• На 22 септември се отбелязва екологичният празник Световният ден на носорога , чиято цел е да привлече вниманието на човечеството към проблема с изчезването на такова рядко животно като носорога.

Биологичното разнообразие от видове на планетата Земя продължава да намалява и това се отнася и за животните, чиито имена са известни на всеки човек от детството. Сред тях беше носорогът, някои видове от които в края на 20-ти век бяха просто застрашени от изчезване.

Не е тайна, че човешката дейност за преобразуване на света около нас за собствени нужди понякога води до най-трагичните последици за останалите живи същества на планетата. В допълнение към косвените фактори на човешката дейност, които оказват вредно въздействие върху представителите на фауната, има факт, че отделни животни стават обект на бракониерство.

Именно бракониерите доведоха носорозите до ръба на изчезването. И причината за това бяха идеите на някои традиционни култури за предполагаемите изключително лечебни свойства на неговия рог. Цената на 1 кг от рога на това животно на черния пазар достига 65 000 долара, а теглото му може да бъде между 1 и 3 кг.

Именно в средите на биолозите и природолюбителите за първи път се алармира за смъртта или заплахата от изчезване на определени животински видове. Световният фонд за дивата природа* в Южна Африка пое инициативата да обяви 22 септември за Световен ден на носорозите, за да привлече вниманието на човечеството към проблема с изчезването на този рядък представител на фауната.

Инициативата беше подкрепена от екологични организации от цял ​​свят. Първите отговориха страните, на чиято територия живеят популации от един или друг вид носорози. Има общо 5 вида такива: черни, бели, индийски, суматрански и явански носорози. Зоопаркове, резервати и природни резервати в много страни по света канят всички да се запознаят с живота и навиците на носорога, както и просто да се възхищават на това необичайно, рядко, невероятно животно.

Фотоизложби са посветени на Световния ден на носорога, където животното е заснето в естествената му среда, на фона на изразителни пейзажи, а също, като дисонанс, снимки на носорози, убити от бракониери… Призивът за запазване, защита от смъртта мълчаливо бяга от тези снимки. Грижовните природолюбители подкрепят флашмобовете в защита на редките животни чрез социалните мрежи.

Празникът е създаден през 2010 г. и първоначално засяга съдбата на африканските носорози, но общата тъжна съдба, свързана с дейността на бракониерите, които доведоха всички видове до ръба на изчезване, обедини техните азиатски роднини с африканските носорози.

Борбата с бракониерите в момента се превръща в основното решение на проблема, способно да спре процеса на смърт на цели видове. В края на краищата популацията на носорозите, която е била унищожена с 95% през 20-ти век, според биолозите, може да изчезне напълно в рамките на 20 години, ако бракониерството не бъде напълно спряно.

Носорогът – гигантът с рог на носа: 20 любопитни факта, които може би не знаете

Само пет вида са оцелели до днес, а един от тях е сведен до няколко десетки животни

Когато чуем думата „носорог“, обикновено си представяме огромно, тежко животно с дебела кожа и внушителен рог. Но зад тази впечатляваща външност се крие един от най-интересните бозайници на планетата.

Някога по Земята са живели близо 100 вида носорози. Днес са останали само пет. А някои от тях са толкова редки, че всяко новородено е истинско събитие за природозащитниците.

Пет вида носорози са останали на Земята

Съвременните носорози са:

• бял носорог – живее в Африка;
• черен носорог – също африкански вид;
• индийски носорог – обитава части от Индия и Непал;
• явански носорог – среща се само на остров Ява;
• суматрански носорог – живее в Индонезия.

Общият брой на дивите носорози от петте вида е около 26 700.

Кой е най-рядък?

За най-рядък по численост днес се смята суматранският носорог. По последни оценки в природата са останали само около 34–47 животни.

Почти толкова драматично е положението и при яванския носорог – около 50 животни. Особено тревожно е, че цялата дива популация на този вид се намира на едно-единствено място – националния парк Уджунг Кулон в Индонезия.

