В 286 урни над 85% от преференциите са само за един кандидат
15% скок на активността в избирателни секции, които са определени като рискови, е установила Организацията за честни избори (ОЧИ). В петък, ден след като КС обяви за незаконен избора на 16 депутати заради нарушения в секциите, тя представи в свой анализ на изборите от 27 октомври.
Анализът на ОЧИ е бил върху 1738 изборни секции, където поне в 3 поредни избора е имало нетипично поведение, промяна в активността, чувствителна преднина за една партия, много дописани избиратели или сгрешени бюлетини.
В наблюдаваните секции са гласували 238 хил. избиратели, което е най-високата стойност за последните пет избора. Тя обаче остава сравнително ниска в сравнение с максимално измерената – 354 090 души през март 2017 г.
Моделът, сравняващ избирателната активност през юни и октомври 2024 г., идентифицира 125 нови секции в риск. В 504 пък била отчетена внезапна промяна в политическите предпочитания.
Най-голям процент от гласовете в рискови секции спрямо общия брой гласували в района е имало в многомандатните райони Ловеч (10,04%), Смолян (8,53%) и Хасково (7,12%).
На общинско ниво най-високият дял на гласовете в риск е бил в Априлци (40,79%), Кочериново (36,52%) и Божурище (29,71%).
В село Яново например са намерени 157 бюлетини в избирателната кутия, всички без две са за една партия, посочи Марио Русинов от организацията. В Долна баня от 77 бюлетини 40% са сгрешени.
Според ОЧИ на последния вот най-много от гласовете в риск са били за ДПС – НН – около 78 574 гласа. Следва ги ГЕРБ с 62 098, а челната тройка се допълва от Алианса, свързан с Ахмед Доган – 13 866 гласа. Преди разцеплението ДПС е събирало 93 707 от гласовете в риск. Сега двете фракции на движението взимат с около 40% нагоре – имат общо над 132 хил. гласа в проблемните секции. Така ДПС-НН и АПС формират 49% от целия рисков вот.
В сравнителен план нашите избори не са толкова опорочени, смята обаче Русинов.
В 286 секции в страната се наблюдава сериозна концентрация на преференции – над 85% от всички гласове с преференциален вот са за един кандидат. По сметки на организацията така са събрани общо 27 000 преференции.
Обясненията за подобна масовост са две – или кандидат-депутатът е изключително популярен и е направил добра кампания, или са използвани нелегитимни механизми и/или контролиран вот, посочва организацията.
Анализаторите посочват няколко имена, влезли в парламента от най-задните позиции в листата – Стефан Апостолов и Христина Георгиева.
Подобни размествания, макар и не от последна позиция, са засечени и в листите на “ДПС – Ново начало”. Употребата на преференции във фракцията на Делян Пеевски значително се е покачила в сравнение с традиционните стойности на ДПС, пише в анализа, като се припомня, че през годините ДПС призоваваха избирателите си да не използват преференции.
