КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 1 МАЙ

2007 г. – На 83-годишна възраст умира световноизвестният диригент маестро Захари Медникаров. Захари Медникаров е композитор, диригент основател на хор „Добруджански звуци”.
Роден е на 7 януари 1924 г. в гр. Добрич. От 1952 г. е главен диригент и главен художествен ръководител на хора “ Добруджански звуци”. През 1961 г. основава Детския хор на град Добрич.
Захари Медникаров е носител на редица престижни награди. През 1995 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич, а през 2003 г. получава наградата на Програма “Хоризонт” на Българското национално радио – Музикант на годината. От 2004 г. община град Добрич инициира и организира Международен фестивал за детски хорове “Маестро Захари Медникаров”.

Георги Първанов назначава ген. Никола Колев на длъжността съветник по военната сигурност на президента.
Генерал Никола Колев е роден на 9 август 1951 г. в с. Караджово , Пловдивска област. През 1975 г. завършва Висшето военновъздушно училище, а през 1982 г. Националната военна академия „Г. С. Раковски“. От 1988 до 1990 г. учи в Генералщабната академия в Москва. Завършва Военен езиков институт в Сан Антонио, Тексас, и Институт по управление на отбранителните ресурси в Монтерей, Калифорния.
На 6 юни 2002 г. президентът издава указ за назначаването му като началник на Генералния щаб на Българската армия. През 2005 г. мандатът му е удължен с една година.

В букурещкия вестник “Адевърул” излиза статия според, която в проекта за доклад на Европейската комисия, който ще бъде публикуван на 16 май, се препоръчва присъединяването на Румъния на 1 януари 2007 г. и отлагането на България за 2008 г. Вестникът се позовава на дипломатически източници от Брюксел. Възможността за разделяне на двете кандидатки е предвидена в член 39 от присъединителния договор, като окончателното решение трябва да бъде взето от Съвета на ЕС.

Влиза в сила новият Закон за МВР, по силата на който досегашните национални служби се оформят като три генерални дирекции и като четири главни- Генерална дирекция “Полиция” , Генерална дирекция “Сигурност” , Генерална дирекция “Пожарна и аварийна безопасност”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, “Жандармерия”, “Гранична полиция” , Главна дирекция “Полиция”.

Кипър, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта и Словения се присъединяват към Европейския Съюз. След петото поред и най-голямо разширяване в историята на Съюза, държавите-членки на съюза стават 25, а европейските граждани над 450 млн.

Президентът на САЩ Джордж У. Буш каца на американския самолетоносач USS „Ейбрахъм Линкълн“, където държи реч, обявявайки края на мащабните военни операции в Ирак.
Войната започва на 20-ти март 2003 г., когато САЩ и Великобритания атакуват по въздух, суша и море, подкрепени от Австралия, Дания, Полша и Испания. Войната започва без необходимата декларация от страна на Съвета за сигурност на ООН, която да узакони инвазията на коалиционните сили. Продължава почти един месец и в резултат е свален режима на Саддам Хюсеин.

Умира Емил Георгиев – български славист, литературовед; член-кореспондент (1967 г.), академик (1977 г.). Брат на Вл. Георгиев. Защитава докторска дисертация във Виена. Завежда Катедрата по славянска литератури в Софийския университет; ръководител на Секцията по сравнително литературознание в Института за литература при БАН. Ценен е приносът му в изучаването на Кирило-Методиевото дело и славянските азбуки. Работи в областта на сравнителното литературознание и славянските литературни връзки, старобългарската и новата българска литература.

Умира Стоян Трендафилов – български офицер, генерал-лейтенант (1944 г.). Завършва Военното училище през 1919 г. Активен член на Военния съюз. Уволнен от армията като подполковник през 1935 г. и интерниран няколко пъти. Участва в организацията и извършването на Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Генерал-майор (1944 г.), командир на танковата бригада в първата фаза на Отечествената война, командир на корпус в Първа българска армия (1945 г.). Преподавател във Военната академия (1945-1948 г.). Преследван от комунистическата власт, уволнен от армията и затварян в концлагери (1948-1953 г.). През 1954 г. е възстановен в армията и назначен за началник на Военноисторическия музей.

