През миналия век, а и в началото на настоящия с право се смята, че силни “Левски” и ЦСКА означават силен национален отбор. С времето тази дъвка тотално изгуби вкуса си заради тоталното навлизане на чужденци в клубния ни футбол и оформянето на легионерния хегемон “Лудогорец” (14 титли поред + 4 купи).

В сряда вечерта ЦСКА мина през трилъра на дузпите срещу „Локо“ (Пд), за да успее да се добере до 22-ия си трофей от турнира за купата на България. Това се случи 18 дни след като големият съперник “Левски” за първи път от 2009-а стана шампион и спря серията на “Лудогорец”.

Така след точно 20 г. “сини” и “червени” отново държат двете най-ценни отличия във футбола ни и в същия ред.

През 2006 г. “Левски” за първи път стигна до златните медали в първенството под ръководството на Станимир Стоилов. ЦСКА с треньор Пламен Марков пък победи във финала на купата на България “Черно море” с 3:1.

Връщането на това статукво обаче по никакъв начин не означава нищо добро за националния ни отбор, както гласи споменатото в началото правило.

“Левски” и в по-голяма степен ЦСКА успяха да детронират “Лудогорец”, който миналата година записа дубъл благодарение на това, че привлякоха близки като качества гастарбайтери на фона на поизморилите се от постоянните успехи такива в Разград.

Докато на “Герена” все пак своя солиден принос за титлата дадоха вратарят Светослав Вуцов, капитанът Георги Костадинов и Кристиян Димитров, от “червените” не може да бъде откроено нито едно българско име, символ на успеха – купата на България.

От тримата левскари първият не желае да пази в държавния ни тим, твърдейки, че в щаба има лошо отношение към него, вторият приключи кариерата си в националния, а след последния мач от сезона и тази въобще. Така остава само защитникът Димитров.

Тук трябва да се добави „синият“ юноша Марин Петков, който след силен първи дял на кампанията бе продаден в Саудитска Арабия.

Всъщност за всяко едно младо българско момче с данни е строго препоръчително при възможност да се качва на самолета и да търси развитие другаде. Особено на пренаселеното от знайни и незнайни (по-често) чужденци в нашето първенство.

С титлата на “Левски” и купата на ЦСКА пък бе сложен край на още една серия в клубния ни футбол.

В последните 19 г. – след 2007-а насам, поне един от трофеите у нас (не броим този за суперкупата) ставаше притежания на провинциален отбор (виж графиката долу).

За последно софийски отбори държаха двете отличия през 2007 г., като в случая това бе един. Тогава под ръководството на Мъри Стоилов “Левски” стана шампион за втори път поред, а купа грабна след 1:0 над “Литекс”.

Дългата серия за присъствие на извънстолични отбори сред лауреатите, разбира се, стана факт благодарение на “Лудогорец”. Той все пак в момента държи един трофей – този за суперкупата.

През миналия век, а и в началото на настоящия с право се смята, че силни “Левски” и ЦСКА означават силен национален отбор. С времето тази дъвка тотално изгуби вкуса си заради тоталното навлизане на чужденци в клубния ни футбол и оформянето на легионерния хегемон “Лудогорец” (14 титли поред + 4 купи).

В сряда вечерта ЦСКА мина през трилъра на дузпите срещу „Локо“ (Пд), за да успее да се добере до 22-ия си трофей от турнира за купата на България. Това се случи 18 дни след като големият съперник “Левски” за първи път от 2009-а стана шампион и спря серията на “Лудогорец”.

Така след точно 20 г. “сини” и “червени” отново държат двете най-ценни отличия във футбола ни и в същия ред.

През 2006 г. “Левски” за първи път стигна до златните медали в първенството под ръководството на Станимир Стоилов. ЦСКА с треньор Пламен Марков пък победи във финала на купата на България “Черно море” с 3:1.

Връщането на това статукво обаче по никакъв начин не означава нищо добро за националния ни отбор, както гласи споменатото в началото правило.

“Левски” и в по-голяма степен ЦСКА успяха да детронират “Лудогорец”, който миналата година записа дубъл благодарение на това, че привлякоха близки като качества гастарбайтери на фона на поизморилите се от постоянните успехи такива в Разград.

Докато на “Герена” все пак своя солиден принос за титлата дадоха вратарят Светослав Вуцов, капитанът Георги Костадинов и Кристиян Димитров, от “червените” не може да бъде откроено нито едно българско име, символ на успеха – купата на България.

