КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА -16 ЯНУАРИ

На 67 годишна възраст в Букурещ (Румъния), Адриана Илиеско ражда момиче.

Президентът на ДР Конго – Л. Кабила е застрелян от един от бодигардовете си.

Егор Гайдар е уволнен от поста първи вицепремиер на Русия.
Руският икономист и политик Его́р Тиму́рович Гайда́р е роден на 19 март 1956 г. Той е внук на известния съветски писател Аркадий Гайдар (по бащина линия) и на Павел Бажов (по майчина линия).

Умира Димитър Георгиев Казаков (Нерон) – български художник. Роден е на 22 юни 1933 г. в с. Царски извор, Великотърновско. Завършва ВИИИ “Н. Павлович” през 1965 г. – графика. Оригинален и самобитен живописец, график и приложник. Участва в изложби от 1965 г. Представя свои творби в Сао Паоло, Турция, Берлин и др. Има награди за графика. Негови произведения притежават галерии в България, Сао Паоло, парижкият Лувър и др.

В София е открита Панорама на българското кино, посветена на 1300- годишнината на българската държава.

В Северна Ирландия е ранена защитничката на човешките права Бернадет МакАлиски (Bernadette McAliskey). В нейния дом проникват три въоръжени лица, като преди това прекъсват телефонните кабели на къщата. МакАлиски е простреляна с три куршума – в гръдния кош, в ръката и в бедрото, докато събужда едно от трите си деца. Съпругът й също е прострелян от упор. Нападателите са арестувани от войници на парашутен полк, които напълно случайно в този момент са патрулирали в близост до къщата и са чули изстрелите. Веднага след инцидента Бернадет МакАлиски е транспортирана в болница, където състоянието й е стабилизирано. Според органите на сигурността нападението над МакАлиски е извършено професионално.

В Токио Пол Маккартни попада в затвора за 10 дни заради притежание на марихуана.
Пол Маккартни е роден на 18 юни 1942 г. в Ливърпул, Англия. Той е английски рокмузикант, композитор, един от основните членове на квартета “Бийтълс”. Влиза в скифл-групата “Куоримен” през 1956 г., сформирана от Дж. Ленън през 1955 г., а от 1960 г. – “Бийтълс”. До разпадането на “Бийтълс” има определяща роля във формирането на музикалната концепция на групата (заедно с Дж. Ленън; двамата работят в тандем и солово, като създават песни, превърнали се в евъргрийни). Много от типичните му лирични песни през 60-те години са посветени на Джейн Ешър (негова приятелка и годеница между 1963 г. и 1968 г.). През 1969 г. се жени за американската фотографка Линда Истман. Първият му солов албум излиза 20 дни преди премиерата на “Let It Be” (17.04.1970 г.). През 1971 г. създава групата “Уингс” (постоянни участници са съпругата му Линда и Дени Лейн – китарист на “Муди блус”). През следващите десетилетия наред със социално ангажирани песни продължава да издава плочи с лирични песни в традицията на “Бийтълс”. Сътрудничи с известни имена от музикалния шоу-бизнес – Р. Стар, Ст. Уондър, К. Пъркинз, М. Джексън и др. Самостоятелни албуми: “MаcCartney” (1970 г.), “Ram” (1971 г.), “MacCartney II” (1980 г.), “Tug of War” (1982 г.), “Pipes of Peace” (1983 г.), “Give My Regards to Broad Street” (1984 г.), “Prress to Play” (1986 г.), “All the Best” (1987 г.), “Flowers in the Dirt” (1989 г.), “Tripping the Live Fantastic” (1990 г.), “Unplugged – the Official Bootleg” (1991 г.), “Liverpool Oratorio” (1991 г.), “Off the Ground” (1993 г.), “Paul Is Live” (1993 г.), “Strawberries Oceans Ships Forest” (1994 г.), “Flaming Pie” (1997 г.), “Standing Stone” (1997 г.), “Run Devil Run” (1999 г.), “Driving Rain” (2001 г.), “Wingspan” (2001 г.), “Hits and Hits Together” (2002 г.).