Гренландия получава правото да се самоуправлява.
Около 84% от площта на острова е покрита с лед, което ограничава обитаемите зони до крайбрежието. Гренландия е неизвестна в Европа до X век, когато е открита от норвежки викинги, объркали пътя за Исландия. Въпреки че при пристигането на викингите островът е необитаем, дълго преди това там са живели хора. Преките предшественици на съвременните инуити пристигат около 1200 г. В продължение на стотици години инуитите са единствените жители на Гренландия, но Дания, основавайки се на спомена за викингското заселване, предявява претенции към територията и колонизира острова през XVIII век. Наложени са колониални привилегии, като монопол върху търговията.
По време на Втората световна война Гренландия е ефективно откъсната, социално и икономически, от Дания и става по-близка до САЩ и Канада. След войната контролът е върнат на Дания и колониалният статус е окончателно премахнат. Макар, че Гренландия все още е част от Кралство Дания, от 1979 г. тя се ползва с вътрешна автономия. Островът е единствената територия, напуснала Европейския съюз.

Кралят на рокендрола, Елвис Пресли се жени за Пресила в Лас Вегас. Пресила тогава е на 21 години. Девет месеца по-късно се ражда се дъщеря им Лиса Мари. Елвис и Пресила се разделят през 1972 г. и се развеждат година по-късно.

Умира Кирил Попов – български математик, астроном. Завършва математика и физика в Софийския университет, специализира в Париж, Берлин, Гьотинген. Посещава научни занятия в астрономическите обсерватории в Мюнхен, Хайделберг, Ница, Париж, Гринуич и Страсбург. Проф. в Софийския университет по диференциално и интегрално смятане. Научните му трудове засягат чистата математика и приложенията й в небесната механика и балистиката. Повечето от тях са печатани на френски и немски език. Академик от 1947 г. През 1965 г. става „народен деятел на културата“. Лауреат на Парижката АН (1926 г.), на Френската АН (1957 г.) и др. Получава Орден „НРБ“, I ст. през 1960 г. и Димитровска награда през 1950 г. и 1962 г.

Умира Стефан Младенов – български езиковед, диалектолог, историк на езика, индоевропеист. В периода 1898-1902 г. следва славянска филология във Висшето училище в София (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски”). Специализира във Виена (1903-1904 г.), Петербург и Прага (1904-1905 г.), Париж и Мюнхен (1911-1912 г.). Д-р по филология на Пражкия университет (1905 г.). Редовен проф. и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948 г.). Основател и редактор (заедно със Ст. П. Василев) на сп. “Родна реч” (1927-1943 г.). Автор е на повече от 1 100 труда по езикови и литературно-исторически въпроси. Член е на Българския археологически институт (1922 г.), дописен член на АН на СССР (1929), член на полската АН в Краков, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет. Основни трудове: “Увод в общото езикознание” (1927 г.), “Geschichte der bulgarischen Spache”, Берлин – Лайпциг (1929 г.), “Сравнително индоевропейско езикознание” (1936 г.), “Граматика на българския език” (с морфология от Ст. П. Василев) (1939 г.), “Български тълковен речник” (т. I. А-К, 1927-1951 г.), “Речник на чуждите думи в българския език” (1932 г.), “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” (1941 г.), “Съвременният български книжовен език и народните говори” (1943 г.), “История на българския език” (1979 г.).

Фидел Кастро забранява изборите в Куба. На манифестация в столицата Хавана, в която се включват стотици хиляди кубинци Кастро провъзгласява “Революцията няма нищо общо с изборите. Няма по-демократично правителство в Латинска Америка от революционното правителство”.

Родена е Мая Нешкова – българска естрадна изпълнителка. Завършва Естрадния отдел на БДК през 1978 г. Участва в трио „Обектив“ (1977-1978 г.), с което концертира и записва. От 1978 г. се установява в Благоевград, където пее в оркестъра на Кирил Икономов (нейн съпруг). През 80-те години са популярни песните й с оркестър „Благоевград“ – „Конче вихрогонче“, „Слънчева обич“ и др., в които са вплетени близки до фолклора интонации и мотиви. Известно време работи с оркестъра в някои страни на Западна Европа. Концертира в бившите СССР и СФРЮ, печели награди от различни конкурси и международни фестивали на забавната музика.

Владимир Топенчаров публикува във в. „Отечествен фронт“ есето „Интервю с народа за дребните неща“, в което става дума за отчуждението на управляващите от народа и се призовава към демократизиране на управлението.

Открит е Националният стадион „Васил Левски“. Националният стадион „Васил Левски“ е най-голямото спортно съоръжение с трибуни в България. На Националния стадион се провеждат футболни мачове на националният отбор, за републикански първенства и финалите на турнира за Купата на България, а също републикански и международни първенства по лека атлетика. Националният стадион „Васил Левски“ разполага със спортни зали за джудо, художествена гимнастика, баскетбол, бокс, аеробика, фехтовка, тенис на маса и обща физическа подготовка.На територията на стадиона има две конферентни зали и три ресторанта.

Роден е Димитър Боримечков – художник фотограф, журналист и поет. Димитър Боримечков завършва журналистика в Кишинев. Работи в Тараклия – центърът на бесарабската българска общност в Молдова. Издава в-к „Български глас“, автор на поетичната книга „Синята далечина“ (1998 г.).

Въведено е автоматично обявяване на точното време по Радио София.

Роден е Джон Ву – китайски режисьор, израснал в Хонг Конг, където започва филмовата му кариера. В първите си филми Ву акцентира върху демонстрацията на източни бойни изкуства. След филма „Убиецът“ (1989 г.) той печели огромна популярност в САЩ и е поканен да работи в Холивуд, където режисира екшъни. Филмография: „Трудна мишена“ (1993 г.), „Код “Счупена стрела“ (1996 г.), „Лице на заем“ (1997 г.), „Мисията невъзможна-2” (2000 г.), „Windtalkers“ (2002 г.).

Самоубива се Паул Йозеф Гьобелс – нацистки политик, близък приятел на Хитлер, министър по време на III райх, един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Влиза в Националсоциалистическата партия през 1922 г. Редактор и издател на нацисткия в-к „Ангриф“. Става ръководител на пропагандата в нацистката партия през 1928 г. От 1933 г. е министър на народната просвета и пропагандата в кабинета на Хитлер. През 1944 г. става императорски пълномощник по тоталната военна мобилизация. Самоубива се в края на войната, заедно с цялото си семейство.

Германия известява, че Хитлер е мъртъв. На този ден, Хамбургското радио съобщава, че Адолф Хитлер е бил убит в Канцеларията на Райха в Берлин.
В 22.30 ч. местно време говорителят съобщава новината от щаба на фюрера, че Хитлер е “паднал на ръководния си пост в Канцеларията на Райха, сражавайки се до последно срещу болшевиките и за Германия”. В съобщението се известява още, че приемник на Хитлер е адмирал Доенц.

В нацистката авиация влиза в редовна експлоатация моделът “Месершмит Ме-262 Щурмфогел” – първият в света реактивен военен самолет.

В Ню Йорк се състои премиерата на филма на Орсън Уелс – “Гражданинът Кейн”. Филма получава награда Оскар за сценарий.

Лятната Олимпиада, която трябва да се проведе през септември 1940 г. в Токио се отменя заради Втората световна война. Олимпийските игри са най-известното състезание в света, в което атлети от различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки четири години. Първите олимпийски игри са провеждани преди повече от 3000 години в Древна Гърция на всеки четири години.

Роден е Карел Кахиня – чешки режисьор, сценарист и оператор. Завършва Кинофакултета към Пражката академия на изкуствата. Още като студент заедно с Войтех Ясни създава първия си документален филм. Работи в документалното кино до 1956 г., когато дебютира в игралното. Режисира приключенски филми. Работи и в областта на детския филм. От документалните му филми се откроява “Не винаги е облачно” (1950 г.), а от игралните – “Тогава по Коледа” (1958 г.), “Кралят на Шумава” (1959 г.), “Терзания” (1962 г.), “Надежди” (1963 г.), “Високата стена” (1964 г.), “Да живее републиката” (1965 г.), “Нощта на невестата” (1967 г.), “Отново прескачам локвите” (1971 г.), “Влак до спирка “Небе” (1972 г.), “Любов” (1973 г.), “Павлинка” (1974 г.), “Робинзонка” (1974 г.), “Смъртта на мухата” (1976 г.), “Малката русалка” (1977 г.), “Среща през юли” (1978 г.), “В очакване на дъжда” (1978 г.), “Захарният дом” (тв, 1980 г.), “Фанди, о, Фанди!” (1983 г.), “Последната пеперуда” (1990 г.), “Кравата” (1994 г.), “Фани” (1995 г.), “Хана” (1999 г.).

