ЮЖНА ДОБРУДЖА Е БЪЛГАРСКА! ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!
Скъпи журналя от Българската национална телевизия, а и от останалите така нарекли себе си национални телевизии! Може ли да ви задам един въпрос:
– Южна Добруджа част ли е от България /както искате си я смятайте – територия, държава, дойна крава…/?
Отговор не искам.
И хиляди добруджанци отговор не щем, щото можете да попитате курвиците /в най-широкия смисъл на думата/ на България – съвременния телевизионен елит, а те пък да ви отговорят, че Южна Добруджа е румънска.
Все пак да ви кажа. Вчера беше Денят на Добрич. Дай, Боже, един ден Народното събрание да се произнесе, че 25 септември е Денят на Добруджа! Дай, Боже!
Толкова ли трудно, толкова ли антибългарско би било в сутрешния си блок поне един журналист на БНТ, поне един гост на БНТ да събере смелост и да честити на добруджанци, а и на всички българи, празника – възвръщането на Южна Добруджа в лоното на Майка България!
Може би е било опасно трудно за кожени кресла и многохилядни заплати да се каже истината, че преди 78 години Южна Добруджа отново е станала българска територия. Може би не искате да признаете ролята на Хитлер и цар Борис III за отнемането на Южна Добруджа от кралство Румъния и възвръщането й в изконните земи на българския народ и българското държава? Може би не искате да признаете ролята на Сталин и Димитров за утвърждаването на Южна Добруджа в съвременните граници на България след Втората световна война?
Забравете Хитлер и Сталин, забравете цар Борис III и Георги Димитров. Казвам го с лекота, защото каквито и да са били те, каквито и злини да за правили, са направили и доброто Южна Добруджа днес да е българска земя, каквото е била още от времето на Кубрат, на Аспарух, на Тервел, на Симеон… Хайде да не изброявам тези, които никога няма да бъдат забравени, докато съществува и една педя българска земя, докато е жив и последният човек, гордеещ се, че е българин. Казвам на тези, за които след ден-два, след година-две няма и да има място нито в паметта, нито в сърцето и душата на добруджанци.
Скъпи ми колеги, поне да бяхте почели паметта на хиляди и хиляди знайни и незнайни добруджанци, борели се, измъчвани и убивани, унизявани, обезбългарявани, ограбвани, насилвани, но останали с България в сърцето си до последния си дъх!
Не знам и не искам да знам какво се е търкаляло по националните ни телевизии след сутрешните блокове. Трафици, софийски неволи, ужасяващи ветрове, убийства, елитни цици и бедра, делегации по света…
Народът ни има една приказка. Денят се познава от сутринта. Очевидно за тези хора, които всекиминутно бомбардират българите с информация, възвръщането на Южна Добруджа към Майка България е един безинтересен, незаслужаващ вниманието факт, който не би им донесъл слава на журналисти, както и на политици, бизнесмени, светски елит и какво ли още не.
Измет!
Такъв е животът, скъпи ми добруджанци!
Такъв е животът!
Хубави или лоши, има ги и дали ще ги има, добруджанските вестници, радиа, телевизии, сайтове се радвахме вчера да напомним, че в България и българско има и такъв ден, който би трябвало да се отбелязва като национален празник – възвръщането на Южна Добруджа при Майка България. Част от същата многовековна българска Добруджа. Добруджа, която днес наричат житницата на България, където са се ширнали северните плажове и сред тях бижуто на българския туризъм – Албена… Същата Добруджа, за която фирми водят чудовищна борба за природните й богатства – плодородна земя, питейна и минерална вода, плажове, чисто море, природен газ, нефт, манган, коксуващи въглища, речни и морски пристанища… И един оцеляващ през годините народ, който се гордее да се нарича добруджанци.
Такъв е животът!
Да се вслушаме в ехото на поздравите и събитията за празника, за 78-годишнината от оня ден, през който тук, на тази земя хиляди българи с цветя, с хляб и сол, с руйно вино и люта ракия, с баници, със знамена и плакати, изписани на ръка, са посрещнали по улици и поля с насълзени от радост очи българските войски и са ги прегръщали и целували с надеждата, че Южна Добруджа завинаги ще си остане българска земя и тук свободно ще се говори, пише и пее на български език!
Такъв е животът!
