Всяка година от 2001 г. насам на 26 септември се отбелязва Европейският ден на езиците с цел поддържане на езиковото многообразие, двуезичието на всеки европеец, развитие на преподаването и изучаването на различни езици по света. Обявен е от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз (ЕС) по време на Европейската година на езиците (2001 г.).
Наистина, сега има все повече хора, които говорят свободно поне един чужд език. Феноменът на владеенето на чужди езици се изучава отдавна. Защо за някои хора е толкова трудно да разберат родния си език, докато други лесно разбират няколко чужди езика наведнъж? Дали е резултат от упорит труд или просто генетична предразположеност?
Разбира се, талантът е важен, както във всяка друга сфера. От друга страна, още през 18-ти и 19-ти век е било модерно в обществото да се показват знания – и не, не, та дори да се хвърли дума от френски, немски или латински. Владеенето на поне един чужд език се считаше за норма. „Учим езици през целия си живот“ – това е мотото, провъзгласено от ЮНЕСКО през 21 век.
Общо в Европа има 225 автохтонни езика, но повече от половината от тях са или вече изчезнали, или са на ръба на изчезването в резултат на постепенна асимилация в позиция на езиково малцинство (например ирландски и други келтски езици ). От друга страна, езиковата картина на Европа значително се обогатява от втората половина на 20 век, когато в резултат на масовата икономическа и политическа миграция речта на много народи по света започва да се чува в почти всички европейски страни, особено в техните столици.
Днес в европейските институции на Европейския съюз официално се използват при равни условия 24 езика: английски, български, унгарски, гръцки, датски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, холандски, полски, Португалски, румънски, словашки, словенски, фински, френски, хърватски, чешки, шведски, естонски.
Всички решения, взети от официалните органи на Европейския съюз (ЕС), се превеждат на всички официални езици и гражданите на ЕС имат право да се свържат с органите на ЕС и да получат отговор на своите искания на всеки от официалните езици. При събития на високо ниво се вземат мерки за превод на изказванията на участниците на всички официални езици (ако е необходимо).
Въпреки декларираното равенство на всички езици на Съюза, с разширяването на границите на ЕС все по-често се наблюдава „европейско двуезичие“, докато всъщност в работата на властите (с изключение на официални събития), главно английски, Използват се френски и в по-малка степен немски – без да се използват други езици в зависимост от ситуацията.
Опазването и развитието на езиците, включително малките езици , е обявено за официална езикова политика на Европейския съюз. Често цитираните начини за постигане на това включват изучаване на повече от един чужд език и продължаване на изучаването на езици в зряла възраст.
Традиционно се провеждат различни събития, които съвпадат със самия празник в различни страни – конференции, семинари, лекции и открити уроци в образователни институции, концерти, изложби и др.