Издадено е възвание на руски интелектуалци, емигрирали в България, за връщане в Русия след амнистия на съветското правителство. Основан е Съюз за връщане в родината (Союз возвращения на Родину) с орган в. „На Родину“, обединяващ около 65 местни организации.

В град Пенза е изработен първият в Европа паметник на Карл Маркс.
Маркс е влиятелен немски философ, политикономист и политически деец. Роден е на 5 май 1818 г. Карл Маркс е известен като критик на капитализма и възгледа за историята като резултат от класовата борба, в която капиталисти и пролетариат са антагонистични сили, основно положение в марксизма. Той е организатор на Първия интернационал. Въпреки че Маркс се занимава с широк обхват от проблеми, той е най-известен с анализа си на историята от гледна точка на класовата борба, което е казано накратко в известното изречение от увода към „Комунистическия манифест“: „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Баща му Хенрих Маркс, на когото истинското име е Хиршел Леви, е син на равина Маркс Леви. В Голямата Френска Енциклопедия от 1900 г. е написано, че произхожда от фамилията Mordechais или Мурдехай на български език. Бабата на Карл е полска еврейка, която също произхожда от равинско семейство. Баща му, по професия адвокат и съветник в съда на Трир, през 1817 г. се покръства и приема протестантската вяра. Карл Маркс умира през 1883 г.

Родена е Даниел Дарийо – френска актриса. Учи в Парижката консерватория. Дебютира във филма „Балът“. Изпълнява драматични роли във филмите „Причастие без изповед“ (1953 г.), „Мадам дьо …” (1953 г.), „Червено и черно“ (1954 г.), „Мари Октобър“ (1959 г.). Играе и в комедии – „Злоупотреба с доверието“ (1937 г.), „Завръщане в зори“ (1938 г.), „Първа среща“ (1941 г.), „Заеми се с Амелия“ (1949 г.), „Дяволът и десетте заповеди“ (1962 г.). Снима се още в „Девойките от Рошфор“ (1966 г.), „Светата година“ (1976 г.), „Стая в града“ (1982 г.), „Няколко дена с мен“ (1988 г.), „Денят на кралете“ (1991 г.), „И утре е ден“ (2000 г.), „Емили замина“ (2001 г.), „Осем жени“ (2002 г.).

Сключена военна конвенция между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България в случай на война. Окончателен съюзен договор между Сърбия и Гърция, насочен срещу България, е подписан на 19 май 1913 г. в Солун. По силата на военнополитическия договор от 19 май на Сърбия са предоставени всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция са признати земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма). Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. На 25 май от Белград е направено предложение двете държави веднага да анексират окупираните територии. В резултат през юни избухва Междусъюзническата война.
Началото на войната е поставено на 16 юни 1913 г., когато цар Фердинанд I чрез своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов издава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. На 27 юни във военния конфликт се включват Румъния, а 3 дни по-късно – и Турция. Военните действия са прекратени с подписването на Букурещкият мирен договор на 28 юли 1913 г. Според договора, България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912-1913 г.) земи. България претърпява и значителни финансови загуби.