От тримата левскари първият не желае да пази в държавния ни тим, твърдейки, че в щаба има лошо отношение към него, вторият приключи кариерата си в националния, а след последния мач от сезона и тази въобще. Така остава само защитникът Димитров.

Тук трябва да се добави „синият“ юноша Марин Петков, който след силен първи дял на кампанията бе продаден в Саудитска Арабия.

Всъщност за всяко едно младо българско момче с данни е строго препоръчително при възможност да се качва на самолета и да търси развитие другаде. Особено на пренаселеното от знайни и незнайни (по-често) чужденци в нашето първенство.

С титлата на “Левски” и купата на ЦСКА пък бе сложен край на още една серия в клубния ни футбол.

В последните 19 г. – след 2007-а насам, поне един от трофеите у нас (не броим този за суперкупата) ставаше притежания на провинциален отбор (виж графиката долу).

За последно софийски отбори държаха двете отличия през 2007 г., като в случая това бе един. Тогава под ръководството на Мъри Стоилов “Левски” стана шампион за втори път поред, а купа грабна след 1:0 над “Литекс”.

Дългата серия за присъствие на извънстолични отбори сред лауреатите, разбира се, стана факт благодарение на “Лудогорец”. Той все пак в момента държи един трофей – този за суперкупата.

В рамките на два дни временната комисия по приемането на правилника за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание прие правилата за работа на парламента. Другата седмица правилникът ще бъде гласуван в пленарната зала.

Комисията реши днес репликираният народен представител да има право на отговор (дуплика) с времетраене до две минути, вместо както е в момента до три минути след приключване на репликите. Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване се намалява от три на една минута.

Депутатите приеха Народното събрание да обсъжда и гласува законопроектите на второ четене глава по глава, раздел по раздел или текст по текст, а когато няма направени писмени предложения или направено възражение, текстовете не се четат в пленарната зала.

Да се обсъждат приетите на първо четене текстове, предложения на народни представители, постъпили между двете четения, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ, реши още комисията.

Прието беше законопроектите и докладите да бъдат предоставени на народните представители не по-късно от 24 часа преди пленарно заседание. Досега срокът беше не по-късно от 72 часа. Одобрено беше и постоянните комисии да разглеждат законопроекти не по-рано от 48 часа от разпределянето им. Срокът до момента беше не по-рано от 72 часа.

Премиерът, вицепремиерите и министрите да могат да отлагат отговори на въпроси неограничен брой пъти, прие комисията. Досега това можеше да се случи не повече от два пъти.

Решено беше министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок на въпрос или питане, да не е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред парламента и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение. Комисията прие народен представител да не може да зададе въпрос, на който вече е отговорено, както и въпроси, които са идентични на вече зададени. 

Не се пише отделен правилник за опозиция, каквито са ограниченията за тях, такива са за всички, каза председателят на временната комисия за изработване правилника на Народното събрание Димитър Здравков от „Прогресивна България“ пред журналисти. Той посочи, че следващата седмица правилата ще влязат за обсъждане в пленарната зала.

Вчера членовете на комисията решиха постоянните комисии в Народното събрание да бъдат 24 вместо досегашните 25. Те приеха временните комисии да се избират от Народното събрание по предложение на председателя или на една пета от народните представители, което е 48 депутати. Прието беше също в изключителни случаи председателят на парламента може да предложи промяна в дневния ред без да е необходим председателски съвет.

Ал-Насър се завърна на върха в Саудитска Арабия, завоювайки първа титла от 2019 година насам. В решителния последен кръг от сезона тимът от Рияд не допусна изненада и постигна категоричен успех с 4:1 над Дамак, което подпечата златните медали. Голямата звезда Кристиано Роналдо блесна с два гола, за да донесе огромната радост на своите привърженици и да добави поредно отличие в славната си визитка.

Преди този мач лидерът нямаше право на грешка заради драматичното равенство с прекия конкурент Ал-Хилал в предния кръг. Напрежението се усещаше на терена, като преди почивката домакините изпитваха трудности срещу сгъстената отбрана на съперника, а наставникът Жорже Жезус трудно сдържаше емоциите си край тъчлинията. Ледът бе разчупен в 34-тата минута, когато Садио Мане засече с глава центриране от корнер на Жоао Феликс за 1:0.

В началото на втората част Кингсли Коман удвои преднината на Ал-Насър след красив индивидуален пробив и плътен удар в далечния ъгъл. Гостите върнаха едно попадение от дузпа, реализирана от Морлайе Сила, но малко след това Кристиано Роналдо сложи точка на спора. Португалецът първо се разписа майсторски от пряк свободен удар, а в 81-вата минута направи добавка отблизо за крайното 4:1, записвайки своя гол номер 973 в професионалната си кариера. При смяната си в края 41-годишният нападател целуна емблемата на клуба под бурните аплодисменти на трибуните.