В резултат на “ислямската революция” в Иран е свален светският режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е върната към законите на шариата.
В края на XIX и началото на XX в. Иран изпада в полуколониална зависимост от Великобритания и Русия, които през 1941-1946 г. я окупират. Реза шах Пахлави е принуден да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави, който се задължава да отстъпи Азербайджан на СССР. През 1963 г. Мохамед Реза шах Пахлави започва мащабни реформи, които водят до разпри с духовенството и през 1978 г. е въведено военно управление. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни, който се завръща в Иран през 1979 г., след като шахът напуска страната. Хомейни незабавно спира реформите и обявява Иран за ислямска република, а себе си – за пожизнен религиозен водач. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран, в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения. Продължилите спорове с Ирак за пограничните територии прерастват в открита война (1980-1989 г.). Аятоллах Хомейни умира на 4 юни 1989 г. С. А. Хаменей е избран за негов наследник. През 1992 г. парламентарните избори в Иран са спечелени от ислямистите.

Родена е Кейт Мос – английски топ модел, лице на Келвин Клайн.
Родена е в Адискомб, близо до Лондон. Талантът й е забелязан на 14-годишна възраст от Сара Дукас. Въпреки очевидния си недостатък – ръст от 168 см, Мос очарова модната индустрия и работи за елитни модни къщи като “Гучи”, “Долче и Габана”, “Версаче”, “Шанел” и др. През 2002 г. се ражда дъщеря й Лайла Грейс.

Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия.
Муамар Кадафи е либийски политик и държавник. Роден е през 1942 г. в Сирт. Завършва военно училище (1965 г.), преминава офицерски курсове във Великобритания (1966 г.). Той е един от създателите на организацията на свободните офицери, свалили крал Идрис V (1 септември 1969 г.) и обявили Либия за република. Председател е на Съвета на революционното командване (от 1969 г.), председател е на Националния съвет за отбрана и главнокомандващ на въоръжените сили (от 1970 г.); министър-председател на Либия (януари 1970 г. – юли 1972 г.). Обявява се за ръководител на революцията и е държавен глава на Социалистическата народна либийска арабска джамахирия (от март 1979 г.). Създаденият от Муамар Кадафи режим е тоталитарен, а много страни го определят и като терористичен.

Съветските космически апарати “Съюз 4” и “Съюз 5” извършват първия трансфер на екипаж в открития космос

Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.
Термоядрената бомба (водородна бомба) се състои от атомна бомба, заобиколена от слой хидрогенен материал (напр. литиев деутерид). При температурата, получена от взривената атомна бомба, настъпва синтез на водородните ядра в хелиеви ядра (термоядрена реакция) с отделяне на още по-големи количества енергия. Взривният ефект на термоядрената бомба е сравним с взривяването на десетки мегатона тротил.

Умира Артуро Тосканини (Toscanini) – италиански диригент. Роден е на 25 март 1867 г. Завършва класа по виолончело в Пармската консерватория (1885 г.). Ръководител на театъра “Ла Скала” в Милано (1898-1903 г., 1906-1908 г.). Емигрира от Италия в САЩ (1928 г.) и работи в Метрополитен опера (1928-1936 г.) и Нюйоркската филхармония (1937-1953 г.). Един от най-известните и талантливи диригенти на ХХ в. Неговата интерпретация на музикалните произведения се отличава с дълбочина, проникновение и емоционалност.

В Лондон е открит клуб “Пещера”, където започва да изнася концерти групата “Битълс”. Заведението се намира на Матюз стрийт.

Започва съдебен процес при “закрити врати” срещу група строителни инженери, продължил до 25 януари. Обвиненията са, че още от 1945 г. в системата на железопътното строителство действа “вредителско-шпионска група”, организирана от бившия министър на електрификацията и мелиорацията и на строежите и пътищата Манол Сакеларов. В този пореден “трайчокостовски” процес са осъдени 12 души: трима на смърт, а останалите – на различни срокове затвор.

