Всяка година на 2 март светът празнува един от необичайните празници – Международния ден на кибрита . Защо тази дата е избрана за създаването му – информацията варира. Въпреки това мненията са съгласни, че кибритът е едно от незаменимите неща и най-важните елементи от човешкия живот от много десетилетия. Но дори и днес те продължават да играят важна роля в ежедневието, като удобен и евтин начин за палене на огън.
Кибритът е клечка от запалим материал (най-често дърво), със запалителна глава в края, използвана за създаване на открит огън. Когато запалват кибрит в кутия, хората дори не се замислят за историята на това много практично и невероятно изобретение. Но паленето на огън в древността е било много трудна задача – правело се е чрез триене или дърворезба.
Дори след изобретяването на кремъка, който стана широко разпространен през Средновековието, запалването на огън изискваше много усилия и известни умения, тъй като запалването на искра беше най-неприятният момент в този „апарат“. Едва по-късно някой излезе с идеята да постави върха на суха треска в предварително разтопена сяра. След това тази живачна глава беше притисната към праха, тя моментално пламна. Подпали цялата треска. Така се появиха първите кибрити, които станаха обект на вниманието на химиците – много ги подобряваха, опитвайки се да ги направят по-удобни и безопасни.
Голям напредък в подобряването на кибритите беше постигнат с откриването на фосфора. Немският учен А. Ганквиц излезе с идеята да направи кибрит със сяра, който да се запали, когато се търка с парче фосфор. Стана възможно да се направят удобни за широко използване след изобретяването на калиево-хлорната сол (по-известна като бертолетова сол) в края на 18 век от френския химик К. Бертоле. Именно той доказа, че пламъкът може да бъде резултат от друга химическа реакция – като капнете сярна киселина върху бертолитовата сол, ще се появи пламък.
Това откритие позволи да се подходи към въпроса за правенето на огън от съвсем различен ъгъл. Оттогава в много страни учените започнаха изследвания за създаване на удобни и безопасни кибрити, а международното патентно право все още не съществуваше. Следователно днес няма консенсус кой е първият изобретател на кибрит, в съвременното им разбиране. В тази връзка има смисъл да се говори само за тяхното широко разпространено промишлено производство.
Най-често изследователите датират историята на съвременните кибрити до 1805 г., когато френският химик Шапсел демонстрира първите самозапалващи се кибрити. Това бяха дървени пръчки с глава, направена от смес от сяра, бертолетова сол с добавка на цинобър (служеше за оцветяване на запалителната маса в червено). При слънчево време кибритът може да се запали с помощта на леща, а в други дни – в комбинация с капка сярна киселина. Първата фабрика за производство на такива кибрити е регистрирана във Виена през 1813 г. Първите кибрити бяха невероятно скъпи и, разбира се, много опасни, защото сярната киселина можеше да изпръска при запалване на главата и да причини сериозни химически изгаряния. Следователно работата за подобряване на кибритите продължи.
Докато търсели друго запалимо вещество, те забелязали бял фосфор, добит през 1669 г. от алхимика Бранд. Според една версия нов образец от кибрит, състоящ се от смес от бертолетова сол, бял фосфор и лепило, е изобретен от английския фармацевт Джон Уокър през 1827 г., според друга – от френския химик Чарлз Сория през 1830 г. Тези фосфорни кибрити обаче също бяха запалими, тъй като се запалвахаха дори от взаимно триене в кутията и при триене върху всяка твърда повърхност (например срещу подметка). Освен това белият фосфор е много отровен, което е вредно за здравето (впоследствие производството на кибрит с помощта на бял фосфор е забранено в почти всички страни).
