За много страни по света 25 май е Международният ден на изчезналите деца . Тази дата произхожда от САЩ, а символът на Деня е изображение на синя незабравка.

На този ден през 1979 г. шестгодишният американски ученик Евиан Пейтс изчезна на път за вкъщи. Целият свят го търсеше, случаят получи широк резонанс, но търсенето беше неуспешно. Четири години след това събитие президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява 25 май за Национален ден на изчезналите деца, а година по-късно, през 1984 г., е основан Националният център за изчезнали и експлоатирани деца (NCMEC). Скоро тази инициатива беше подкрепена от редица европейски държави и през 1997 г. беше създаден Международният център за изчезнали и експлоатирани деца (ICMEC). По негова инициатива през 2010 г. е учреден Международният ден на изчезналите деца, а датата му е определена за 25 май.

Изчезналото дете е глобална извънредна ситуация и за родителите няма нищо по-страшно от този факт. А установяването на този Ден беше опит да се привлече вниманието на световната общност към проблема с изчезналите непълнолетни, към проблема със защитата на децата от отвличания, трудни житейски ситуации и незаконна експлоатация.

Само според официалната статистика на планетата има милиони изчезнали деца и броят им нараства всяка година. Според международни организации за правата на човека, средно над 70 хиляди непълнолетни изчезват годишно в Европа, приблизително 40 хиляди в Русия и над 420 хиляди в Съединените щати. Освен това, тези цифри са официални данни; неофициалните данни са много по-високи.

Както показва практиката, много изчезнали деца бягат от родителите си или от домове за сираци. Има различни причини за това – кавги с по-възрастни, неразбиране или агресия в семейството, желание да се „види свят“… Но има и чести случаи на отвличане на деца с цел продажбата им или сексуална експлоатация, като статистиката за подобни отвличания, за съжаление, се увеличава всяка година. Освен това, изчезването често се „случва“ поради небрежност и небрежност на родителите, които оставят децата си без надзор или не им обясняват правилата за общуване с непознати. В резултат на това детето става лесна плячка за престъпника.

Първата в света система за спешно уведомяване за изчезнали деца също е създадена в Съединените щати през 1996 г. и е наречена „Amber Alert“ , където Амбър е името на 9-годишното момиче, което трагично загина в щата Тексас. „Alert“ се превежда от английски като аларма. Системата мигновено свързва обществеността с търсенето чрез медиите, електронните табла по пътищата и летищата, чрез имейл и смартфони и осигурява възможно най-широкото търсене: набира доброволци и армията, бреговата охрана и ФБР, медиите и психолозите. Само в Съединените щати тази система е помогнала за намирането и връщането на повече от хиляда деца в семействата им по време на съществуването си. От 2002 г. насам други страни започнаха да възприемат този опит, а през 2011 г. подобна система за предупреждение беше създадена в Русия.

Също така, в повечето страни, правоохранителните органи и структури имат специални звена за издирване на изчезнали и отвлечени деца. Освен това десетки доброволци и обществени организации по целия свят ги издирват. В този процес се използват всички методи, от разлепването на листовки до претърсването на района. И едно от оперативните средства през последните години за разпространение на информация за изчезнало дете се превърна в интернет, където днес има стотици бази данни за изчезнали непълнолетни, а световната мрежа позволява бърза реакция на текущи събития.

Често срещани методи за намиране на деца включват публикуване на снимки на изчезнали лица в медиите, на билбордове и върху опаковки на стоки от първа необходимост, като например картонени кутии за мляко. В Съединените щати технологиите за разпознаване на ириса се използват и за търсене на деца. В европейските страни има гореща линия, на която могат да се свържат родители, роднини и очевидци. Основният принцип е никога да не се отказвате и никога да не спирате да търсите.

Някои родители избират подход „изчакай и ще видиш“: то ще отиде на разходка и след това ще се върне. Това е грешка. Експертите препоръчват, ако детето не се свързва, да започнете незабавно търсене.

В самия Ден на изчезналите деца традиционно по света се провеждат различни образователни събития и дейности (кръгли маси, експертни срещи, конференции, състезания и изложби и др.), а по радиото и телевизията се излъчват тематични предавания. В големи търговски центрове в американски и европейски градове се поставят информационни щандове с изображения на сини незабравки, раздават се брошури на родителите, а на децата се обяснява как да се държат с непознати.

В Русия официалните събития на Деня се проведоха за първи път през 2012 г. под патронажа на Центъра за безопасност на децата в информационното общество „НеДопусти!“, руският член на Глобалната мрежа от центрове за изчезнали деца (GMCN), която функционира от 1998 г. Като част от „НеДопусти!“. Разработва се Общоруската база данни за изчезнали деца, функционира консултантска услуга, разработват се и се разпространяват образователни и учебни материали, работи се за разширяване на доброволческата мрежа и се осъществява взаимодействие със съответните държавни и правоохранителни органи, за да се осигури максимална защита на децата. В събитията, посветени на Деня, участват не само представители на съответните държавни и правоохранителни органи, но и доброволци, работници в образователната и социалната сфера, специалисти в областта на рехабилитацията на жертви на престъпления и организации с нестопанска цел.