Преобърнало се слънцето. Търкулнало се от планината,та стигнало чак до равнината, до равнината добруджанска.
До равнината на село Котленци. Огряло дворове и къщи, огряло градини и ниви, стигнало до сърцето на селото, сгушило се в читалището и вече 80 години грее и се радва на таланта на самодейците.
Уникална школа за духовност е първото читалище в с. Котленци, община Добричка. То носи името на големия познавач на селската душа, роден в с. Жеравна през 1880 година – един от най-значимите български писатели – Йордан Йовков. Построено е през 1941 година в двора на Атанас Тодоров /Таньо/. Той дарява на селото каменна сграда, построена на маза, отпред с кьошк и дървени колони. Имало е дълъг салон със сцена. Празнували са се всички празници, обичаи, сватби и именни дни. Първата театрална постановка „Хан Татар” е поставена около 1943 – 1945 година, след нея „Татул”, а през 1955 година – постановката „Балканджи Йово”. Ръководители на театралните постановки са били тогавашната учителка Ванчеко и Венчето. В пиесите участие са вземали Минчо Николов, Симанка Станчева, Станка Панчева, Мара Димитрова, Йордан Димитров, Петранка Костадинова, Кольо Панчев, Тодор Радев, Бонка Тодорова. В новопостроеното през 1958 година читалище дейността се активизира още повече. Хората, които са играли на хорото на мегдана по събори и празници, под свирнята на Петър Колев /Наная/, свирейки на устна хармоничка и огласяни от акордеониста Йордан Панев /бай Дачо/, от песните на двете песнопойки Димка Тодорова и Мара Колева, по-късно се пренасят в Читалището. Не са били малко и празнуванията на сватбени тържества, вечеринки, венчавки и традиционните ревильони по нова година, Бабинден, Осми март, Трифон Зарезан. Типичен танц за село Котленци е бил „Дьортаяк”, който се е играел с много финес от великолепната тройка Жеко Панчев, Господин Александров и Кольо Панчев.
По-късно театралните изяви на самодейците са били подготвяни и ръководени от Димитър Колев /Черното Мити/, а ръководител на танцовия състав става неговият син Кольо Димитров. Включват се и нови самодейци, като семейството на Ангелина и Петър Тодорови, Тодорка и Къньо Георгиеви, Мара Маркова и др.
През 1965 г. се сформира певческа група с ръководител Мария Паскалева и корепетитор Димитър Станчев от с. Победа.
През 1975 година, под ръководството на Иванка Иванова – бивша директорка на ЦДГ в с. Котленци, с помощта на нейния съпруг Димитър Радев, отново започва работа певческата група. Разучват се нови песни, пресъздават се театралните сценки „Седянка”, „Трите баби”, „Павли и Тотка” и др. Групата взема участие в концерти в град Добрич и околните села. Транспортирали са се с камиони и конски каруци. Всичко това говори, че в с. Котленци са живели много будни хора, които са съхранявали и показвали таланта на българина от самия извор. От тогава до сега в читалището дейността не спира. Гордост е групата за автентични песни, танци и обичаи. Тя се представя и участва в регионални, национални и международни събори и фестивали.
Създадена през 1997 година и до днес групата се обновява, фолклорът се предава от баба на внучка. Пази се и се съхранява за поколенията. Съвсем скоро групата участва в Международен фестивал в Неделино и се завърна с престижна награда.
Вече 80 години духовност, обич и всеотдайност към фолклора. Тази година, предвид пандемичните условия, самодейците ще отпразнуват юбилея на читалището като посетят паметника на Йордан Йовков в село Красен. За своя принос към дейността на читалището всеки един от групата ще получи грамота и малък сувенир.
Тодорка АТАНАСОВА