Този проблем е решен едва две десетилетия по-късно, след като през 1847 г. е открит нетоксичен червен фосфор. Немският химик Бьотхер направил свой собствен образец от кибритена клечка – смесил бертолитова сол, сяра с лепило и потопил в нея треските, предварително покрити с парафин. И за да подпали тази треска, той създаде специална повърхност – намаза парчето хартия със състав, съдържащ известно количество червен фосфор. Новите кибритени клечки светеха постоянно и даваха жълт равномерен пламък. Не са пушили и не са имали неприятна миризма. Първите „безопасни кибрити“ започват да се произвеждат през 1851 г. в Швеция от братята Лундстрьом, така че дълго време такива кибрити се наричат „шведски“. През 1855 г. те са представени на международното изложение в Париж и получават златен медал. От този момент кибритът започва своя триумфален поход по света и след някои подобрения оцелява и до днес. Съвременният кибрит не съдържа серни и хлорни съединения, вместо това се използват парафини и окислители без съдържание на хлор.
В Русия производството на фосфорни кибрити започва около 1830-те години, но не са запазени документални доказателства за това. Надеждно е известно, че до 1848 г. в страната вече има повече от 30 фабрики за кибрит. Но законът, който излезе през същата година, позволявайки производството на кибрит само в Санкт Петербург и Москва и ограничавайки продажбата им на дребно, доведе цялото производство до нула. Само 20 години по-късно отново е разрешено „да се произвеждат фосфорни кибрити навсякъде, както в империята, така и в Кралство Полша“. В същото време започва постепенната механизация на производството на кибрит. Така до 1913 г. в страната има 251 регистрирани производства на безопасен кибрит. Освен това повечето фабрики за кибрит са оборудвани с механични машини, задвижвани главно от парни двигатели.
Но поради последвалите революционни събития, последиците от войните и опустошенията, производството на кибрит в Русия непрекъснато намалява. До началото на 40-те години на миналия век, след реконструкцията на фабриките, започва възраждането на производството на кибрит и страната дори започва да изнася кибрит в търговски мащаб. Но разрушенията по време на Великата отечествена война свеждат тези усилия до нищо; едва в средата на 60-те години кризата с кибрит в страната беше до голяма степен елиминирана. Въпреки това, още през 90-те години на миналия век, в условията на пазарна икономика, производството на кибрит в Русия отново изпадна в упадък, което също беше улеснено от масовото производство на евтини запалки за еднократна употреба. Днес малко кибритени индустрии са успели да оцелеят и да се развият в съвременни условия.
В наши дни, благодарение на различни материали и технологии, кибритите се предлагат в различни разновидности. Например, въз основа на материала на кибритената клечка, те се разделят на дървени (направени от мека дървесина), картонени и восъчни; според метода на запалване – на решетка (запалена чрез триене върху специална повърхност) и нерешетка (запалена чрез триене върху всяка повърхност).
Също така, в допълнение към обикновените (битови) кибрити, се правят специални. Например лов (или буря) – горят на вятъра и дори на дъжд; термична (дава по-висока температура по време на горене и следователно повече топлина); сигнал (с цветен пламък); цигари (за пушене на пури); кибрит (много дълги кибрит за палене на камини) и други. Има дори декоративни (предимно за колекционери), произведени в ограничени тиражи с различни дизайни на кутиите (като пощенски марки).
Но също така трябва да се отбележи, че кибритът, с богатата си история, освен основното си предназначение, се използва по много разнообразен начин. Ето само няколко примера – вместо броене пръчици за обучение на деца, като конвенционална парична единица за различни игри с карти и други, за правене на къщички за кибрит и други конструкции, за теглене на жребий, за различни логически игри, като клечки за зъби и основа за памучен тампон, като реквизит за магически трикове… Не е изненадващо, че в редица страни – например в Русия, Швеция, Швейцария и Германия – има музеи на кибрита.
Между другото, разбирайки ползите от кибрита, важно е да запомните опасността, която възниква при небрежно боравене с огън. Според статистиката всеки двадесети пожар в Русия възниква в резултат на детска шега или небрежно боравене с огън. Затова помнете: „Кибритът не е играчка за деца!“
