През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на  храм-паметника „Свето Преображение Господне в Болград”. Тогава се ражда идеята 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 г. 

ВСЕУКРАИНСКА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ

„КОНГРЕС НА БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА“

Историята

На 29 октомври 1838 г. е осветен храм-паметникът „Свето Преображение Господне в Болград”, Южна Русия (днешна Украйна). Той е построен с труда и средствата на българските колонисти. Съборът в българската светиня е един от най-големите в миналото и сега за православната християнска общност. През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 г.

„За ония, които запазиха духа си” – за заслугите на бесарабските българи

Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, по стар стил – 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник „Свето Преображение Господне” – да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух. Това е обръщението на главния секретар на патриотичното движение „Отец Паисий” Димитър Тодоров към читателите на вестник „Българска Бесарабия”. Изданието излиза с един единствен брой в София на 28 ноември 1938 г.

 

П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н   А Д Р Е С

Уважаеми сънародници,

Днес, ние отбелязваме Денят на бесарабските българи! 29 октомври е ден на силата на българския дух. 29 октомври е ден на всички онези, които през векове запазват любовта към българщината въпреки граници и политически режими. Българите в Бесарабия са символ на родолюбие, което се предава от поколение на поколение.

В този ден ние говорим отново и отново за историята, за онези бесарабски българи, които са участвали в Освобождението на България, а също в изграждането на Независима българска държава. Имената на видни политически фигури, военни дейци, учени и лекари завинаги ще останат в историята на България. Делата на генерал Иван Колев, професор Александър Теодоров-Балан, Александър Малинов, както и много други, са достоен пример за поколения напред. Те винаги ще бъдат достоен пример за силни и можещи българи. Техните дела, променили историята, винаги ще бъдат стимул и ние днес да продължаваме напред.

Скъпи българи, бъдете здрави и щастливи! Нека заедно да вървим към по-добро бъдеще и нека не забравяме нашето минало! Мир и благополучие на вас и вашите близки! 

С уважение,

Колективът на

Всеукраинската обществена организация 

„Конгрес на българите в Украйна“

Първото българско средно училище е основано зад граница – в Болград

Някак незабелязана остава една трогателна и вълнуваща дата в националния ни календар – 28 юни 1858 г. На този ден в бесарабския Болград е създадена първата българска гимназия от времената на Възраждането – Болградската гимназия.

Идеята за нейното създаване възниква след поредната масова преселническа вълна през двадесетте години на ХІХ в. През 1830 г. в селата с български заселници започва подем в строителството на църкви и училища. Украинският българофил съставя проект за превръщането на Болград в център на българското образование и разкриването в него на Национален български музей. След като се създава цяла

Автор: Диана Славчева

мрежа от начални български учебни заведения, на преден план излиза необходимостта от откриването на Централно училище, което да предоставя възможност за завършване на средно образование. Тази идея е подкрепена и от руските власти.

През 1858 г. молдовския княз Николай Богориди приема делегация, упълномощена от българските преселници, в чийто състав влизат Георги Раковски, бесарабските посланици Панайот Греков, Георги Минков, Николай Парушев и др. В молбата си до княза те изтъкват: „Ние, долуподписаните колонисти, единодушно желаем да учредим в Болград училище, в което науките да се изучават на български език”. Нека да отбележим, че княз Богориди бил българин по произход, внук на Софроний Врачански и близък приятел на Г. С. Раковски, с когото някога е учил заедно, така че не е изненадваща неговата благосклонна реакция на това прошение: „Аз съм българин – отвърнал той. – И затова сега на часа ще удовлетворя молбата и желанието на бесарабските българи”, след което поставя резолюция: „Възлагам това дело на Департамента по църковните дела и народното образование за незабавно осъществяване в пълен обем”. Радостта на всички е неописуема, а Раковски драматично възкликва: „Най-накрая за нашия народ засия слънцето на надеждата за образование”. Така се стига до 10 юни (28 юни нов стил) 1858 г., когато най-сетне е подписан хрисовул (грамота) за създаването на първото българско средно учебно заведение.

Обучението в Централното училище, както е наречена първата българска гимназия, е било достъпно абсолютно за всички заселници, независимо от тяхното материално положение и обществен статус, като единственото условие било те да са православни християни.

 

Националният характер на гимназията се подчертава и от факта, че първите учители в нея дошли от България. Това били учителят по български език Васил Стоянов, учителят по физика Димитър Ямболов, математиците Иван Салабашев и Александър Попович, учителят по философия и немски език Богдан Горанов, учителя по химия и хигиен Михаил Сотиров, както и преподавателят по немски език Кирияк Цанков. По-късно в преподавателския състав на училището влизат и бесарабски българи, получили образование във висши учебни заведения в Москва, Киев, Прага и Виена – Василий Попович, Теодосий Икономов, Василий Христов, Иван Филипов и др. Някои от випусниците на гимназията също стават учители в нея – Сава Беров (преподавател по Закон Божи), Димитър Начев (учител по всемирна история), Павел Калянджи (инспректор на българските училища в Бесарабия), Иван Иванов (даскал по история на България), Павел Евтушенко, Никола Николаев, Христо Камбурав, Неделчо Попов, Иван Гошев, Димитър Греков и др. След първите учители се отличават и няколко чужденци. Така например по френски език е преподавал поляк, а по фехтофка – италианец. От всичките 55 преподаватели, работили в гимназията от 1858 до 1876 г., 40 са били българи.

Важна роля в живота на училището е играл неговият първи директор. Това е Сава Радулов, роден през 1917 г. в Панагюрище. Учил в Смирна и в Ришельовския лицей в Одеса, той създава едно от първите класни училища в България. Той превежда и написва 18 учебници и се явява един от основателите на Книжовното дружество, поставило началото на Българската академия на науките. Кандидатурата на Г. С. Раковски също е била разглеждана за длъжността първи директор на Централното училище в Болград, но избирането му е било невъзможно, тъй като по това време той е разследван от австрийските и румънски власти за обществено-политическа дейност.

Някои от випусниците, завършили първа гимназиална степен, стават учители и писари в българските колонии. По този повод в. «Дунавска звезда» пише: «Целият български народ гледа на Централното училище в Болград, като на лъчиста звезда, която осенява с благотворните си лъчи българската младеж, която се стреми към обучение».

От 1859 г. до началото на 1864 г. директор на училището е първият български „доктор по философия“ Димитър Мутев. През 1960 г. той замисля създаването на общенствена училищна библиотека, като първи внася в нея свои лични книги. А на следващата година гимназията оборудва своя собствена печатна база, която обслужва не само учебното заведение, но и цяла Бесарабия. В нея се печатат учебницици като «Български буквар», «Българска граматика», «Немско-българска граматика», «Френско-български буквар», «Световна история», «Естествена история», «Свещена история» и пр. Тази типография има огромно патриотично и просветителско значение. За периода на своето съществуване до 1878 г. в нея са напечатани повече от 70 книги, 65 от които на български език. През 1863 г. в училището е създаден ученически хор и оркестър, както и театрална група, която подготвя постановки по произведения на български автори като «Райна княгиня», «Изгубена Станка», «Иванко, убиеца на Асеня» и пр. Тези спектакли оказват невероятно емоционално въздействие върху българското национално самосъзнание на зрителите им и се превръщат в истински културни събития за времето си. По този начин гимназията се превръща в център на българския националин дух в цяла Бесарабия и оказва яростна съпротива на опитите за румънизация на местното население от страна на властите. Особено важно значение тя има за всичси българи, живеещи в пределите на Османската империя, които не разполагат със средни училища. Нйните възпитаници, получаващи български дипломи за средно образование, активно се включвали в просветителското движение, освободителната борба, а в последствие и в изграждането на новата Българска държава. Един от първите нейни степендианти, продължили образованието си зад граница е Димитър Греков – първият български министър на правосъдието.

Още от самото начало на своето създаване огромно внимание в гимназията се отделяло на националното и патриотично възпитание на младежите, с цел подготовката на българска интелигенция. Нейни възпитаници стават такива личности от родната ни история като Александър Тодоров – Балан, генерал-полковник Данаил Николаев, финансовият министър Иван Салабашев, българските премиер-министри Димитър Греков (1899 г.) и Александър Малинов (1908-1910), основателят на българската опера Иван Вулпе, Ангел Кънчев, Олимпи Панов, а също и множество други общественици, политически и културни деятели, чиито имена и до днес заемат важно място в бългаскт история, военно дело, наука и култура. Всички те дават своя ярък принос за възраждането, установяването и развитието на скъпата си родина България.

За своята повече от век и половина история, това уникално учебно заведение 9 пъти сменя през години своя статут, минавайки през Румънски лицей, Руска осемгодишна гимназия, Гимназия на император Александър ІІІ, Румънски лицей «Карл ІІ»,

Румынский лицей, средно училище № 1 и т. н., докато през 2007 г. е преобразувано в Областно заведение «Специализирано общообразователно училище-интернат «Болграска гимназия Г. С. Раковски». Днес в него се обучават 353 гимназисти, като и учениците, и учениците постъпват в него чрез конкурс. Всички те се стремят да съхранят славните традиции на това водещо учебно заведение, играло голяма роля в различните исторически времена. Но независимо от това под каква власт се е намирала Болградската гимназия, тя неизменно винаги се е опитвала да съхрани българския национален дух и да подготвя висококвалифицирани кадри. Неслучайно мнозина сравняват нивото на образованието в нея с университетското образование и я определят като свято за целия български народ училище.

Макар и с двегодишно закъснение, тази година нашето образователно министерство предостави безвъзмездна помощ по повод отбелязаната през 2008 г. 150-годишнина на тази историческа гимназия, изразяваща се в оборудване за мултимедиен център и компютърен кабинет, народни музикални инструменти и народни костюми на обща стойност 201 604,20 лв. Капка в морето наистина, предвид изключителния принос в развитието на просветителското дело сред сънародниците ни в Бесарабия, но да се надяваме, че занапред помощта на държавата към тази българска твърдина ще бъде доста по-сериозна. http://www.desant.net/

Посрещнете Новата 2025 година в Албена!

СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯОЩЕ ОТ АВТОРА