Свободният достъп до информация допринася за по-отворен и ефективен социален ред (Снимка: cybrain, лицензирано от Shutterstock.com)
28 септември отбелязва Международния ден за всеобщ достъп до информация (МДИ), възпоменателна дата, установена от ЮНЕСКО през 2015 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) също включи тази дата в списъка си с международни дни през 2019 г.
В съответствие с принципите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., ЮНЕСКО подчертава значението на обществения достъп до информация, принцип и стълб на демократичните основи на съвременното общество. Този принцип е залегнал във Всеобщата декларация за правата на човека , член 19 от която ясно гласи, че всеки има право и свобода да търси, получава и разпространява информация.
Информацията е сила, така че всеобщият достъп до информация е крайъгълният камък на здравословно, приобщаващо и основано на знанието общество.
Единственото абсолютно ограничение в този случай е законът, който може да въведе понятието за държавна или военна тайна и да ограничи информацията и идеите в съответствие с правните норми. Тоест, съдържанието на разпространяваната информация не трябва да противоречи на действащото законодателство.
За да отбележи тази дата, ЮНЕСКО организира различни събития (форуми и конференции) с задължителното участие на представители на държавите-членки на ЮНЕСКО. Тези събития, които всяка година са фокусирани върху конкретна тема, канят представители на държавни органи, организации на гражданското общество и медии да обединят сили за разработване на принципи за по-ефективно прилагане на закона за правото на информация.
В допълнение към големите събития, организирани от ЮНЕСКО, в края на септември в различни страни се провеждат конференции, публични събития и семинари, посветени на Международния ден за всеобщ достъп до информация, с подкрепата на организации на гражданското общество.
През последните години ЮНЕСКО и ООН също така подчертаха необходимостта от фокусиране върху правото на информация по време на кризи и ползите от наличието на конституционни, законодателни и/или политически гаранции за обществен достъп до информация, за да се спасят човешки животи, да се изгради доверие и да се подпомогне разработването на устойчиви политики по време и след кризата с COVID-19 .
Целите на организаторите са да повишат осведомеността на гражданите относно правото им на информация и да напомнят на държавните служители за необходимостта от прилагане на законодателството относно правото на информация. ЮНЕСКО подчертава, че свободният достъп до информация допринася за по-отворен и ефективен социален ред, дава възможност на гражданите да придобият по-големи знания за пълноценно участие в обществото и държавата, предотвратява корупцията в управлението и гарантира отчетността на правителствата и местните власти.
От своя страна, ефективното притежание и придобиване на информация изисква определено ниво на знания, умения и способности от обществото, особено предвид прехода към цифрови технологии за съхранение и предаване на информация. Само развитото общество може да реализира правото си на свободен достъп до информация, тъй като простото ѝ получаване не е достатъчно. Тя изисква анализ и разбиране, за да бъде използвана за добро.
В крайна сметка, в един дигитален свят, препълнен с информация, дезинформация и неправда, само достъпът до информация не е достатъчен: тази информация трябва да бъде и навременна, и надеждна. Обществото и държавата трябва да гарантират, че техните граждани са обучени как правилно да търсят, получават, анализират и използват информация. Медиите играят специална роля в реализирането на правото на гражданите на информация. Наличието на свободни, независими медии е и един от ключовете за успешното реализиране на правото на гражданите на достъп до информация.
