Министърът на икономиката Александър Пулев чака от тях доклади как да бъдат по-ефективни
123 инвестиционни проекта и над 16 хил. работни места са реализирани през последните 5 години благодарение на българските търговски аташета, които работят за икономическите ни отношения с държави от целия свят.
Още в първите си дни новият министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обсъди с търговските ни аташета ролята им в привличането на стратегически инвеститори и поиска обратна връзка относно предизвикателствата и необходимите стъпки за подобряване на работата им.
Малко преди министър Пулев “24 часа” също поиска справка от Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) за това какво са свършили през последните години.
Секторите, в които са реализирани инвестициите, са многобройни
– автомобилна промишленост, електроника, аеронавтика, софтуерни технологии, аутсорсинг, технологии, фармация и медицинска техника, химическа и хранително-вкусова промишленост, метали, мебелна промишленост, транспорт, енергетика, търговия, туризъм и други.
В данните от министерството не са уточнени размери на инвестициите и конкретни компании, за да се запази конфиденциалността на фирмите (виж в таблицата посочените по-значими примери).
57 са търговските ни представители зад граница, като в някои държави има повече от един. В Германия например са четирима, но това е държавата, с която имаме най-голям стокообмен от години. Любопитно е обаче, че имаме двама в Казахстан – в Алмати и Астана.
През 2025 г. по време на правителството на Росен Желязков са сменени около половината от задграничните ни представители – в Дубай, Ню Йорк, Тбилиси, Истанбул, Берлин, Копенхаген, Джакарта, Лондон, Виена, Ербил, Анкара, Прага, Загреб, Лос Анджелис, Алмати, Подгорица, Хамбург, Париж, Кайро, Астана, Аман, Лисабон, Милано, Алжир и Делхи.
Освен да привличат инвестиции, търговските аташета оказват съдействие на българските компании за реализиране на износ, намиране на партньори за съвместни проекти, установяване на бизнес контакти, подкрепа и организиране на българско участие в международни изложения и търговски мисии. Оказва се съдействие и при възникнали търговски и административни казуси, логистични и регулаторни затруднения, в случаи на нелоялни търговски практики и некоректно отношение към наши фирми.
Отново без конкретика търговските ни представители са посочили секторите, в които са помогнали за реализиране на износ. В хранително-вкусовата промишленост примерите са много – млечни и месни продукти, варива, ядки и тахани, консервирани храни, зърнени култури и слънчогледово олио, захарни изделия, брашна, рибни продукти, плодови и зеленчукови препарати.
Успех е постигнат и за българското винопроизводство – освен организирани дегустации са разширени пазарните ни позиции в Австрия, Германия, Великобритания, Испания, Виетнам, Република Корея.
Помощ е оказана и за износ на селскостопанска продукция и машини, семена и торове, специализирани фирми за напояване и поддръжка на земеделски терени, препарати за растителна защита.
Наши медицински ортопедични продукти, хигиенни изделия, лични предпазни средства
са достигнали до 10 държави
– Испания, Франция, Турция, Узбекистан, Унгария, Беларус, Ирак, Индонезия, Република Корея, Япония.
А българска парфюмерия и козметика – до Нидерландия, Испания, Турция, Хърватия, Узбекистан, Виетнам, Израел, Ирак, Индонезия, Китай, Саудитска Арабия, Япония.
Аташетата са помогнали с износ на плетива, облекло, спално бельо, текстилни материали за Франция, Египет, Япония. Както и на мебелна промишленост и дървопреработване за Великобритания, Австрия, Германия, Турция, Хърватия, Япония.
Представителите ни в Италия, Испания, Чехия са докарали български индустриални опаковки. Тези в Ирак и Япония – електроника, електротехника и електрически съоръжения, а тези в Египет, Израел, Ирак, Република Корея – строителни материали.
СТИВ-овете ни в Турция, Румъния, Виетнам, Япония са се отчели със съдействие за IT и телекомуникации, високи технологии, а тези в Португалия и Нидерландия – за разработване на AI решения за електронна търговия.