Умира Васил Диамандиев – български общественик, деец на македоно-одринското освободително движение. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет (1860-1861 г.), по-късно в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш (1861-1864 г.), Велес (1864-1866 г.) и Охрид (1866-1867 г.). Преследван от гръцкото духовенство, бяга в Русия през 1868 г. През 1869-1876 г. е учител в българското училище в Комрат, Бесарабия. Редактор е на в-к „Ехо на Болград“ (1872-1873 г.) и в-к „Ялпуг“ (1872-1873 г.). По негова инициатива е организиран Комитет за подпомагане на българските доброволци в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението (1878 г.) се установява в София. Депутат е в Учредителното народно събрание и в I Велико народно събрание (1879 г.). Той е един от учредителите (1878 г.) на Софийската публична библиотека (днес Нар. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“) и неин помощник-директор в периода 1888-1891 г. Председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд (1883 г.). Директор на Първа софийска девическа гимназия (1885-1886 г.), на Народната библиотека в Пловдив (1891 г.). Председател на основаната от него „Македонска лига“ в Русе (1880 г.), на Македонското благотворително дружество в София (1882-1884 г.) и на дружество „Македонски глас“ (1884-1885 г.). Подготвя и изпраща чети в Македония. Участва в учредяването на Македонския комитет през 1895 г.

Излиза от печат първата банкнота от 5 канадски долара. На същата дата, но през 1935 г. в обръщение влиза първият канадски сребърен долар.

Алберт Айнщайн официално излага своята теория за относителността.
Алберт Айнщайн е роден през 1879 г. в Улм, Германия. Той е германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Той е роден в Германия, живее в Швейцария. Там завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина „фотон“ през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-Айнщайн. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те – срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.

Умира Петър Корабаров – български офицер, полковник, брат на П. Корабаров. Завършва образованието си в Петербург през 1879 г. Служи в артилерията. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Военния арсенал в гр. Русе. Помага за отбраната на Видинската крепост. Участва в Русенския бунт през 1887 г., уволнен е от армията и емигрира в Русия. Завръща се през 1898 г. и продължава службата си в артилерията на българската армия.

17 –годишният Бенито Мусолини за първи път публично проявява своя нрав като блокира входа на гимназията и не позволява на учителите за започнат учебните занятия.
Майката на Бенито Мусолини е начална учителка. Бащата му е социалист с анархистки уклон, работещ като обущар. „Да, произлизам от народа – ето кое ми даде основните козове в живота“ – споделя Мусолини с германския писател Емил Лудвиг. Бенито завършва средно образование през 1902 г. и тъй като не иска да отслужи двегодишната си военна служба, заминава за Швейцария. За дезертьорството си е осъден задочно на една година затвор. Движи се из социалистическите кръгове на емигранти и студенти от различни страни, изучава френски и немски език, чете анархо – синдикалистка и марксистка литература.

Провежда се шестия конгрес на ВМОК (Върховен македоно-одрински комитет). За председател е избран Борис Сарафов.
Борис Сарафов е роден в Либяхово, днес Илинден, Софийска област. Той е син на П. Сарафов и брат на Кр. Сарафов. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1890 г. и Военното училище в София през 1893 г. Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.). В периода май 1899 г. – март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Г. Делчев и Г. Петров – задгранични представители на ВМОРО в България. Началник на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес през 1905 г. като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Ив. Гарванов и Хр. Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Убит е заедно с И. Гарванов от Т. Паница.

Влиза в сила подписаният на 9 декември 1896 г. 10-годишен търговски договор с Австро-Унгария, предвиждащ налагането на мито от 14 %. До края на 1896 г. са подписани подобни договори с Русия, Англия, Франция, Италия, Сърбия и временни спогодби с Германия, САЩ, Белгия. Русия доброволно се отказва от капитулационните си привилегии по Берлинския договор.

Влиза в сила Наказателният закон (до 13 февруари 1951 г.), изработен на базата на наказателните закони в Унгария (1878-1879 г.) и Русия („Уложение“ от 1883 г.).

В САЩ започва масова стачка на над 300 000 работници в подкрепа на въвеждането на 8 часов работен ден. Впоследствие денят 1 май е световно утвърден като международен ден на труда. През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването му. За първи път се отбелязва през 1890 г.
В България Международният ден на труда се чества за първи път през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови събирания за отбелязване на празника са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин. За първи път е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества официално всяка година.

Княжество България е разделено на 5 военни области (от 11 юли – 6 области), управлявани от княжески комисари, които са руски офицери (до 2 септември).