В периода 16 – 17 януари на пленум на ЦК на БКП първият секретар на ЦК Вълко Червенков изнася доклад, озаглавен “Основни поуки от разкриването на трайчокостовската банда и борбата за нейния разгром”. В работата и материалите на пленума се прокарва сталиновата теза за изострянето на класовата борба при прехода от капитализма към социализма; изисква се прочистване на партията и държавата от “буржоазните националисти”, “антисъветските елементи”, “титовите агенти”; търси се “врагът с партиен билет”. Тодор Живков е избран за секретар на ЦК на БКП.

В Литва е основана Академия на науките.

Умира Алексей Куропаткин – руски генерал, командващ руската армия в руско-японската война.
Алексей Николаевич Куропаткин е руски военачалник, генерал. Роден е на 29 март 1848 г. През 1881 г. като полковник взема участие в похода срещу тюркмените и завладява Ашхабад. Успява да се издигне по време на царуването на Николай II благодарение на гъвкавостта си и благоволението на царицата. Замества Вановски като министър на войната; през Руско-японската война застава начело на руските войски в Манджурия (1904-1905 г.). През I световна война е губернатор на Туркестан. След Октомврийската революция (1917 г.) приема длъжността технически съветник на Червената армия. През 1923 г. съветското правителство издава “Дневник на генерал Куропаткин”, извлечен от тайните архиви.

В периода 16 – 20 януари се извършват масови румънски арести в Добруджа – задържани и малтретирани са над 500 българи.

В периода 16 – 17 януари чети на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково, Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия.

В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите.

В САЩ влиза в сила осемнадесетата поправка на Конституцията, с която в страната се въвежда “сух режим”.
С поправката се забранява производството и продажбата на напитки, които имат алкохолно съдържание повече от 1 градус. В следващите години в страната процъфтява нелегалното производство на алкохол, а спиртните напитки се внасят контрабандно през границите с Мексико, Канада и по море от Карибските острови. “Сухият режим” е отменен през 1933 г. от Франклин Рузвелт след избирането му за президент.

Антантата снема търговската блокада на Русия.
Антантата е съглашение, сключено преди Първата световна война, между Англия, Франция и Русия за взаимна отбрана и общи действия по време на война.

В периода 16 – 18 януари в Москва под ръководството на Кръстьо Раковски се основава Централно бюро на българските комунистически групи при Руската комунистическа партия (болшевики). На 20 април то се установява в Одеса и от 1 май издава в. “Комуна”.

Стефан Панаретов открива българската легация във Вашингтон – първото българско дипломатическо представителство в Новия свят.
Стефан Панаретов (Парашкевов) (С. П. Хаджиилиев) е дипломат, общественик, действащ член на Българската академия на науките. Роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което остава да преподава в него български език. След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. Панаретов е първият български пълномощен министър във Вашингтон (1914–1925 г.). Включен е в състава на българската делегация, която подписва Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите. Умира на 19 октомври 1931 г.

В Лондон е подписан българо-румънски протокол, отразяващ позициите по Добруджанския въпрос след Междусъюзническата война (1913 г.). България е готова да отстъпи двата триъгълника по общата граница и да събори всички укрепления около Силистра.

Съставен е кабинет на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Правителствената декларация от 21 април поставя на преден план конституционно-парламентарното управление, засилване на стопанския протекционизъм и социалния мир.

Създадена е опозиционната коалиция Патриотичен блок (демократи, народняци, прогресивнолиберали, радикалдемократи и широки социалисти).
Опозиционен блок (Патриотичен блок) е обединение на буржоазни и дребнобуржоазни партии. В него влизат Народната партия, Прогресивнолибералната партия, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Целта на Опозиционния блок е да се бори за сваляне от власт на правителството на Народно-либералната партия (т. нар. втори стамболовистки режим – 1903-1908 г.). Престава да съществува през май–юни 1907 г. поради различия относно бъдещата форма на управление – коалиционно правителство (според радикалите и широките социалисти) или еднопартийно управление, възложено от княза (според останалите членове).

