Раждането на пророка Мохамед – Мавлид ан-Наби (в превод от арабски – раждането на Пророка) – се чества на 12-ия ден от третия месец Раби’ ал-аввал (Rabi’ al-awwal) от ислямския календар. Но честването започва предната вечер.
Раждането на Мохамед започва да се чества едва 300 години след появата на исляма. Тъй като точната дата на раждането на Мохамед е неизвестна, този паметен ден е бил съвпаднал с деня на смъртта му, което оставя своя отпечатък върху характера на празненството. Трябва да се отбележи, че в исляма рождените дни се празнуват скромно, а понякога изобщо не се празнуват, докато датите на смъртта, разбирани като раждане за вечен живот, се отбелязват по-тържествено.
Маулид ан-Наби в момента се чества широко в Сирия, Алжир, Тунис, Мароко и други мюсюлмански страни. В Пакистан това е официален празник, който се чества в продължение на три неработни дни.
Мавлидът се състои от рецитиране на молитви и думи за възпоменание на Аллах, прослава на пророка, поетични разкази и беседи за неговия живот и раждане. На Мавлид е обичайно да се изразява радост от пристигането на Мохамед, когото мюсюлманите смятат за последния пратеник на Бог, и да се благодаря на Всевишния за това, да се обръщат към Бог с молитви, да се дава милостиня на бедните и да се водят благочестиви разговори помежду си.
В Египет и някои други арабски страни този празник е особено обичан от децата. Навсякъде се появяват малки павилиони, украсени със знамена, в които се продават захарни фигурки с различни размери „арусат ан-наби“ – „булки на Пророка“ – с цветно хартиено ветрило на гърба. Друга популярна захарна фигурка е конник със сабя в ръка.
