В „Цецилиенхоф“ Сталин, Труман и Чърчил прекрояват Европа след Втората световна война, „Сансуси“ е перлата в короната от замъци
В Потсдам няма да видите нито най-големия, нито най-древния, нито най-величествения замък. Но пък определено може да оглави класацията на град с най-много дворци – има цели 14 такива, както и едно кралско имение. И като бонус – още 30 палата в околностите му. Повечето са в различни архитектурни стилове и ни пренасят в различни епохи. Град бижу като от приказките – ако трябва да го опишем с едно изречение.
Потсдам е само на 30-ина километра от Берлин и е задължителна дестинация за всеки посетител на германската столица. Влаковете до града са на всеки половин час до след полунощ, а пътуването отнема около 40 минути.
История, архитектура и природа си дават среща на тези 188 квадратни километра, колкото е територията на столицата на федералната провинция Бранденбург. Интересен факт е, че само 25% от територията на града са застроени, останалото са паркове, градини и близо 20 езера. Сред тях – 50 природни забележителности.
Потсдам обаче е най-известен с многобройните си дворци, които разказват историята му – от владетелите на Бранденбург, през кралете на Прусия до императорите на Германската империя. А градът е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.
Перлата в короната на Потсдам е дворецът “Сансуси”. Изграден е през 1747 г. от Фридрих II Велики по подобие на Версайския дворец. Това е лятната резиденция на краля, в която той искал да се отдаде на любовта си към картините, четенето и музиката. Тоест на безгрижни дни, което и означава в превод на френски името на този дворец.
Невероятно красив и в стил фридерицианско рококо, този дворец е една от архитектурните гордости на Германия. Уникален е и с това, че сградата е само на един етаж, а е дълга 213 метра. По фасадата в жълто има 322 прозореца – повечето с арки. Украсен е с красиви капители под формата на човешки фигури. Към двореца водят многобройни стълби, а по подпорните стени около тях растат лози и смокинови дръвчета. Последните през зимата се “приютяват” зад стъклени прозорци. А целият парк наоколо е изграден в строга симетрия, което допринася за красотата му, макар в близост да няма цветни лехи, а само дървета и храсти.
В “Сансуси” може да се влезе дори в кралските покои, но е важно да си купите или резервирате билети предварително, защото интересът е голям. А едно от най-ценните места е картинната галерия, в която са събрани 124 произведения на световноизвестни художници като Караваджо, Рубенс и др.
Най-големият дворец на Потсдам е Новият. Той се намира в парка към “Сансуси” и е изграден също по времето на Фридрих II, а идеята му е била там да се настаняват знатните гости на двореца. Наследникът му кайзер Вилхелм II, който е последният германски император, обаче го превръща в своя главна резиденция от 1888 до 1918 г. Той е впечатляващ с многобройните скулптури по и около него. Фигурите по покрива напомнят на пазители. Днес сградата е музей и театрална сцена, а в бившите стопански сгради край него се помещават някои от факултетите на Потсдамския университет.
В огромния парк към “Сансуси” се намират още два двореца – Оранжерийният и “Шарлотенхоф”. Забележителен е и Китайският чаен павилион – ротонда с надвиснал покрив, подпрян от позлатени палмови стъбла. Около тях има позлатени фигури на хора в естествен размер, които пият чай.
В другия край на Потсдам се намира още един голям парк с няколко замъка. Там е и друг от знаковите дворци в града – “Цецилиенхоф”. Той влиза в историята през 1945 г., когато в залите му се провежда срещата на голямата тройка от антихитлеристката коалиция – Сталин, Труман и Чърчил, на която се прекроява следвоенна Европа.
“Цецилиенхоф” е построен в края на управлението на Вилхелм II през 1917 г. в стила на английско тюдорско имение. Това е последният дворец, построен от Хоенцолерните, управлявали Прусия, а след това и Германската империя до края на Първата световна война. След премахването на монархията през 1918 г. той остава собственост на бившето императорско семейство и е използван от Вилхелм Пруски до началото на 1945 г.
Като се мине по Глиникския мост над река Хавел, разделял Берлин на Източен и Западен, пък се влиза в големия парк около замъка “Бабелсберг”. Завършен през 1849 г., той е проектиран в стила на английската готика.
Но не само дворците са “виновни” за приказната атмосфера на Потсдам. Центърът е с малки калдъръмени улички и къщи с красиви фасади. И магазинчета, и кафенета и ресторанти са украсени и уютни. Централната търговска улица започва от Бранденбургската врата и свършва при църквата “Св. св. Петър и Павел” – в която и посока да погледнеш, очите ти срещат красива забележителност.