Това означава, че една сериозна природна катастрофа, заболяване или друга заплаха може да засегне едновременно цялата популация.

А сега – 20 любопитни факта

1. Рогът не е от кост.
Това може би е най-голямата изненада. Рогът на носорога е изграден основно от кератин – същото вещество, което изгражда човешките коса и нокти.

2. Не всички носорози имат по два рога.
Белият, черният и суматранският носорог имат два. Индийският и яванският имат само един.

3. Носорогът не е сляп.
Зрението му обаче не е особено добро. За сметка на това има много добре развити слух и обоняние.

4. Огромен е, но може да тича бързо.
Някои носорози достигат скорост около 55 км/ч. Така че човек, решил да се състезава с носорог, определено няма да има добър ден.

5. Носорогът не може да скача.
Той може да тича удивително бързо, но не е способен на истински скок с четирите крака едновременно.

6. Калта е неговият „слънцезащитен крем“.
Калните бани охлаждат тялото и помагат за предпазването на кожата от слънцето и паразитите.

7. Дебелата кожа не означава, че е неуязвим.
Кожата на носорога може да бъде с дебелина няколко сантиметра, но животното все пак е чувствително към ухапвания, наранявания и слънчево изгаряне.

8. Най-малкият съвременен носорог е суматранският.
Той е и единственият жив азиатски носорог, който има добре развита козина.

9. Индийският носорог изглежда като герой от фантастичен филм.
Той има само един рог и характерни кожни гънки, които създават впечатление, че носи естествена броня.

10. Новороденото не е никак малко.
Малкото на белия или индийския носорог може да тежи около 100–150 килограма още при раждането.

11. Майката е изключително грижовна.
Малкото остава с нея дълго време и научава от нея къде да намира храна и вода и как да се пази от опасности.

12. Носорозите са предимно тревопасни.
Те се хранят с трева, листа, клонки, плодове и друга растителност в зависимост от вида.

13. Белият и черният носорог не са точно бял и черен.
И двата вида са сиви. Имената им са свързани с различия във формата на устните и исторически грешки при тълкуването на названието на белия носорог.

14. Носорогът има много добър слух.
Животното може да реагира на звуци, които човек трудно би забелязал.

15. Той „говори“.
Носорозите използват различни звуци – сумтене, ръмжене, писъци и други сигнали, за да общуват.

16. Рогът продължава да расте.
Подобно на косата и ноктите, той може да израства отново, ако бъде повреден или отчупен.

17. Носорозите имат изненадващо дълъг живот.
В подходящи условия някои могат да живеят около 40–50 години.

18. Възрастният носорог има малко естествени врагове.
Размерът и силата му го правят трудна плячка. Малките обаче са по-уязвими към хищници.

19. Най-голямата опасност за носорога е човекът.
Бракониерството заради рога и загубата на местообитания са сред основните причини за драматичния спад на популациите.

20. Има и добра новина.
Индийският носорог е пример, че опазването може да работи. След като популацията му някога е спаднала до под 100 животни, днес в дивата природа се срещат повече от 4000.

Защо рогът е толкова ценен?

Тук се крие голямата трагедия на носорозите. В някои части на света рогът неправилно се възприема като ценен заради предполагаеми лечебни свойства. Научните доказателства не показват, че той има чудодейни лечебни качества.

Всъщност човек, който купува рог от носорог, купува предимно кератин – същия основен материал, от който са направени човешките нокти и коса.

Но заради това вярване хиляди носорози са били убити.

От почти 100 вида до само пет

Историята на носорозите е предупреждение колко бързо природата може да загуби своите обитатели.

От десетки видове в далечното минало днес са останали само пет. И при два от тях броят на дивите животни вече се измерва с десетки.

Но има и причина за надежда. Историята на индийския носорог показва, че когато държави, природозащитни организации и местни общности работят последователно, една популация може да се възстанови.

Носорогът е оцелял милиони години. Въпросът е дали човекът ще му позволи да продължи да съществува и през следващите столетия.

НДТ/ИИ