„Сексуалното насилие е заплаха за правото на всеки на достоен живот и за мира и сигурността на цялото човечество… Затова нека, в памет на всички жертви, на този ден подновим ангажимента си за прекратяване на сексуалното насилие в конфликти и за осигуряване на мир и справедливост за всички “, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
19 юни е Международният ден за премахване на сексуалното насилие в конфликти . Тази дата е установена с резолюция № A/RES/69/293 на Общото събрание на ООН от 19 юни 2015 г. с цел да се привлече допълнително внимание към проблема със сексуалното насилие в различни конфликти: както международни, така и вътрешнодържавни (граждански войни), независимо от техния характер: политически, религиозни, национални.
Датата е избрана, за да се отбележи приемането на 19 юни 2008 г. на Резолюция 1820 (2008) на Съвета за сигурност, в която Съветът осъди сексуалното насилие като военна тактика и пречка за изграждането на мир.
Задачата на международните организации, както и на държавите-членки на ООН, е да окажат всякаква възможна помощ за предотвратяване на подобни конфликти, а в случай на възникване – да ги локализират и прекратят възможно най-скоро. В допълнение към задачите за прекратяване на конфликта, се решават и редица свързани с него проблеми. За съжаление, един от тези проблеми продължава да бъде проблемът със сексуалното насилие дори през 21-ви век, където жертвите са най-малко защитените категории хора: жени и момичета.
Терминът „сексуално насилие, свързано с конфликт“ включва изнасилване, сексуално робство, принудителна проституция, принудителна бременност, принудителен аборт, принудителна стерилизация, принудителен брак и всяка друга форма на сексуално насилие със сравнима тежест срещу жени, мъже, момичета или момчета, пряко или косвено (времево, пространствено или причинно) свързано с конфликта.
Не е тайна, че една от областите на международното право за защита на правата на човека е Международното хуманитарно право. Това е специален клон в тази система, представляващ съвкупност от правни норми, които регулират, или по-скоро, защитават правата на човека по време на войни, военни действия и конфликти. То също така регулира основните принципи и методи за провеждане на военни действия, като въвежда понятието за статут на участник в конфликт и осигурява неговия правен статут, забранява използването на определени видове оръжия и др.
Историята на международното хуманитарно право датира от древни времена, когато владетелите на отделни държави са се опитвали да изготвят подобие на правила за водене на война. Международният характер на тези стремежи за регулиране на методите и техниките за провеждане на военни действия, за регулиране на използването на отделни видове оръжия и за определяне на статута на участниците в конфликта обаче се активизира през 19 век. Най-яркото потвърждение за това е подписването на Женевската и Хагската конвенции, както и на Санктпетербургската конвенция.
Подписването на конвенциите обаче не означаваше, че следването на принципите, установени от тези международни документи, ще се превърне в желязно правило за всяка държава, разпалила и въвлечена в конфликт. 20-ти век стана най-яркото потвърждение за това. Първата и Втората световни войни показаха на целия свят примери не само за изолирани случаи на нарушения на правата на човека, но и породиха безпрецедентни факти за масови нарушения на правата на човека.
Мащабът на геноцида, зверствата и насилието срещу цивилното население на завладените страни, както и на територии, временно окупирани от германски войски и войските на техните съюзници, извършени от политическото и военно ръководство на фашистка Германия, принуждават човечеството да се върне към въпросите на международното хуманитарно право в края на 40-те години на миналия век. През 1949 г. са подписани Женевските конвенции за защита на жертвите на войната.
Хагската и Женевската конвенция, Допълнителните протоколи от 1977 г. и резолюциите на ООН са насочени към защита на правата на хората, попаднали във военни или бойни зони.
ООН обръща специално внимание на проблема със сексуалното насилие по време на войни. Въпреки подписването на международни документи, забраняващи всякакво насилие срещу човек, включително сексуално насилие, случаите на насилие срещу жени и момичета все още са тъжен факт в някои страни, както и в почти всяка зона на военен конфликт. Освен това, в редица страни практиката на сексуално насилие се използва като тактика за сплашване по време на война. Терористичните организации, които са се активизирали в Близкия изток, също широко използват практиката на сексуално насилие, малтретиране и сексуално робство.
През 2021 г. постоянната зависимост от военни, а не от дипломатически и политически средства, доведе до масово разселване на населението, което доведе до увеличаване на сексуалното насилие срещу цивилни. Нарастващите неравенства, засилената милитаризация, свиващото се пространство на гражданското общество и незаконният трафик на малки оръжия и леки въоръжения, наред с други фактори, също допринесоха за подхранването на широко разпространеното и систематично сексуално насилие, свързано с конфликти, дори в разгара на глобална пандемия.
Жените, които градят мир и са защитници на правата на човека, често са били обект на специфични атаки, включително сексуално насилие и тормоз като форма на отмъщение, с цел изключването им от обществения живот. Активисти и защитници на правата на човека, които се стремят да подчертаят тежкото положение на жертвите на сексуално насилие, свързано с конфликти, да защитят техните права и да подкрепят достъпа им до правосъдие и услуги, също са били обект на репресии и сплашване.
На 19 юни ООН ежегодно отправя апел към лидерите на държави, страни, участващи във военни действия, и световната общност да водят безкомпромисна борба срещу сексуалното насилие и да насочат всички усилия към предотвратяването му. Подчертава се ролята на хуманитарните организации, лекарите, адвокатите и миротворците в спирането на практиката на сексуално насилие по време на война, както и в подпомагането на жертвите на насилие в конфликтни зони.
Създадена през 2007 г., програмата „Действия на ООН за прекратяване на сексуалното насилие в конфликти“ обединява 13 организации на ООН, за да подпомогне разработването на обучителни, ресурсни и застъпнически материали за техническо укрепване на участниците в ООН в страните, за да предоставят координирани и всеобхватни отговори на сексуалното насилие, свързано с конфликти.
Проблемът се утежнява допълнително от факта, че ООН трябва да разглежда апели, в които мироопазващите сили са обвинени в сексуално насилие, дискредитиране на статута на мироопазващите сили и генериране, чрез поведението и престъпните си действия, на недоверие сред цивилното население към силите, които по дефиниция са призвани да защитават правата на човека.