлок Холмс“ (1891-1892 г.), „Спомени за Шерлок Холмс“ (1892-1893 г.); романът „Изгубеният свят“ (1912 г.); книги по история на англо-бурската война и Първата световна война и др. Сър Артър Конан Дойл умира на 7 юли 1930 г. в Кроуборо.

В Москва е създадена Третяковската галерия. Тя е един от най-големите музеи в света – разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата. Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков /1832-1898 г./ със съдействието на брат му Сергей Третяков /1834-1892 г./. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. До 3 юни 1918 г., когато е национализирана с декрет на Ленин, тя се нарича Московска художествена галерия на Павел и Сергей Третякови.

Ейбрахам Линкълн получава патент за конструирания от него плаващ сух док, с което остава единственият до сега американски президент, патентовал собствено изобретение.

Ейбрахам Линкълн е американски политик, ХVІ президент на САЩ (1860-1865 г.), републиканец. Роден е на 12 февруари 1809 г., в Ходжънвил, Кентъки. През 1834 г. е избран е за депутат, ръководител е на партията на Вигите. Линкълн се обявява против робството и срещу Мексиканската война (1846 г.). Той успява да спечели огромна популярност в американските щати, които обикаля, разпространявайки идеите си. Един от основателите на Републиканската партия е (1854 г.). По време на президентския мандат на Ейбрахам Линкълн Северът печели Гражданската война срещу Юга, с което се слага край на сепаратизма в Американския съюз. През 1864 г. той е преизбран за президент. Няколко дни по-късно – на 15 април 1865 г. във Вашингтон, е убит от сектанта Дж. У. Буут, който стреля срещу него с вика: „Отмъстих за Юга!“.

Роден е Вилхелм Рихард Вагнер – немски композитор, създател на музикалната драма. Опитва да композира на 15-годишна възраст. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера „Феите“ завършва през 1834 г. Следват „Любовна забрана“, „Риенци“, „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите „Изкуство и революция“, „Музика на бъдещето“, „Опера и драма“ и др. Започва работа върху тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“, върху която работи близо 25 години, завършва операта „Тристан и Изолда“ и нахвърля скици на „Нюрнбергските майстори певци“. През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“ (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди. Той променя концепцията за традиционната опера и избягвайки шаблонната виртуозност, се стреми да свърже тясно поезията с музиката. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика. Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция.

Във Венеция се състои премиерата на операта на Джоакино Росини “Италианката в Алжир”.

Италианският композитор Джоакино Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро, Италия. Произхожда от семейството на градски оркестрант и певица от пътуваща трупа. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Сериозно влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява знаменитата му опера „Севилският бръснар“, поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери „Пепеляшка“ (1817 г.), „Крадливата сврака“ (1817 г.). Характерни за оперите на Росини са красивата и мелодична музика и използването на нови музикално-драматични форми. От 1824 г. е директор на Италианския театър в Париж. В Париж създава много нови опери: „Граф Ори“ (1828 г.), „Вилхелм Тел“ (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. „Вилхелм Тел“ е последната му опера. Изкуството на Росини е дълбоко реалистично. Музиката му е тясно свързана с народните мелодии и битовите музикални жанрове. Умира 13 ноември 1868 г. в Паси, близо до Париж.

Битката при Сент Олбанс в Англия слага началото на войната за английския престол между привържениците на Ланкастърите (с червена роза на герба), поддържани от едрата феодална аристокрация, и управляващата династия на Йорк (с герб бяла роза), продължила 30 години, през които двата рода са почти избити. Войната завършва с победата на Хенри Тюдор (през 1485 г.), след като в началото Йорките имат известен успех. Така се поставя началото на династията Тюдори, чийто първи крал става представителят на Ланкастърите – Хенри VII.

Олаф І – син на краля на Норвегия, оглавява викингите в Ирландия и обявява за нейна столица Дъблин.