2020 година ще е високосна година и ще има 366 дни, вместо 365. Всички знаят, че допълнителният ден, който се добавя през високосна година, е 29 февруари.
Това добавяне към всяка четвърта година е нужно, за да бъдат в синхрон астрономическата година и сезоните. Обиколката на планетата ни около Слънцето отнема малко повече от 365 дни, затова е необходимо прибавянето на цял ден в определена периодичност. Правилото е заставено от Григорианския календар, според който всички години, кратни на 4 са високосни, а изключение правят само тези, които са кратни на 100 и не са високосни.
Високосната година е възникнала преди хиляди години. Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Терминът „високосна година“ за пръв път е бил въведен в Римската империя от Юлий Цезар. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести”. Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци.
Има различни суеверия, свързани с високосните години. Някои вярват, че високосната година покосява хората и в такива години броят на смъртите се повишава. Има вярване и, че природата се бунтува през високосни години. Суеверията гласят, че се случват повече природни бедствия. Има дори суеверие, че краят на календара на маите се пада във високосна година.
Старите баби пък смятат, че през високосни години не бива да променяме нищо. Смята се още, че промените през високосната година са пагубни и безперспективни. Според поверието не е желателно да си смените работата, жилището или дори цвета на косата през такава година. Какво остава пък за развод или смяна партньор. Затова не бива да се започва нищо ново през високосна година – нито нов бизнес, нито ремонт, нито пък да си купите нов автомобил.
Също така не бива да споделяме плановете си за бъдещето, тъй като няма да имаме късмет.
Някои пък вярват, че във високосна година не бива да се берат гъби, защото веднъж на четири години мицелът се изражда, от което гъбите могат да станат отровни и да попият химични елементи, злоба, проклятия и гняв, излъчен при вещерски обреди.
Всички тези суеверия обаче не са доказани научно, нито пък са подкрепени от статистиката, но ако все пак сте силно суеверни и искате да се застраховате, старите баби имат и друго поверие, което гласи, че преди да вземете важно решение, трябва да застанете по залез слънце с лице на запад и кажете на глас: „Високосна година, остави за себе си лошото, а за мен – само добро”.
Ако пък сте от суеверните оптимисти, то тогава за вас има други поверия, които може да изпълните през високосна година.
Смята се, че е на късмет да ни окъпе първият дъжд във високосната година. Дебелият сняг пък значи добра реколта. Годината ще е добра за всички, които се разделят със старите си страхове.
В миналото се е вярвало, че високосната година носи лош късмет и че начинът да се предпазим от него, е да носим сребро. Поверието за среброто е старо. Още в Древен Китай смятат, че благородният метал пази от лош късмет. У нас традицията гласи да се зашива сребърна паричка на дрехите на новородено, а зрелите хора да носят сребърен накит за късмет.
Според някои вярвания трите години, които предхождат високосната са подвластни на Слънцето и през тях се носи злато. Високосната година е под влиянието на Луната. Старият алхимичен символ за сребро е непълна луна, и заради това през високосните години трябва да носим сребърни накити.
https://dariknews.bg/
