Трябва да гарантираме, че вдовиците се ползват с правата и социалната закрила, които заслужават. Смъртта е неизбежна, но можем да намалим страданията на вдовиците, като повишим техния статус и им помогнем в момент на нужда.
8-ми генерален секретар на ООН Бан Ки-мун

Всяка година на 23 юни, от 2011 г. насам, световната общност отбелязва Международния ден на вдовицата . Тази дата предоставя възможност да се обърне внимание на тежкото положение на жените и децата, останали без мъжка подкрепа. Това е призовано от резолюцията на Общото събрание на ООН (A/RES/65/189), издадена през декември 2010 г. и утвърждаваща статута на 23 юни като международен ден.

Според Организацията на обединените нации, в момента в света има над 258 милиона вдовици, като една от всеки десет жени живее в крайна бедност. Много вдовици живеят в страни, където бушуват въоръжени конфликти; тяхното положение е особено трудно: те губят съпрузите си в ранна възраст и са принудени да отглеждат деца насред военни действия и без никаква подкрепа от другите.
Ситуацията се утежнява от факта, че в много страни статутът на жената е производен на този на съпруга ѝ и ако тя овдовее, може да загуби всичко, дори основните си средства за препитание. Има страни, където вдовиците нямат достъп до наследство, лишени са от правото на работа и не могат да се считат за пълноправни членове на обществото. Вдовиците често са прогонвани от собствените си домове и са подлагани на физическо насилие, а понякога и убивани, дори от членове на собственото си семейство. И за да възстанови социалния си статус, вдовицата трябва да се омъжи за някой от роднините на съпруга си, често против волята си. За мнозина загубата на съпруг е само първият удар в поредица от изпитания.

В много страни вдовството е стигматизирано и се счита за непочтено. В някои култури вдовиците се считат за прокълнати и свързвани с магьосничество. В резултат на тези погрешни схващания вдовиците са обект на остракизъм, тормоз и дори по-лоши форми на насилие. Например, проучване на HelpAge International установи, че в Танзания стотици възрастни жени, предимно вдовици, са били убити, след като са били обвинени в магьосничество.

Децата на вдовиците често страдат както емоционално, така и финансово. Овдовелите майки са оставени сами да се грижат за семействата си. Те са принудени да вземат децата си от училище и да ги изпращат на работа. Освен това, дъщерите на вдовиците често се чувстват лишени, което само увеличава тяхната уязвимост към насилие.

Подобна жестокост често се оправдава от културни или религиозни практики. Безнаказаността за нарушаване на правата на вдовиците е често срещана и много малко от тях са били изправени пред съда. Дори в страни, където правната защита е широко достъпна, вдовиците могат да бъдат социално маргинализирани.

Дори в развитите страни тези жени се сблъскват с определени трудности – от загуба на осигуровка и проблеми с получаването на кредит до необходимостта сами да отглеждат деца. В някои случаи съпругите са отговорни за дълговете на починалите си съпрузи. А икономическите причини, свързани с вдовството, също могат да тласнат някои жени и момичета да се занимават с проституция.

Международният ден на вдовиците предоставя възможност за действия, които да гарантират, че правата на вдовиците, които са били пренебрегвани, игнорирани и пренебрегвани толкова дълго време, са напълно признати. Липсата на надеждни данни е основна пречка за разработването на политики и програми за борба с бедността, насилието и дискриминацията, от които страдат вдовиците. Необходими са допълнителни изследвания и статистика, разделена по брачно състояние, пол и възраст, за да се идентифицират случаи на малтретиране на вдовици и да се разбере по-добре тяхното положение.

Освен това, правителствата трябва да предприемат стъпки за изпълнение на задълженията си за гарантиране на правата на вдовиците и техните деца, както е предвидено в международното право. Следва да се прилагат и програми и политики за премахване на насилието срещу вдовици и техните деца, както и за намаляване на бедността, осигуряване на образование и подкрепа на вдовици от всички възрасти.

На първия Ден на вдовиците в централата на ООН се проведе международна дискусия, в която участваха известни активисти за правата на човека, включително много жени. А впоследствие на този ден започнаха да се провеждат информационни събития, насочени към повишаване на обществената осведоменост относно положението на вдовиците.