Със спечелените 86 точки Ал-Насър изпревари Ал-Хилал, който остана втори с 84 пункта след минимален успех в последния си мач. За Кристиано това е титла в четвърта различна държава след успехите му в Англия, Испания и Италия. В същото време поражението се оказа пагубно за Дамак и отборът изпадна от елита. Българският национал Марин Петков започна като титуляр за своя Ал-Таавон при поражението с 0:2 от Ал-Хазем, но тимът му запази шестото място и си осигури участие в Азиатската Шампионска лига 2.

За да напишеш книга като „Огънят“, трябва да си изчел няколко влакови композиции с книги. Това каза писателят проф. Кирил Топалов за своята нова творба. Премиерата на изданието се състоя тази вечер в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), навръх рождения ден на автора.

В разговора на представянето взеха участие проф. Михаил Неделчев, Георги Цанков и Йордан Ефтимов, а откъс от романа прочете актьорът Михаил Петров.

„Огънят“, посветен на академик Петър Динеков, представлява смайваща с дълбочината си притча за живота в София през 15-и век и за трагичната участ на златаря свети Георги Нови Софийски. Разказан през изповедта на поп Пейо – духовник, разкъсван между дълга към Бога и вината към човека, романът задава актуални въпроси за смисъла на вярата, цената на ревността и човешката способност да превръща любовта в страдание, казват от екипа на издателство „Сиела“ .

От мое и от името на издателство „Сиела“ пожелавам на Кирил творческо дълголетие, здраве и радост във всичко, което прави. Той може да дава радост и да изживява радост. Невъзможно е, разбира се, с няколко думи да се говори за личността на Кирил Топалов – писател, преводач, университетски преподавател, автор на „Проза за деца“, дипломат в Атина и във Ватикана, все места, в които културна памет, минало, философия, история, политика са необменно свързани“, каза главният редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев.

Той допълни, че „романът на Кирил Топалов е не просто среща с един исторически сюжет, а среща с философията, политиката, миналото и паметта ѝ“.

По думите на проф. Михаил Неделчев „романът на Кирил Топалов е тежък, мрачен и много трагичен. Това е най-трагичната книга, която Кирил Топалов е писал досега“.

„В тази книга, още от самото начало, е ясно какво ще стане. Непрекъснато се казва, че Георги ще стане мъченик, че той ще бъде мъченик на вярата, за вярата, но аз искам да запитам всички нас какво знаем ние за София и Софийското поле от 15-и век. Нищо не знаем общо взето. Нищо не знаем. Много историци пишеха за тези векове. Това са тъмните векове. Тъмните векове, за които нищо не знаем. Знаем за един везир, за един султан. Знаем за идването на Ян Хуняди, за Ягело и така нататък. Толкова. Знаем отделни факти. Проф. Топалов е направил една реконструкция на това време. И тази реконструкция е много мощна и много подробна“, обясни проф. Неделчев.

Той отбеляза, че книгата трябва да се чете внимателно. „Тя трябва да се чете като книга, в която има и учителен фактор – книга, която ни образова и попълва празните места в нашата памет или дори нашата несъществуваща памет“, каза Неделчев.

„За мен това е една енциклопедия на живота през 16-и век и същевременно философски размисъл за националната съдба в синхрон с геополитическата участ на целия ни континент“, каза Георги Цанков. По думите му самото житие на поп Пейо, писано още през 16-и век, е не само религиозен паметник, то е една от най-значимите български художествени книги.

„Емилиян Станев и Вера Мутафчиева са истинските преходници на автора на „Огънят“. В своите най-представителни произведения те се обръщат към един идеален читател и дори надценяват, според мен, средния български читател – нещо, което Кирил Топалов не е направил в своята книга. Това е книга, в която има много разкази за епохата, но и не само за епохата, и за София, и за Истанбул, и за живота в течение на няколко века, тя има действително този образователен пласт, който явно е необходим във времето, в което живеем“, каза Йордан Ефтимов.

Той допълни, че „Кирил Топалов, с поредния свой исторически роман, се вписва като един автор, който не гони някакъв модернистски проект, не се опитва да подражава на езика на някого, който през 16-и век е написал текста си, а само маркира на места епохата така, че да завръща четящия към това време, но без да го блокира или утежнява и без да създава един наратив, който изисква от читателя да е по-отдаден на историческите стилове“.

