„ Изтезанията са отвратителен опит за пречупване на човешката воля. В Международния ден в подкрепа на жертвите на изтезания призовавам всички държави да сложат край на безнаказаността на онези, които изтезават, и да премахнат тези отвратителни действия, които оспорват нашата обща човечност. “ (От послание на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш).
През 1997 г., по препоръка на Икономическия и социален съвет, Общото събрание на ООН, с резолюция 52/149 от 12 декември, обяви 26 юни за Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания .
Този ден се отбелязва, за да се премахнат изтезанията и да се осигури ефективното функциониране на Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която влезе в сила на 26 юни 1987 г. Към днешна дата 174 държави са страни по Конвенцията.
Изтезание означава всяко действие, чрез което умишлено се причинява силна болка или страдание, физическо или психическо, на лице с цел получаване от него или от трето лице на информация или признание, наказване за действие, което то или трето лице е извършило или е заподозряно, че е извършило, или сплашване или принуждаване на него или на трето лице, или по каквато и да е причина, основана на дискриминация от какъвто и да е вид.
Изтезанията са жестока, нечовешка и недопустима практика и престъпление съгласно принципите на международното право. Изтезанията са строго забранени във всички съответни инструменти и не могат да бъдат оправдани при никакви обстоятелства. И никакви изключителни обстоятелства, независимо дали става дума за военно положение или заплаха от война, вътрешна политическа нестабилност или друго обществено извънредно положение, не могат да бъдат посочени като оправдание за изтезания. Заповед от висшестоящ офицер или публичен орган не може да бъде посочена като оправдание за изтезания.
Още през 1948 г., във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН, международната общност осъжда изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. През 1975 г., благодарение на активната дейност на неправителствените организации, Общото събрание приема Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. В следващите години са приети и други документи за приемане на конкретни мерки за забрана на изтезанията.
Всяка държава-страна предприема ефективни законодателни, административни, съдебни или други мерки за предотвратяване на актове на изтезания на която и да е територия под нейна юрисдикция.
Въпреки факта, че международното право строго забранява изтезанията, те продължават да се използват по целия свят. А хората, които са преживели изтезания, изпитват дългосрочни последици.
За да се преодолее посттравматичното състояние в резултат на мъчения, са необходими навременни специализирани програми. Работата на рехабилитационни центрове по света показва, че жертвите на мъчения могат да започнат да забравят за преживените страдания, за да се излекуват напълно.
Също така в рамките на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека съществува Доброволният фонд на ООН за жертви на изтезания, който се занимава с проблемите на жертвите на изтезания, като разпределя средства в помощ на такива хора и техните семейства.
