На 27 януари през 1878 година руските войските под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман влизат в Добрич /тогава Хаджиоглу Пазарджик/ и градът е освободен от турско робство.
Аполон Цимерман е роден е на 29 януари 1825 г. в Лифляндска губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Започва действителна служба във Витембергския пехотен полк. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1849).
В Уикипедия.бг за него пише още, че участва в Кримската война (1853 – 1856). В края на 1854 г. е поставен в разпореждане на главнокомандващия руските войски в Крим. Назначен е за помощник на началника на щаб на Севастополския гарнизон. Званието генерал-лейтенант получава в 1868 г. По време на Руско-турска война (1877-1878) е назначен за командир на 14-ти армейски корпус, назначен да действа в Добруджа. Като командир на Долнодунавския отряд в състав от 29 000 офицери и войници, 4600 конници и 150 оръдия, основните му задачи са: осигуряване комуникациите на Действащата армия с Русия, взаимодействие с други части за противодействие на турските сили в четириъгълника Русе – Силистра – Варна – Шумен. Извършва десанта при Галац за отвличане вниманието от главния удар при Зимнич-Свищов. Прехвърля силите на отряда в Добруджа и достига линията Черна вода – Кюстенджа. Отвлича турските сили от настъпателното направление на главния удар. През заключителния етап на войната осъществява действия в Южна Добруджа и Черноморското крайбрежие. Настъпва в направлението Добрич – Провадия и прекъсва железопътната линия Варна – Русе. Награден с Орден „Свети Александър Невски“.
След войната е член на Военния съвет на Руската армия. Повишен е във военно звание генерал от пехотата.
Умира през 1884 г.
В чест на освобождението на града и в знак на признателност към освободителите и техния главнокомандващ, през 1879 г. е издигнат Паметник на победата, известен сред добруджанци като Паметникът на генерал Цимерман. Той е един от общо 12-те монумента в България, построени по инициатива на руския император, който след приключването на последната руско-турска война разпорежда на военния министър на Русия на местата, където са станали най-кръвопролитните сражения, да се поставят еднакви паметници. Проектът им е дело на арх. Вокар, а издигането им – на руските инженерни войски. Монументите имат пирамидална форма, високи са около 11 метра и са изработени от камък, с мраморна украса /кръст, вензел и паметна плоча/ на лицевата страна. Издържани са в стила на типичните за тогавашна Русия мемориални военни паметници.
Надписът на паметника при Добрич съобщава, че е издигнат по време на управлението на император Александър ІІ в памет на воините, загинали за освобождението на града. Той съдържа също така имената на командващия Долнодунавския отряд ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман и на руските части, участвали в боевете за Добрич: Московски, Бутирски, Бородински, Рязански, Тарутински, Рижски, Белевски и Тулски пехотни полкове, Кинбурски и Белоруски хусарски (конни) полкове и 15-, 16-, 17- и 18-и казашки ескадрони.
Всъщност, Добрич е освобождаван шест пъти от турско робство, като след всяко отдръпване на освободителите настъпват трагични събития. За първи път гр. Добрич – според Константин Иречек, е освободен през 1598 г. от Михай Витязул /княз на Влашко, Трансилвания и Молдова – българин по произход/.
Двадесет и три години по-късно, вестник „Нова борба”, №12, от 25 ян. 1901 г. помества статията „Превземането на гр. Добрич от русите” – Писмо от Градското общинско управление в Добрич, подписано от кмета Т. Иванов и секретаря А. Тодоров от 18 ян. 1901 г., където се казва:
„Градското общинско управление в Добрич ни изпраща за публикуване във вестника ни следващото писмо: „Градът Добрич е превзет на 15-й януари 1878 г. от руските войски, предводителствани от генерал Цимерман. Битката на 14 януари е била най-ожесточена и от двете страни са паднали доста жертви. Русите изгубиха 122-ма храбри войници, труповете на които бяха погребани на отделно място, наречено „руски гробища”. Това място беше без ограда и с време щяха да се притъпчат гробовете и изчезнат всички следи, гдето почиват костите на ония, които се бориха и умряха за нас. А това щеше да бъде да бъде и неблагодарност и светотатство. Нашия дълг като хора ни диктуваше да приберем тия скъпи останки за нас и ги предадем от поколение на поколение, като залог, който да ни напомня колко скъпо е откупена нашата свобода”.
Добричкото Кметство, заедно с местното духовенство, и със съдействието на Министерството на Външните дела, влиза в преговори с Руското императорско правителство с предложение да се изровят костите на падналите руски войници от старите руски гробища и да се пренесат в българските, в нарочно направена за тази цел гробница. Това предложение е одобрено от Н. И. В. Николай II.
„Гробницата се построи от местен дялан камък и се взема решение да се пренесат тържествено костите на 15-ий януари 1902 год. Взеха се всички мерки да стане пренасянето най-тържествено. Градът на 15-й януари беше обиколен с народни и руски знамена. При стечението на почти всички граждани и много селяни от околията, в присъствието на Варно-Преславския митрополит Симеон, руския Императорски вицеконсул г. Черковски, Варненски окръжен управител г. Фурнаджиев, всички чиновници, войската от гарнизона, учениците и ученичките и военната музика на флотилията във Варна. Шествието започна сутринта на 15 януари от черквата „Св. Георги”, дето бяха пренесени костите в 4 погребални ковчези. Улиците, по които мина процесията бяха окичени с български и руски знамена, превързани с черен креп. По пътя за гробищата и в самите гробища се развяваха черни флагове. Когато се свалиха ковчезите на земята пред гробницата, гледката беше колкото величествена, толкова и трогателна. Никога Добрич не е виждал толкова хора събрани на едно. Пред гробницата се отслужи панихида от самия митрополит за упокоение на душите на падналите борци и се държаха речи от свещеник С. Миров, Н.Пр. Митрополит Симеон, на които отговори г. Черковски, като поблагодари за похвалната инициатива за пренасяние костите в новата гробница.”
- ОТ АРХИВА НА НДТ: ДОБРИЧ Е ОСВОБОЖДАВАН ОТ ТУРСКО РОБСТВО НА ТРИ ПЪТИ ЗА КРАТКО ПРЕДИ 27.01.1878 ГОДИНА
- ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ
