- Отличникът, на когото само математиката куца, планира да учи право, а после да превземе политиката
- Ученикът е изоставен от баща си, а майка му
работи в чужбина, живее с баба си в с. Бистрица
Той е само на 15 години, тази година ще бъде в девети клас, но вече мечтае за голямата политика. И въобще не губи време, а отсега води самоотвержени борби. Григор Стоянов иска да извоюва орден „Стара планина“ посмъртно за поета и революционер Христо Ботев, който да му бъде връчен през 2026-а за 150-годишнината от неговата героична смърт.
Отличникът от 192-о средно училище „Христо Ботев“ е много запален по историята, а през свободното си време чете главно Конституцията на Република България, като най-вече набляга на главата „Права и задължения на гражданите“, защото според него у нас някои хора смятат, че имат само права, но не и задължения.
Григор е изключително амбициозен. В момента живее с баба си в село Бистрица, майка му работи в чужбина, а баща му не го е търсил от близо осем години.
„В момента мама е в чужбина, работи, връща се, чуваме се. Баща ми ме изостави и не се интересува от мен. Преживял съм го, понякога ми става мъчно, но се сещам, че дори лошият пример може да бъде добър пример.
Отличник съм по всички предмети освен един, който не успях да заобичам – математиката, там имам четворка. Имам влечение и към литературата. На сърце са ми „На прощаване“, „Към брата си“ и „До моето първо либе“ на Христо Ботев“, разказва за себе си Стоянов.
Историята му става любим предмет още в III клас, като Васил Левски и Христо Ботев са личностите, които събуждат любопитството му, а неговите учители разпалват този огън.
„Запали ме тогавашната ми учителка г-жа Ваня Стефанова. После ни пое г-жа Наталия Маринова, с която се разви интересът ми към международната история. Освен нея и г-н Йордан Миленов надгради, когато навлязохме в изучаването на XIX и XX век. В момента г-н Калин Стамберов ни вълнува много с историята от XX-XXI век – обяснява ученикът. – Аз съм горд представител на моето училище, в което учителите са изключителни специалисти. Искам да благодаря и на г-жа Ирена Николова, която е директор, защото, когато направих инициативата за награждаването на Христо Ботев, веднага поисках нейната подкрепа. Абсолютно светкавично тя реагира и ме подкрепи с писмо до компетентните институции.“
Григор предвидливо предприема своята мисия още отсега, за да има достатъчно време да се задействат всички процедури и отговорни органи, а идеята да се реализира евентуално догодина за 150-годишнината от гибелта на поета.
„На Ботев са кръстени училища, булеварди, улици, най-високият връх в Стара планина – всичко възможно. Обаче едно нещо той няма и това е най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ първа степен с лента – коментира Стоянов. – От много хора чух, че не бивало да принизяваме Ботев до това отличие. Защо да го няма?! Не смятам, че това е унижение. Това не е политическа инициатива и не искам да украся нечий протокол, но го правя, защото този орден не трябва да лежи на гърдите на поета революционер, а на нашата съвест като народ. 149 години България не е отличила най-достойния си син с него.“
Момчето изпраща идеята си до президента, като няколко дни по-късно получава писмо от администрацията на държавния глава, че инициативата е благородна, но законът изисква предложението за награждаване с ордени и медали да бъде направено по решение на Народното събрание и Министерския съвет.
„Още същия ден отправих отворено писмо до премиера г-н Росен Желязков, до неговите заместници, до г-жа Наталия Киселова, председател на Народното събрание, и до народните представители от 51-ия парламент. Досега отговор получих от администрацията на Министерския съвет, че предложението ми ще бъде предадено за експертен анализ на съответните отговарящи за това. Искам да благодаря за бързата реакция“, разяснява той.
Ученикът има опит в комуникацията с държавните институции, като от 1-2 години активно комуникира с тях посредством Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
„Досега имам над 30 решения по ЗДОИ и въпреки че всички държавни органи са запознати, че съм на 15 години, се държат доста уважително. Това е добър знак, че политиците уважават младите и чуват техния глас“, разсъждава Стоянов.
Неговото любопитство и размах не е само на национално ниво. Когато през май месец в Германия е избрано ново правителство начело с Фридрих Мерц, Григор пише до десетия канцлер, за да го поздрави и да му пожелае късмет.
