На 29 юли 2025 г. дълбините под северната част на Тихия океан се разкъсаха с изключителна сила. Земетресение с магнитуд 8,8 по Рихтер разтърси Курилско-Камчатската зона – един от най-активните сеизмични региони на планетата. Последицата беше очаквана – мощно цунами, което пое на дълъг път през целия океан., пише Meteo Balkans.
Неочакваното беше друго – в точния момент над района премина сателитът SWOT, съвместна мисия на NASA и CNES. За първи път в историята голямо океанско цунами беше „заснето“ от Космоса не като точка или линия, а като цялостна, динамична структура.
Класическите модели описват цунамитата като дълги, гладки вълни, които се движат през океана почти без да се променят. Данните от SWOT показаха съвсем друга картина. Вместо един подреден фронт, учените видяха сложен, разклонен модел от гребени и спадове – енергия, която се разпада, наслагва и пренарежда на стотици километри.
Това не е просто визуална подробност. Това е директно доказателство, че начинът, по който цунамито пренася енергия, е много по-сложен от допусканията, заложени в голяма част от използваните днес прогностични модели.
Досега предупрежденията за цунами в открит океан разчитаха основно на дълбоководните DART буйове – изключително чувствителни уреди, но разположени на големи разстояния един от друг. Те дават информация само в конкретна точка и оставят огромни „бели петна“ между тях.
SWOT промени това. Само с един проход сателитът картографира ивица от океанската повърхност с ширина над 100 километра, показвайки как формата на вълната се променя във времето и пространството. За учените това е скок от отделни измервания към реална геометрия на явлението.
Дълго време се смяташе, че големите цунамита не се влияят съществено от дисперсия – процесът, при който различните дължини на вълните се движат с различна скорост. SWOT данните от това събитие оспорват директно тази идея.
Когато изследователите включват дисперсионни ефекти в числените модели, симулациите започват да съвпадат много по-точно със спътниковите наблюдения. Това означава, че част от енергията на цунамито се „препакетира“ по пътя към брега – фактор, който може да промени както времето на удара, така и силата му върху крайбрежната инфраструктура.
Сравнението между SWOT и данните от DART буйовете разкри още нещо тревожно. Част от измерванията показват пристигане на вълните по-рано, други – по-късно от очакваното. Това принуди учените да преразгледат първоначалните оценки за самото земетресение.
Оказа се, че разкъсването на земната кора се е простирало на около 400 километра, значително повече от първоначално предполаганото. С други думи – геометрията на източника е била по-сложна, отколкото показва сухата цифра „8.8“.
Камчатка и Курилите имат дълга история на разрушителни цунамита. Именно земетресението от 1952 г. в този регион доведе до създаването на международната система за предупреждение в Тихия океан. Събитието от 2025 г. добавя ново ниво – директни космически наблюдения на самата вълна.
Ако подобни данни се използват в почти реално време, прогнозите могат да преминат от груби сценарии към много по-точни оценки за това къде, кога и с каква сила ще удари цунамито.
Случаят „8.8 по Рихтер“ показа три ключови неща. Първо, цунамитата имат вътрешна структура, която досега оставаше невидима. Второ, дисперсията не е второстепенен ефект, а активен фактор в развитието на вълната. И трето, комбинирането на сателитни, океански и сеизмични данни дава много по-реалистична картина на риска.
Вълните няма да станат по-прости. Но след този поглед от Космоса е ясно, че нашите прогнози могат – и трябва – да станат много по-точни. https://trud.bg/