Британия предава на Канада контрола над своите военноморски бази в канадския град Халифакс.
Халифакс е град в Югоизточна Канада, административен център на провинция Нова Шотландия. Население – 281 000 жители. (с предградията). Пристанище в малък залив на Атлантически океан, който не замръзва през зимата. Една от най-големите риболовни бази на Канада. Нефтопреработваща, рибоконсервна промишленост, корабостроене и автомобилостроене. Два университета.

Приет е Закон за престъпленията, извършени чрез печата против държавния глава и семейството му.

Роден е Димитър Добрев (Димитър Димитров) – български писател, журналист. Следва администрация в Свободния университет в София (1937-1942 г.). Живее в родното си село, където е организатор на читалищната дейност, основател и ръководител на месечния вестник “Светлоструй” (1928-1941 г.) – най-добрия провинциален вестник за литература преди 9 септември 1944 г. Той е един от основателите на Съюза на писателите от провинцията (1934 г.). През 1946 г. основава и редактира вестник “Стожер”. Главен редактор е на изданието “Народна култура” (1946-1970 г.). Автор е на сборника с лирическа проза, приказки за деца, мемоарни книги. Умира на 3 май 1985 г.

Обнародван е Закон за лотариите.

В Австралия е измерена температура от 53,3 градуса (до този момент най-високата температура в световната история).

Сключен е договор с Австрийското параходно дружество за превоз на българската поща по течението на Дунав.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) частите, командвани от генерал Шувалов, водят бой с турците в района на с. Дермендере (Първенец).
Петър Андреевич Шувалов (1827-1889 г.) е руски граф, политик, дипломат, генерал-адютант, генерал от кавалерията, член на Държавния съвет (1874 г.). Изпълнява длъжностите оберполицеймейстер на Петербург, директор на Департамента за общите дела на Министерството на вътрешните работи, шеф на щаба на жандармерията (1866-1873 г.) и главен началник на трето отделение на императорската канцелария, близък съветник на Александър II. Представител на реакционно-крепостническите кръгове, противник на буржоазната реформа. Руски посланик във Великобритания (1874-1879 г.). Участва в работата на Парижкия конгрес през 1856 г. Заедно с княз Горчаков участва в заседанията на Берлинския конгрес (1878 г.). През 1887 г. е натоварен от руския император с мисия до Берлин, целяща да се забрани на княз Александър I Батенберг да се завърне в България.

Генерал Йосиф Владимирович Гурко влиза тържествено в Пловдив. Същия ден са освободени градовете Сливен и Харманли.
Йосиф Владимирович Гурко е руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия (1886-1894 г.). Последовател на принципите на Суворовската военна школа. Умира на 28 януари 1901 г. в с. Сахарово, Тверска област.

Обесен е Димитър Общи (Димитър Николов/Николич, Димитър Косовеца, Димитър Панайотов) – български революционер, помощник на Васил Левски, владее няколко езика. Роден е около 1835/1836 г. в с. Дяково, Скопско (днес в Република Македония). През 1866 г. участва в Критското въстание (1866-1869 г.), след което известно време е при Дж. Гар***ди в Италия, обикаля из Черна гора и Сърбия, действа с чета из българските земи. Преди това в 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград. Определен от Българския революционен централен комитет за пръв помощник на Васил Левски, през 1871 г. той се прехвърля на юг от река Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията за по-голяма власт, не спазва строго дисциплината, както се изисква в устава на организацията, и предприема даже фракционна борба против Васил Левски. С тези си действия създава сериозни трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната. През есента на 1872 г. организира Арабаконашкия обир, който става причина за първите удари върху революционните комитети в Софийско, Орханийско (днес Ботевградско), Тетевенско и др. Заловен от османските власти и изправен пред съда, Общи прави пълни разкрития за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) в тези краища, като смята, че по този начин обществеността в Европа ще прецени обира не като криминален, а като политически акт. Вместо това той допринася за разкриването на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци. Осъден е на смърт и е обесен в София.

В Петербург се състои премиерата на Първа симфония на Александър Бородин.
Александър Бородин е роден на 12 ноември 1833 г. в Санкт- Петербург. Той е един от най-големите композитори на руската класика. Член е на Балакиревия кръжок “Могъщата петорка”. Творчеството му, наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков, представлява нова епоха в историята на руската музика. Интересите му са енциклопедични: увличат го естествените и хуманитарните науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859 г. – 1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху “Княз Игор” – една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава : Струнен квартет № 1, Струнен квартет № 2, симфоничната картина “В степите на Средна Азия”. Умира на 27 февруари 1887 г.

