На 8 юли православната църква почита светец, живял в края на III век в Елиа Капитолина, както римляните преименували Йерусалим. Той бил роден езичник с името Неаний. Отличавал се с физическа красота и сила, постъпил в римската армия. Възложили му да преследва християните в Александрия, но тръгвайки на тази мисия корабът му бил връхлетян от буря. Неаний видял в небето светещ кръст и чул глас, който го призовавал да приеме Христовата вяра. Така той се отказал да преследва християните и постепенно станал последовател на вярата, която римляните преследвали. Когато публично изповядал това, го подложили на тежки мъчения и бил хвърлен в тъмница. Тук бил покръстен от местния епископ Леонтий и приел името Прокопий (преуспяващ). След още мъчения и задържане в тъмница, Прокопий бил осъден на смърт, защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към езическите римски култове. През 303 година Прокопий бил обезглавен в главния град на провинция Кападокия – Кесария (дн. Кайсери, Турция).
В българската народна традиция денят на св. великомъченик Прокопий се почита от пчеларите – затова празникът се нарича още Прокопи пчелар. Рано сутринта хората, които отглеждат пчели, отиват при кошерите, опушват ги, прикадяват ги с тамян и изваждат от първия за годината мед. Стопанките донасят при кошерите две пити – боговица и светец. Цялото количество нов мед заедно с питите занясат в църквата, където свещеникът чете специална молитва за освещаване на меда. После с този мед намазват питите и ги раздават на съседи за здраве на семейството, да не се разболяват пчелите, да има изобилна паша за тях и да са още по- медоносни. От същия осветен мед запазват за питките, които месят на свети Харалампий (10 февруари), а също и за лек през годината – особено при разболяване на децата от заушка или шарка. В селищата, край които има оброк на великомъченика, се коли курбан, най-често овен – „за да не измират пчелите“.
На този празник са спазвани и забрани, които се определят от сезонния му характер – селяните не работят на полето или в градините, за да няма градушки, гръмотевици, порои, пожари или тежко засущаване. Вярва се, че който наруши тази забрана „ няма да прокопса“. Респективно празникът на великомъченик Прокопий се чества „за да прокопса човек“, т.е. да има успех, да му върви работата добре, да е преуспяващ, каквото е гръцкото значение на името на светеца. В някои ловешки села избягват на този ден да започват нова работа или да тръгват на път. На места в Странджа има традиция на свети Прокопий за първи път да се ядат дини.
- ДОБРУДЖАНЦИ
- ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
- МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
- БЪЛГАРИТЕ
- РИБОЛОВ
- ГЮВЕЧ ОТ… ПОЛИТИКА
- БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
- България – Китай 中国-保加利亚
- ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
- ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
- ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
- ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