Светият синод на Българската екзархия издава окръжно послание до всички епархии, в което изразява предаността на българския народ към османската власт. На 30 май подобно послание е отправено лично и от екзарх Йосиф І.

В хода на Априлското въстание са разбити въстаниците на връх Еледжик и при с. Ц. Петрич (югоизточно от Ихтиман).
Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. в Копривщица. Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като „Кървавото писмо“. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов – Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.

Умира Спас Гинев – български революционер, участник в Априлското въстание (1876 г.), защитник на Перущица. За да не бъдат заловени живи от турците, убива жена си, 5 от 6-те си деца и няколко сродници и се самоубива.

Умира Кочо (Николчо) Честеменски – български национален герой, участник в национално-освободителното движение. От дете усвоява кундурджийски занаят. Премества се в Пловдив през 1869 г. и отваря обущарница. Член е на революционния комитет в града от 1870 г. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.) и в изготвяне на плана за действие в Пловдив по време на Априлското въстание. Подпалва дюкяна си в уречения час на 22 април 1876 г., но съзаклятниците му се отказват от плана. Същата вечер заминава за Перущица със семейството си. Избран е във въстаническото ръководство и помага за отбраната на селото от турската войска. След жестоки сражения заедно с много жени, деца и оцелели въстаници се озовава в обградената църква “Св. Архангел Михаил”. За да не попаднат в башибозушки ръце, убива жена си, дъщеря си и сестра си, накрая се самоубива. Много от обсадените в църквата последват примера му.

Загива Георги Обретенов – помощник-апостол в Сливенския революционен окръг по време на Априлското въстание.

Христо Ботев издава в Букурещ първия брой на хумористичния вестник „Будилник“, илюстриран от Х. Дембицки. От вестника излизат само 4 броя.

Умира Дейвид Ливингстън – английски мисионер и пътешественик. Изследва Средна и Южна Африка, басейна на р. Замбези и ез. Танганайка, открива водопада Виктория. Води борба срещу търговията с роби. Умира до ез. Танганайка. Тялото му е пренесено в Англия и погребано в Уестминстър. Неговото име носят град в Замбия, планина в Източна Африка и водопад на р. Конго.

Роден е Хуго Алвен – шведски композитор и диригент. Учи в Стокхолм, в Германия, Франция и Белгия. От 1903 г. е преподавател по композиция в Стокхолмската консерватория. От 1910 г. до 1939 г. е в Музикалния факултет на Упсалския университет, където ръководи студентския хор „Орфей“ (до 1947 г.). Включва фолклорни елементи в творчеството си, като открива с това нов етап в шведската симфонична музика. Автор е на балетите „Високият крал“ (1923 г.), „Блудният син“ (1957 г.), на 12 кантати, 5 симфонии, на камерни произведения, на музика към драматични спектакли и филми.

Роден е Иван Андрейчин – български общественик, поет, литературен критик, преводач, публицист. Завършва литература във Франция през 1898 г. Учител е в София до пенсионирането си през 1927 г. Той е един от учредителите и пръв председател на Съюза на българските писатели (1913 г.). Живее в Швейцария (1915-1919 г.). Появява се в литературата като преводач на руски поети. Първите му оригинални творби са със социална тематика – песни, стихотворения, разкази и импресии, събрани в книгите „Навеени мисли“, „Първа стъпка“, „Любов и мъка“. Под влияние на модернистичната френска литература твори предимно интимна лирика. Теоретик на българския модернизъм и един от първите му представители в поезията. Създава и теоретичен орган на модернизма – сп. „Нов път“ (1907 г.). Творчеството му е много голямо и разнообразно по обем – стихове, преводи на стихове и проза от руски и френски автори, оригинални и побългарени разкази, драматични творби, театрални критики, студии върху литературни и езиковедски проблеми, статии за любовта и жената и изключително много рецензии. Сътрудничи на сп. „Дело“, „Ден“, „Мисъл“, „Ново време“, „Нов живот“, „Художник“, „Съвременна мисъл“, „Съвременник“, „Начало“ и др. След Първата световна война взема участие в Международното обединение на писателите „Кларте“, основано от А. Барбюс. Съставя различни антологии, особено популярни от които са „Вечеринки и утра“ (т. I – IV, 1903-1911 г.; т. I – II, 1930-1931 г.). Издава литературни сборници от преводни разкази, драми, поеми, стихотворения. Превежда произведения на А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, М. Метерлинк, Ч. Дикенз и др.

