На 25 юли 2019 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция (A/RES/73/329), според която е установена паметна дата, отбелязвана ежегодно на 5 апрл – Международният ден на съвестта .
Моралът, който отчасти е синоним на понятията етика и морал, по същество е вид социални норми, предназначени да регулират отношенията между хората в обществото. Като критерий за оценка на действията на човека, моралът се превръща във вътрешна насока, според която човек изгражда своите действия и оценява действията на хората около него. Така моралната система позволява да се регулират отношенията между хората, като се използват собствени методи.
Добре известни принципи или правила на морала (едно от които се нарича „златно“) са формирани отдавна. Те се съдържат и в религиозните норми, а върху тях се изграждат и правните норми. Съществува тясна връзка между различните видове социални норми, чиято обща задача е да регулират отношенията между хората.
Основата на моралните принципи е същото „Златно правило“, което призовава да действате спрямо другите така, както бихте искали да се отнасяте към себе си. По този начин тя се основава на зачитане на правата, чувствата, вярванията на другите хора, изграждане на взаимоотношения между хората на основата на мир и хармония.
Признавайки стойността на морала и неговата роля в изграждането на мир и хармония, както и признавайки необходимостта от създаване на условия за просперитет и мирни и приятелски отношения, основани на зачитане на правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, език и религия, ООН подчертава, че ролята на моралните ценности е голяма за постигането на устойчиво развитие на света и това е в съответствие с програмите и целите, приети от това международна организация.
В допълнение към Международния ден на морала, ООН вече е установила други свързани паметни дати, които са сходни по своите цели и насоченост към днешния ден: Международен ден на толерантността , Международен ден на ненасилието , Международен ден на мира , Международен ден на мирното съвместно съществуване , Световен ден на културното многообразие за диалог и развитие и други.
При установяването на Международния ден на морала ООН подчертава, че основните морални принципи са в основата на всички международни документи, включително такъв основен документ като Всеобщата декларация за правата на човека, в преамбюла на която се посочва, че незачитането и пренебрежението към правата на човека са довели до варварски действия, които възмущават съвестта на човечеството. Освен това член 1 от Декларацията гласи, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и са надарени с разум и съвест и трябва да се отнасят един към друг в дух на братство.
Следването на тези принципи допринася за изпълнението на много програми на ООН и концепцията за създаване на култура на мира, която гласи, че спазването само на икономически и политически споразумения не е достатъчно за постигане на мир и хармония на планетата.
Концепцията за култура на мира възниква на Международния конгрес за мира в съзнанието на хората, който беше организиран от ЮНЕСКО в Кот д’Ивоар през лятото на 1989 г. Оттогава насърчаването на култура на мира все повече се възприема като важна цел на международната общност. Задачата за създаване на култура на мира изисква цялостни образователни, културни, социални и граждански действия, при осъществяването на които всеки човек може да научи нещо за себе си, да предаде нещо и да сподели нещо с другите. Тази дейност е насочена към всички възрастови групи и всички слоеве от населението и има за цел: да направи културата на мира неотделима от културата като такава и да й помогне да пусне корени в сърцата и умовете на хората.
Като част от честването на Международния ден на морала, ООН призовава всички държави, международни и регионални организации и структури на гражданското общество да укрепват културата на мира „в дух на любов и морал, в съответствие с техните културни традиции и други подходящи съображения или техните местни, национални или регионални обичаи…“
