Не без причина Перун се смяташе за основното божество на езическия пантеон на източните славяни. Считан е за покровител на воините и рицарите и е прославян в дните на победата и са правени жертви, за да се постигне военен успех. Смятало се също, че Перун е подчинен на стихиите на природата и някои области от живота на хората.
Перун е преди всичко богът на гръмотевицата и освен с огъня, той е тясно свързан с култа към водата, дървото и камъка. Той се смяташе за прародител на небесния огън, който, слизайки на земята, дава живот. С настъпването на пролетната топлина той опложда земята с дъжд и извежда ясното слънце иззад облаците. С неговите усилия светът сякаш се ражда наново всеки път.
Хората вярвали, че Перун, ходейки по света, доброволно приема формата на горския бик Тур, така че бикът се смята за свещеното животно на Перун. Цветето му се смяташе за синия ирис (шест люляковосини венчелистчета, знак на гръмотевица).
Светилищата на Перун са построени на открито. Те имаха формата на цвете: в онези светилища, които са били разкопани от археолозите, обикновено има осем „венчелистчета“, но в древни времена, според учените, е имало шест. „Венчелистчетата“ бяха ями, в които горяха неугасими свещени огньове. В средата е поставена скулптура на Перун. Пред образа на Бога се поставял олтар, обикновено под формата на каменен пръстен, където се поставяли приноси и се проливала жертвена кръв.