Състои се Второ заседание на Общото събрание на БРЦК. Участниците в събранието започват обсъждането на програмните документи.
Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Л. Каравелов. Вторият, наречен още БРЦК в Българско или Привременно правителство, се оглавява от В. Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Апостола разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация. За внасяне на единство в революционната дейност от 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ се провежда Общо събрание, на което се обсъждат и приемат нова програма и устав (проектоуставът, озаглавен „Наредба на работниците за освобождението на българския народ“, е изработен от В. Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация). Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. В. Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация.
След обесването на В. Левски настъпва нов период в дейността на комитета. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Ат. Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като наскоро след това попада в ръцете на османските власти. През есента на същата година функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет.
През 1875 г. започва третият период в съществуването на БРЦК. Най-силно влияние върху неговата дейност по това време оказват радикално-революционните възгледи на Хр. Ботев. През лятото на същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина, което подтиква ръководителите на БРЦК към идеята за незабавно организиране на въстание в българските земи. Разгръща се активна дейност за неговата подготовка. По различни причини то избухва преждевременно през есента на 1875 г. и се ограничава само в Старозагорско, Шуменско и Търновско. Неговият неуспех довежда до нова криза в БРЦК, в резултат на което Хр. Ботев си подава оставката. Скоро след това и самият комитет се разпада.
В края на 1875 г. е формиран Гюргевския революционен комитет, който на практика се явява продължение на БРЦК.
Изграждането на БРЦК бележи последния и най-висок етап в организираното националнореволюционно движение на българския народ, връхна точка на което се явява Априлското въстание 1876 г.

Васил Левски поставя начало на Втората си обиколка на България. Левски преминава през Никопол и последователно обикаля десетки селища в Северна и Южна България. По време на обиколката той разпространява Прокламацията от “Привременното правителство в Балкана”, в която българското население се призовава да се включи в борбата за отхвърляне на чуждото политическо господство. При Втората си обиколка Васил Левски изгражда и първите революционни комитети във вътрешността на страната – в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот и др.

Роден е Борис Пожаров – български драматичен артист и режисьор. През 1883 г. постъпва в Румелийската трупа в Пловдив, а през 1890 г. основава в София трупата „Васил Левски“, преименувана по-късно в „Зора“. От 1897 г. е артист в „Сълза и смях“ и в Народния театър в София. Роли: Цинтио („Хубавата Сидония“), Победоносцев („Прекрасната мохамеданка“), Готлер („Кулата Нел“), Иванко, Отело и др.

В Русе е роден генерал-лейтенант Никола Рибаров – командир на 3-а пехотна балканска дивизия през Първата световна война.
Никола Илиев Рибаров завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война участва в организирането на прехвърлянето на българските войски към Сливница и се отличава в боевете при Пирот. През Балканската война е командир на 3. Пехотна Балканска дивизия и участва в сраженията при Акбунар и Чаталджа. След въвличането на България в Първата световна война е командир на 3. Балканска дивизия, която действа на Македонския фронт и води боеве при Страцин, Куманово, Призрен и Лесковац. Демобилизира се след края на войната. Никола Рибаров умира през 1927 г.

Родена е първата българска поетеса след Освобождението – Екатерина Ненчева.
Тя е дъщеря на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Съпругата му и трите й деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишния брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса. Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския колеж в Ловеч и гимназия в София. Студентка е по славянска филология. Омъжва се за публициста-общественик Ив. Харизанов и заедно с двете си деца следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор – Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Учителствува в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца тя се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година Ненчева умира от туберкулоза.
Екатерина Ненчева пише стихове от 14-годишна възраст. Харесва поезията на М. Ю. Лермонтов, X. Хайне и особено от Дж. Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина). През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно. Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Екатерина Ненчева пише под псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.

Представители на цариградските българи предават на княз Ал. Меншиков прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език.

В Лондон по инициатива на принц Албърт, съпруг на кралица Виктория, е открито Първото Световно изложение, посветено на достиженията в областта на техниката и културата.

