Дажбог – Даб, Радегаст, Радигош, Сварожич – това са различни версии на името на един и същи бог. Бог на плодородието и слънчевата светлина, животворна сила. Той се смята за първия прародител на славяните (славяните са внуци на Бога).
Според славянските легенди Дажбог и Жива заедно съживяват света след Потопа. Лада, майката на Жива, обедини Дажбог и Жива в брак. Тогава сгодените богове родиха Арий, според легендата, прародителят на много славянски народи.
На този ден се почиташе и Ярило (Слънце), лицето на Дажбог, възраждането на природата. Бог Яр често е сравняван с орач и воин Арий, син на Дажбог. Арий беше почитан, подобно на Яр, като въплъщение на Семейството (в други интерпретации – Велес или Дажбог).
В деня на Дажбог хората се радваха, че Дажбог отхвърли Марена и се сгоди за Живая. Това означавало края на дългата зима, началото на пролетта и лятото. По това време Дажбог беше шумно възхваляван във ведическите храмове и в разораните полета.
„Ние възхваляваме Дажбог. Нека ни бъде покровител и закрилник от Коляда до Коляда! И покровител на плодовете в нивите. Той дава трева на нашия добитък през всичките дни. И кравите се множат, и зърната се множат в хамбарите. И не позволява на меда да ферментира. Той е Богът на Светлината. Слава на Сварожич, който се отказва от зимата и тече към лятото. И ние пеем славата му в полето, защото той е наш баща” /Вел. 31/.
Денят на Дажбог е и времето за първото изгонване на добитъка на паша. Ето защо те запалиха огньове за Дажбог и го помолиха да защити добитъка:
Ти, Дажбоже, смел си!
Спасете говедата, защитете ги от похитители!
Пази от лютата мечка,
Пази от хищния вълк!
Вярвало се, че на този ден бог Велес откраднал кравите-облаци от Перун и ги затворил в планините на Кавказ. Затова Яра, Дажбог и Перун поискаха да освободят облаците, в противен случай целият живот на Земята ще умре. На този ден прославят победата на Дажбог над Велес.