Родена е Елеонора Маркс (Евелинг) – една от създателките на социалистическата организации във Великобритания (Социалистическа лига (1884 г.), и др. Дъщеря е на Карл Маркс и съпруга на Е. Евелинг. Умира на 31 март 1898 г.

Роден е Андре Мишлен – френски бизнесмен, създал фабрика за производство на автомобилни гуми.
Мишлен е френски индустриалец, който заедно с брат си Едуард основава през 1888 г. във Клермон-Фреан компания за автомобилни гуми. През 1900 г. публикува първия пътеводител “Мишлен”, който има за цел популяризирането на автомобилния туризъм, което да увеличи печалбите на компанията му.

Роден е Йоханес Ребман – немски пътешественик, открил Килиманджаро.
Килиманджаро е вулканичен масив в Източна Африка. Във формата на конус с диаметър 90 км в основата, на 4 200 м над морското равнище се раздвоява на 2 върха: Мавенси (5 355 м) и кратера Кибо (6 010 м), покрити със снегове и глетчери. Открит през 1848 г. от Ребман и Крапф; изкачен за първи път от Ханс Майер до връх Кибо (1889 г.) и от Елер и Клуте – до връх Мавенски (1912 г.). Включен в ССН.

Роден е Илия Гарашанин – сръбски общественик, политик и държавник. Княз Милош от митничар го издига в чин полковник в новосъздадената редовна сръбска войска. Помага на А. Карагеоргиевич да бъде избран за крал на Сърбия (1842 г.). Министър на вътрешните работи (1843-1852 г., 1858-1859 г.), министър-председател и министър на външните работи (1852-1853 г., 1861-1867 г.). Проявява се като отличен администратор – създава добра полиция и допринася за затвърдяването на конституционния режим. Бори се срещу австрофилската политика на А. Карагеоргиевич и търси подкрепата на Франция, Русия и на Високата порта. При завръщането на княз Милош на престола прокарва идеята за война срещу Турция, организира пропаганда на целия Балкански полуостров, влиза в тайни преговори за съюз с гръцкото правителство и работи усилено за вдигане на въстание от всички славяни, които се намират под турско иго, с цел да постигне тяхното освобождение и да създаде една голяма славянска държава под егидата на Сърбия. Намира подкрепа на идеите си сред някои политици в Русия и Австрия. Поддържа връзки с българската Добродетелна дружба в Букурещ и с Г. С. Раковски. В политиката си се проявява като враг на идеята за национална независимост на България и проповядва и реализира на практика идеите на великосръбския шовинизъм. Умира на 16 юни 1874 г. в Белград.

Роден е Андерс Екенберг – шведски химик, който открива химическия елемент тантал.
Танталът е открит в минерали от Итерби, Швеция. Първоначално учените смятат, че Екенберг е открил алотроп на ниобия, елемент подобен на тантала. Спорът е разрешен, когато швейцарският химик Де Мариняк доказва, че танталът и ниобият са два различни елемента. Първите чисти проби от тантал са произведени през 1907 г. Днес елементът се добива от минералите колумбит, танталит и евксенит.

Англичаните завземат крепостта Пондишери, последното френско владение в Индия.
Пондишери (Путучери) е съюзна територия на Индия, в югоизточната част на полуостров Индустан, на брега на Бенгалския залив. Бивше владение на Франция (до 1945 г.). Обща площ – 500 кв. км. Население – 604 000 жители. Административен център – гр. Пондишери (251 000 жители), пристанище на Короманделския бряг на Индустан. Памукотекстилна, хранително-вкусова промишленост, производство на бои (индиго).