В петербургския Александрински театър се състои премиерата на пиесата на Гогол “Ревизор”. Николай Василиевич Гогол е руски писател, поет и драматург. Роден е на 1 април 1809 г. е с. Б. Сорочинци, Полтавска област. Гогол е основоположник на
реалистичната школа в руската литература. Автор е на: „Тарас Булба“, „Мъртви души“, комедията „Ревизор“, „Бъдни вечер“, повестите „Нос“, „Шинел“, сборника с разкази „Вечери в селцето край Диканка“, литературно-критически статии и др.

Умира Константин Калайдович – руски археограф, историк. Завършва Московския университет през 1810 г. и влиза в кръжока на граф Н. П. Румянцев, първия голям археографичен център на Русия. Участва активно в работата на Московското дружество за история и руски старини, Комисията по печатане на държавни грамоти и договори. Заедно с П. М. Строев участва (1817-1818 г.) в археографична експедиция, открила важни древноруски паметници (“Изборник на Светослав”, 1073 г., произведенията на Кирил Торовски и др.). Издава “Руски забележителности” (т. I, 1815 г.), “Древни руски стихотворения, събрани от Кирша Данилов” (1818 г.), “Закони” на Иван III и Иван IV (1819 г.) и др.

Умира Св. Акакий Серски – българин от Солунско, загинал като новомъченик след публично проклинане на исляма в Цариград. Мощите на светеца се пазят в руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон“.

Във Виена се състои премиерата на операта на Волфганг Амадеус Моцарт “Сватбата на Фигаро”.
Волфганг Амадеус Моцарт е немски композитор. Още в детските си години проявява забележителни музикални способности. На 6-годишна възраст той свири изключително добре на клавесин. Баща му решава да предприеме пътуване с него и със сестра му. В Мюнхен и Виена те имат големи успехи. През следващата година посещават Майнц, Франкфурт, Кобленц, Аахен, Брюксел и Париж. Във френската столица младият Моцарт издава първите си две композиции. През 1767 г. Моцарт заминава за Виена, където пише две малки опери и тържествена меса. През 1769 г. отива с баща си в Италия. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски”, която има забележителен успех. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион”, симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей”, която отбелязва преход между първите му творби и зрялото му творчество. Връща се във Виена, където се жени за Констанца Вебер (1781 г.). Същата година представя комичната опера “Отвличане от сарая”. През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Cosi fan tutte” (“Така правят всички”), “Вълшебната флейта”, а в годината, когато умира (на 35 год.) – 1791 г., създава “Реквием”.

Роден е Артър Уелингтън – английски пълководец, държавник, дипломат, фелдмаршал (1813 г.). Член на партията на торите. Учи в Итън и във Военното училище в Анже (Франция). Започва военната си кариера в английските войски в Холандия. Участва в антифренските походи през 1794-1795 г. От 1796 г. е в Индия, където командва английските войски при завоюването на Майсур-маратхските княжества. Завръща се във Великобритания през 1805 г. През 1807-1808 г. е държавен секретар по въпросите за Ирландия. От 1808 г. до 1813 г. командва съюзните войски във войната срещу Наполеон I на Пиренейския полуостров. През 1814 г. е назначен за английски посланик в Париж; получава титлата херцог. През 1815 г. командва англо-холандската армия в решаващото сражение срещу Наполеон на Ватерлоо. Участва в работата на Виенския конгрес (1814-1815 г.). Оглавява окупационните войски във Франция (1815-1818 г.). Представител на Англия на конгресите на Свещения съюз в Аахен през 1818 г. и Верона през 1822 г. През 1822 г. подписва в Петербург т. нар. Гръцки протокол, който определя позициите на Англия и Русия по отношение на Гърция. Главнокомандващ английската армия (1827-1852 г.). През 1828-1830 г. е министър-председател на Великобритания. Обявява се срещу провеждането на парламентарни реформи, което допринася за падането на кабинета. През 1834-1835 г. е министър на външните работи, а през 1841-1846 г. – министър без портфейл. През 1848 г. е командващ на военните части, които се подготвят да потушат чартистките бунтове.