Аташетата ни съдействат и за различни проекти, които активизират икономическите ни отношения. Например във Великобритания платформата Bulgarian Expansion Bridge подпомага навлизането на български технологични компании, а програмата ELITE на Лондонската фондова борса подпомага български малки фирми. Между Центъра за компетентност КВАЗАР и британския Национален консорциум за сигурност и устойчивост е сключен меморандум за партньорство в сферите на киберсигурността, изкуствения интелект, роботиката и чистите технологии.
Българска компания в областта на космически и високотехнологични проекти работи активно в Япония и
участва в международни космически инициативи,
включително чрез партньорства в региона. Научно си партнират български и японски компании с фокус изкуствен интелект, квантови технологии, суперкомпютърни изчисления. Развиват се иновационни клъстери, програми за трансфер на технологии, подкрепа за стартъпи и малки компании.
Българска фабрика за доматени, плодови и зеленчукови концентрати пък е получила “златен лиценз” в Египет в края на 2024 г. А наша софтуерна компания аутсорсва част от дейността си в Египет и регулярно осъществява обучение на египетските си работници в България. В края на 2025 г. заедно с Търговската камара на Дубай е учреден Български бизнес съвет в Дубай.
С българско оборудване и технологии в Узбекистан са заработили 15 завода за преработка на мляко и производство на млечни продукти. В процес на реализиране са български инвестиции в сферата на хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, отново с родни технологии. В Иран пък се изгражда фабрика за пакетиране.
Избират се от икономическия министър, съгласувано с външния, но без конкурс
За да бъде командирован някой като търговски представител, трябва да отговаря на определени условия, сред които магистър по хуманитарни науки или свързан със сигурността и отбраната, поне 3 години опит в областта на външноикономическите и търговските отношения, познания относно икономическото развитие на страната, за която се кандидатства, договорните отношения на ЕС с нея. Владеенето на съответния език не е задължително, достатъчен е английски.
Като добра административна практика са въведени и вътрешни правила, които “уреждат реда, условията и допълнителните изисквания за командироване на служители, техните функции, отговорности и задължения, както и контрола и мониторинга върху дейността им”, казват от Министерството на икономиката. По решение на министъра за дългосрочно командироване на служител се извършва подбор от Кариерната комисия сред служителите на министерството, заявили желание за дългосрочно командироване, или външен подбор, в който могат да участват лица и извън администрацията. По закон право на министъра на икономиката и индустрията е да определя кандидата при първоначално дългосрочно командироване в СТИВ, но трябва да съгласува неговия дипломатически ранг и срок на задграничен мандат с министъра на външните работи. Мандатът е 4 години, като може да се удължи с една при липса на нов кандидат.
Възнаграждението на аташетата зависи от базисния размер за съответната държава и определения от министъра на външните работи дипломатическия ранг на служителя. Командированите получават и основна заплата – за назначените на трудов договор е в размер на минималната работна заплата за страна и 1% за клас прослужено време за всяка година трудов стаж. А за щатните държавни служители и работещите по трудово правоотношение – според професионалния опит на служителя и наредбите за заплатите на администрацията.
Как обаче точно се избират търговски аташета, винаги е било обект на спекулации. По времето на кабинета Денков икономическият министър Богдан Богданов пръв въведе специални конкурси за избор на икономически представители, “за да спрат политическите назначения”. Тогава се даде шанс и на наши сънародници, които живеят в съответната държава, да кандидатстват. Премахна се изискването за поне 2 години стаж в държавната администрация. Интересът беше много голям, а конкурсът включваше концепция, изпит по два чужди езика, а сред оценяващите бяха експерти от БАН, СУ, посланици, бизнес.
13 кандидати бяха одобрени, но малко преди да заминат, правителството се смени и новият министър Петко Николов прекрати договорите им, тъй като конкурсът бил проведен без законово основание.