„Тази вечер изразявам най-дълбоката си благодарност към издателство „Сиела“, към Захари, който ме покани да дам книгата си там, към целия състав на издателството“, каза авторът проф. Кирил Топалов.

„Аз дълго време се колебаех къде да дам тази моя книга, защото я нося в мен от 1965 г. Тогава като студент, първокурсник по българска филология, имах щастие да слушам лекции на акад. Петър Динеков. Той беше един много увлекателен разказвач. Неговите лекции бяха изключително интересни и разкриваха една панорама, една картина на старобългарската литература, която за много хора е скучно нещо, църковно, глупости и т.н. Възрожденската история и литература винаги се е приемала като скучна и непълноценна. Акад. Динеков успя да ни научи да се вглеждаме в литературния текст и литературния процес така, както е бил в контекста на времето си“, разказа проф. Топалов.

/АБ/

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.

Канада стигна по изключително драматичен начин до четвърта поредна победа на Световното първенство по хокей на лед, след като пречупи коравия тим на Норвегия с 6:5 след продължение в зрелищен сблъсък от група В.

Големият герой за „кленовите листа“ бе Марк Шайфеле, който заби хеттрик, включително и златния гол в продължението, като добави и асистенция към актива си. Двубоят предложи невероятни обрати, като скандинавците дори поведоха с 5:4 в третата третина след голове на Ноа Стийн и Тинус Люк Коблар. В самия край Канада рискува всичко, извади вратаря Кам Талбът и с допълнителен полеви играч Райън О’Райли изравни, за да прати мача в продължения. С този триумф канадците събраха 11 точки и оглавиха класирането, докато Норвегия остава четвърта със 7.

Никола Цолов е начело в класирането на Формула 2 два кръга след началото на сезона. Българският пилот на “Кампос рейсинг” спечели основното състезание в Австралия и спринта в Маями и е с точка пред Габриеле Мини (Ит) и шампиона във Формула 3 Рафаел Камара (Бр).

През този уикенд Формула 2 отново ще бъде на ново място – за първи път в Канада на легендарната писта “Жил Вилньов” в Монреал. Въпреки че още е много рано, Цолов трябваше да отговаря на въпроса как оценява шансовете си за титлата.

“Разбира се, да станеш шампион, е много трудна задача и трябва всичко да ти се получава по едно и също време. В същото време е задължително и да имаш късмет в определени ситуации. Но аз се борих за титла миналата година, а преди това съм печелил шампионат и знам как се постига подобно нещо. Сезонът едва започва, но казано честно, не съм очаквал да бъда начело. Обаче това е най-добрата позиция за атака на титлата. Силният старт на сезона показва, че в целия отбор работим по правилния начин, а това ме прави щастлив”, коментира Българския лъв, вицешампион във Формула 3.

Книгата на Георги Кременаров „Десети пехотен родопски полк“ беше представена пред кърджалийска публика. Представянето беше в сградата на Военния клуб в града, където беше прожектиран и едноименен филм, създаден от Кременаров с помощта на негови приятели.

За написването на книгата, авторът разказа пред БТА, че тя е вследствие на негово родово проучване за предците му по бащина линия от първомайското дело Дълбок извор. Мъжете от нашето село в по-голямата си част са служили в този полк. Сред тях са прадядо ми и двамата му братя, разказа Кременаров. Издирвайки подробности за тях, както и за други офицери, бива мотивиран за написване на книгата.

Целта му е, както той самият казва, чрез изданието „да бие камбаната за забравените големи българи“. „Ако аз не го направя, няма кой, тези хора съм ги изровил, а последните им наследници, които могат да разкажат нещо за тях си отиват, унищожават се снимки, изхвърлят се на боклука“, коментира още авторът.  

В книгата си той проследява пътя на полка по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война и Втората световна война. Сред имената на ръководителите му изброява полк. Георги Шкодрев, полк. Кирил Христов, дългогодишния офицер Иван Хубенов, полк. Веселин Вълков, капитан Васил Влайков.

„Тези хора са страшно забравени, а не трябва, не бива, защото те са живата история на този край. Те са свързани дълбоко в с този край, били са командири тук. Офицерите от полка са имали местожителство тук. Те тук са живеели“, каза още Георги Кременаров. 

Той има идеята по повод 82 години от смъртта на капитан Васил Влайков в Габрово, и в село Сирищник – на Владимир Петрунов и Иван Топузов, ръководили Десети родопски пехотен полк, да бъдат изградени паметни плочи, за което ще търси съмишленици.