Световният ден за борба с опустиняването и сушата , отбелязван ежегодно по целия свят на 17 юни, е учреден от Общото събрание на ООН през 1994 г. (резолюция 49/115). Датата за празника е избрана във връзка с годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването на 17 юни 1994 г.
Конвенцията изисква от държавите да посветят събитията на този ден на повишаване на осведомеността относно необходимостта от международно сътрудничество в борбата с опустиняването и последиците от сушата, както и напредъка в прилагането на разпоредбите на Конвенцията за борба с опустиняването.
Общото събрание на ООН обяви периода от януари 2010 г. до декември 2020 г. за Десетилетие на ООН за пустините и борбата с опустиняването. Целта му е да насърчава дейности за защита на сухите земи (резолюция 62/195 от 2007 г.).
Опустиняването е един от най-тревожните глобални процеси на деградация на околната среда на нашето време. До 40% от всички земни ресурси в света вече се считат за деградирали, което съответно застрашава здравето и препитанието на повече от 1 милиард души.
Сушата е едно от най-опустошителните природни бедствия по отношение на загубата на човешки живот, дължащо се на последици като широко разпространени неуспехи на реколтата, горски пожари и недостиг на вода. Изострени от деградацията на земята и изменението на климата, сушите стават все по-чести и тежки, с 29% по-чести, отколкото през 2000 г., засягайки 55 милиона души всяка година. До 2050 г. сушите биха могли да засегнат около три четвърти от населението на света.
В края на краищата, здравословната почва ни осигурява не само 95% от храната ни, но и много повече: тя ни облича и ни дава подслон, осигурява ни работа и препитание и ни предпазва от нарастващи суши, наводнения и горски пожари.
Опустиняването е глобален и належащ проблем от глобално значение, със сериозни последици за международната екологична сигурност, усилията за премахване на бедността, социално-икономическата стабилност и устойчивото развитие. Опустиняването и сушата водят до продоволствена несигурност, глад и бедност. Произтичащото от това социално, икономическо и политическо напрежение може да доведе до конфликти, по-нататъшно обедняване и засилена деградация на земята. Увеличаването на опустиняването в световен мащаб заплашва да принуди милиони други бедни хора да търсят нов подслон и препитание.
Например, общата площ на почвите в Русия, които са обект на процеси на опустиняване или са потенциално опасни в това отношение, е, според различни оценки, от 50 до 100 милиона хектара. Това са регионите на Поволжието, Предкавказието, Забайкалия, Калмикия и Астраханската област. Експертите казват, че най-сухите години са били 1891, 1911, 1921, 1931, 1936, 1946, 1954, 1957, 1967, 1971 и 2010 г. Средният и Долен Поволжието и басейнът на река Урал страдат най-много от сушата, като в резултат на сушата Русия губи до 24 милиона тона зърно.
Какво може да помогне за намаляване на опустиняването:
– Залесяване и повторно залесяване.
– Управление на водите – икономично използване, повторно използване на пречистена вода, събиране на дъждовна вода, обезсоляване или директно използване на морска вода за солоустойчиви растения.
– Стабилизиране на почвата чрез използване на ветрозащитни ивици и специални пясъчни бариери.
– Обогатяване и торене на почвата.
– Метод за естествено възстановяване на земята (управлявано от фермера естествено възстановяване), който се състои в систематично възстановяване на дървета и храсти от пънове, корени и семена.
Всяка година Световният ден за борба с опустиняването и сушата е посветен на определена тема. В различните години това са били следните думи: „Красотата на пустините е проблемът на опустиняването“, „Опустиняването и изменението на климата са един глобален проблем“, „Опазване на земните и водните ресурси = Защита на нашето общо бъдеще“, „Подобряване на качеството на живот чрез повишаване на почвеното плодородие“, „Не позволявайте на бъдещето ни да пресъхне“, „Няма безплатна храна. Инвестирайте в здрави почви“, „Земята има стойност – инвестирайте в нея“, „Всеобхватно сътрудничество за предотвратяване на деградацията на земите“, „Храна. Фураж. Фибри“, „Възстановяване. Земя. Икономическо възстановяване“, „Преодоляване на сушата заедно“, „Нейната земя, нейните права“, „Обединете се за земята. Нашето наследство. Нашето бъдеще“ и други.