„И малко по-късно канцлерът ми отговори с писмо на немски, адресирано до мен, в което ми благодари за милите думи, които приема като израз на подкрепа. Така че имам пробив и на международната сцена – доволен е отличникът. – Реших да го направя, понеже много следя германската политика освен нашата. Запалих се отново чрез историята, когато започнахме да учим от Ваймарската република нататък. Не харесвам, подчертавам, периода между 1933-а и 1945-а, когато управлява Хитлер. Най-много харесвам германската политика след Втората световна война.“
А що се отнася до любимия му политически период в нашата история – това е управлението на цар Борис III и предвоенната атмосфера във властта.
„Тогава е имало политическа култура на уважение, която сега малко липсва. А и се случват много интересни неща в периода между 1930-а, когато поема цар Борис III управлението, до смъртта му през 1943 г. Той е имал балансирана политика, не е бил човек на крайностите. Дипломатичен човек, който по време на Втората световна лавира между СССР и нацистка Германия, за да съхрани България. Освен него други любими държавници са ми Андрей Ляпчев, наричан джентълменът на българската политика. Както и Атанас Буров, който е бил доста добър финансист, банкер и няколко пъти финансов министър.“
Това са примерите, които в бъдещата си политическа кариера момчето би следвало. Училището на Григор предлага професионална подготовка за учениците си от VIII клас в професията „Аниматор в туризма“, но самият той вече е решил своята посока.
„Бих практикувал тази професия, но имам други планове. Да кандидатствам и да уча право в университета, а после да вляза в политиката“, категоричен е Стоянов.
Засега клони повече към конституционното право, защото би се радвал да има експертност като тази на Наталия Киселова, председателя на НС, която е юрист, преподавател по конституционно право. Според него това образование дава силата на полезното боравене с правни аргументи. Освен всичко Григор гледа всяко едно пленарно заседание от сряда до петък, следи с интерес народните представители и председателя на парламента и доста пъти ги хваща в нарушения.
„Такива с процедурите например. Понякога заради неспазването им настава хаос, налага се да се даде почивка, после още една от 15 минути и така не гласуват закони, а губят време и по този начин се проваля пленарното заседание.“
Ученикът е запознат с реда, защото отправя запитване по ЗДОИ още към 50-ото народно събрание и при предишната администрация дали може да му се предостави копие от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който е обнародван на 16 юли в „Държавен вестник“.
„Малко след това получих писмо, подписано от главния секретар на НС, в което ми се предостави като подарък Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. И се подчертава, че не се предоставя на граждани, а се ползва само за служебни цели, но предвид това какви интереси съм изложил в областта на историята, политиката и институциите в България, по изключение те ми го подаряват за спомен.“
Няма съмнение, че Григор е упорит и систематичен.
А в сегашната му мисия за издействането на орден „Стара планина“ често среща и въпроса: а защо точно Ботев, а не Левски?
„Защото той е различен от останалите. Не отричам заслугите на Васил Левски. Но зад него е имало революционни комитети и много хора, а Ботев е бил сам с 200 четници – обяснява Стоянов. – Това ме подтикна – той сам е бил готов да освобождава отечеството. Черпейки сведения от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, там прочетох как, когато Ботев слиза от „Радецки“ на козлодуйския бряг, с изненада разбира, че към тяхната чета се е включил само още един човек. Дава си сметка, че е обрекъл близо 200 души на сигурна гибел. И той казва на Георги Апостолов и Никола Обретенов: „И ние сме дошли народ да освобождаваме! Где е народът? Где са тия измъчени робове, които ни викаха?“.
А след боя на Милин камък, когато с четниците тръгват към Врачанския Балкан, по пътя си спират при един овчар, българин, от когото Ботев иска няколко агнета, за да нахрани гладните си момчета. Когато ги изпекли, овчарят се навел до него и му казал, че иска пари за тях. Ботев със сълзи на очи му отвръща: „И аз съм тръгнал народ да освобождавам. Дайте му всичките ни пари на този роб“.
Всичко това показва, че Ботев е бил сам в борбата и постоянно е срещал съпротива.“
Сега ученикът има вяра, че ще успее да издейства на героя най-високото държавно съвременно признание.
Организирал е и кампания неговата инициатива да получи възможно най-много подкрепителни писма от различни институции. Досега има такива от председателя на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие на Столичен общински съвет г-н Деян Стаматов; от г-жа Благородна Здравкова, заместник-кмет на „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ в столичната община; от кмета на град Калофер г-н Драгомир Боев, който подчертава в писмото си, че изразът на родолюбие на 15-годишния младеж е пример за младото поколение. И последната засега подкрепа е от г-жа Евгения Алексиева, кмет на район „Панчарево“.
Днес Григор мечтае да завърши предстоящия девети клас с отличен успех, после да завърши средното си образование отново с безупречен резултат, след което и университет, а един ден да седне в стола, в който днес седи г-н Росен Желязков.
