Защо Владислав Хераскевич превърна каската си в некролог
Скелетонистът беше дисквалифициран, защото показа лицата на колегите си, които никога няма да стъпят на подиума
На зимната олимпиада в Милано Кортина 2026 година светът не видя Владислав Хераскевич на почетната стълбичка, но видя нещо много по-разтърстващо – неговата каска. Тя не беше използвана само като предпазно средство, а като преносим олтар. Върху нея бяха изрисувани лицата на 24 спортисти.
Тези хора обаче не бяха в Италия – те са загинали заради войната в Украйна. Хераскевич избра да бъде изхвърлен от Игрите, но да не свали каската си. „Някои от тях бяха мои приятели – те трябваше да са тук заедно с мен“, сподели украинецът пред световните медии. МОК обаче му показа червения картон заради политически послания и пропаганда по време на състезанието. Какви са обаче драматичните истории зад тези 24 снимки, заради които Владислав не успя да завърши последния си старт?
Максим Галничев: най-горе на каската, точно над визьора. На 22 години той е бил
боксовата гордост на Украйна
– европейски шампион за младежи, сочен за наследник на Усик. Той отказал да тренира в безопасност и заминал за Луганск. Загива в окопите, оставяйки мечтата за олимпийския ринг в пепелта.
Володимир Андрощук: млад и перспективен състезател по десетобой, който е бил част от националния отбор на Украйна за младежи. Той е оставил спортната си кариера на заден план, за да защитава родината си в най-горещите точки на фронта. Володимир загива в началото на 2023 г. по време на ожесточените боеве край Бахмут.
Дмитро Шарпар: Дмитро е бил талантлив фигурист в двойка, сребърен медалист от първенството на Украйна и участник в Младежките олимпийски игри. Той е бил познат със своята артистичност и отдаденост на леда, преди войната да прекъсне мечтите му. Загива в началото на 2023 г. по време на боеве край Бахмут, защитавайки страната си.
Алина Перехудова: Алина била само на 14 години, когато загива по време на обсадата на Мариупол през пролетта на 2022 г. Тя бе сочена за една от най-големите надежди на украинците за вдигане на тежести, печелейки златни медали на национални първенства за девойки. Ликът на каската беше символ на погубеното бъдеще на украинския спорт.
Виктория Ивашко: Виктория била едва 9-годишна състезателка по джудо. Тя загива през юни 2023 г. при руски ракетен обстрел, докато се опитвла да стигне до бомбоубежище със своята майка. Нейната трагична съдба стана световноизвестна като пример за невинните жертви сред младите спортисти.
Катерина Дяченко: Едва 11-годишна, Катерина била изгряваща звезда в художествената гимнастика с множество отличия от местни турнири. Тя загива в дома си в Мариупол през март 2022 г., след като сградата бива поразена от снаряд.
Имената на тези украински атлети не са единствените, които не бива да бъдат забравяни, защото и много други герои спортисти губят живота си във войната. Макар лицата им да не са върху каската на Владислав, много от тях можеха да напишат своята славна история в спорта.
Станислав Гуленков – млад майстор на джудото. Той изчезва край Бахмут. Преди войната е бил на прага на националния отбор и е печелил множество призови места на национални и международни турнири за младежи. Още през 2022 година се записва в граничната служба, надявайки се на стабилна работа, която да му позволи да продължи спортната си кариера. След началото на инвазията обаче е изпратен в най-горещите точки на Източна Украйна. Изчезва безследно на 20 април 2023 година по време на бойна задача край село Новокалиново.
Десет месеца е в неизвестност
и тялото му е идентифицирано едва през февруари 2024 година.
Евгени Обидински е бил капитан на националния отбор по водна топка на Украйна. Той е убит от снайперист в Мариупол, докато е стоял на балкона на дома си. Неговата 12- годишна дъщеря Кира е ранена по време на тези действия и отвлечена в Русия. След месеци на международни преговори, тя е върната на дядо си. Образът на Евгени е разположен в страничната част, близо до основата, където са групирани спортистите, загинали при обсадата на Мариопол.
Виктория Котлярова – тя е била едва на 27 години, бивша футболистка от „Черноморец“ и „Атекс“. Загива заедно с майка си на 29 декември 2023 година по време на ракетна атака над Киев. Ракетата удря жилищния им блок, докато те спят.
Нина Пашкевич е натрупала близо 100 спортни награди. Тя е притежавала званието „майстор на спорта“ и е била високо уважаван треньор. Подготвяла редица украински и европейски шампиони във вдигането на тежести. Влиза в армията като доброволец още в първите дни на руската инвазия през февруари 2022 година. Преминава редица обучения и става стрелец и снайперист, като успоредно с това изпълнява и функции на военен медик, оказвайки първа помощ на ранените си колеги. Уникалното при нея е, че тя остава в армията до самия си край, но командирите позволят кратки „спортни командировки“. Последната такава е през април 2024 година, когато тя печели златото на републиканското първенство по вдигане на тежести, докато е действащ войник. Нина загива на 18 септември 2024 година при изпълняване на бойна задача в Донецка област.
Екатерина Гладка – тя е била млада фигуристка, едва навлязла в девойките, с големи надежди за участие в международни турнири. Загива при обстрел на ледената пързалка в Харков – мястото, където е прекарала почти целия си съзнателен живот. Пързалката „Салтовски лед“ бива напълно разрушена през март 2022 година, когато
руски снаряд удря директно спортното съоръжение
Елена Приступа е била на 24 години и е сочена за една от най-големите надежди на Украйна в бягането на къси разстояния. Многократен медалист от национални първенства за девойки и младежи. Интересно е, че тя не е била войник, но все пак се е включила като доброволец, докато тренировките били спрени, заради постоянните обстрели. Разнасяла е храна и лекарства на възрастни хора и е помагала на хората останали в града. Тя загива през 2023 година по време на боевете за Бахмуд.
На каската на Владислав Хераскевич са изобразени общо 24 лица – близо една трета от тях са на съвсем млади таланти, юноши и деца, които дори не са успели да стигнат до професионалния спорт при мъжете и жените. 11-годишната Екатерина Дяченко, гимнастичка от Мариупол – нейният лик е поставен в най-видимата част на каската. Около 8-10 момчета и момичета тренирали футбол, плуване и лека атлетика в Харков, Чернигов и Николаев, също са върху каската. Техните лица са вплетени в „графики на залите, в които са тренирали“ – може да се види как рамото на плувец се разпада в тухлите на разрушен басейн или как
краката на лекоатлет бягат
по писта, която свършва в кратер от бомба
В края на игрите в Милано Кортина 2026 година ще бъдат връчени много медали, ще се гледат много секунди и класирания, но извън тази история ще остане и една друга – тази на украинската каска. От една страна, ще са железните правила на МОК, които се стремят да запазят Олимпийските игри като територия, свободна от конфликтите на външния свят, от друга – един спортист, който вярва, че мълчанието е форма на предателство към собствената му съдба.
Независимо от сложните геополитически лабиринти, историите на тези 24 лица върху тази черна каска докосват по един силен начин, защото зад тях стоят прекършени човешки животи. Каската на Хераскевич вероятно ще намери своето място в музей, далеч от ледения улей, на който се състезава. Тя ще остане там като паметник на една епоха, в която границите между спорта и бойното поле не съществуват. И докато светът продължава да спори за правила и протоколи, да раздава медали и да брои секунди, в края на деня най-важен е човекът и неговата памет.