Бъдещата императрица на Русия Екатерина II напуска Берлин на 14 годишна възраст, за да отпътува към Русия.
Екатерина II Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) е руска императрица (от 28 юни 1762 г.). Родена е на 2 май 1729 г. в Щетин. Произхожда от беден немски княжески род. Омъжена е за наследника на руския престол (1745 г.), бъдещия император Петър III. Скоро след коронясването на Петър III с помощта на гвардията прави преврат и заема престола. Коронясана е в Москва на 22 септември 1762 г. Общува с много видни свои съвременници – Волтер, френски енциклопедисти и др. При нейното царуване избухва Селската война, под ръководството на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с твърдост и жестокост. Извършва реформа в управлението на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. След две успешни войни с Турция, Русия заема Черноморското крайбрежие от устието на река Дунав до река Дон, заедно с Кримския полуостров. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир (1774 г.) Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на т. нар. Източен въпрос. Екатерина ІІ умира на 17 ноември 1796

Петър I забранява в Русия браковете по принуда.
Петър I е роден 1672 г. На престола е от 1682 г. През 1721 г. става първият руски император. Син е на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна до 1689 г.
Започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците, учредени са сенат, колегии, страната е разделена на губернии, през 1703 г. построява новата столица Санкт-Петербург. Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, през 1696 г. отвоюва Азов от турците. Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва през 1700 г. През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. През 1711 г. потегля срещу турците, но е обкръжен при река Прут и едва се спасява от плен. Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива Морската академия. Умира през 1725 г.

Мехмед III (1566 г. – 1603 г.), син на Мурад III, заема турския престол, след което убива 19-те си братя. Предприема поход срещу Австрия и разбива имперските войски при Керестеш през 1596 г. По време на управлението му избухват въстания, които откъсват от империята му Молдова, Трансилвания и Влашко. Умира на 21 декември 1603 г. в Истанбул от апоплектичен удар.

Английският парламент приема закони против католицизма.
Англиканизмът (англиканство) е държавната религия в Англия. Тя датира от управлението на Хенри VIII. Кралят влиза в спор с папа Климент VII, защото не успява да получи от него разтрогването на брака си с Катерина Арагонска (1534 г.). Решава да застане начело на английската църква. Едуард VI потвърждава това разцепление. Католичката Мария Тюдор иска да унищожи делото на двамата си предшественици, но пролятата от нея кръв допринася само за по-голямата неприязън към католицизма; затова кралица Елизабет с много голяма лекота получава одобрението на Тридесет и двата члена на “Веруюто” на англиканската църква (1562 г.). Англиканистите възприемат някои протестантски вярвания, но запазват много сходни точки с католичеството, особено йерархията. В англиканската църква причестяването се приема по един и същ начин, както от обикновените вярващи, така и от пасторите.

Князът на Русия Иван IV Василевич (Грозни) се самопровъзгласява за цар.
Иван IV Василевич (Грозни) е княз (от 1533 г.), първия руски цар (от 1547 г.). Роден е на 25 август 1530 г. в село Коломенское. Син е на Василий III Иванович. Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Василевич (Грозни) през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. – Астраханското ханство; под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) Иван IV Василевич (Грозни) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност; най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание; през 1565 г. се въвежда опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки бива заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на “литовския крал”. Засилва се крепостническият гнет. Сред народа Иван IV Василевич получава прозвището “Грозни”. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Мнителността и недоверчивостта му с годините се засилват. Това се отразява в манията му за преследване, садистични наклонности, необуздан гняв (в резултат на едно такова гневно избухване през 1582 г. убива сина си Иван). Иван IV Василевич е образован за времето си човек, с литературни наклонности, за което свидетелстват широко известните му послания към А. М. Курбски, В. Грязни и др. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането; по негова инициатива е осъществено строителството на храма “Василий Блажени” в Москва. Умира на 18 март 1584 г.

В резултат на ураган в Северно море е разрушено европейското крайбрежие и са образувани Фризките острови.
Фризките острови са владения на Холандия, Германия и Дания. Простират се край бреговете на континента приблизително на около 250 км. Площ – около 480 кв. км (размерите и бреговата линия силно се променят под влияние на вълните и вятъра). Има дюни с височина 20 м., както и борови гори.

Календарът е на Агенция “Фокус”