Може би ни прави впечатление, че когато гледаме планината, не виждаме тревата в нея; когато гледаме тревата, не виждаме планината, на която тя расте. Когато гледаме, океана не различаваме капката вода в него, а когато наблюдаваме и изследваме капката вода, не виждаме и не усещаме океана. Защо ли? Защото живеем в свят, ограничен от нашето възприятие. Свят възприеман от петте ни сетива, като част от безкрайна реалност, в която не усещаме, че сме частица от замисъл, на нещо много по-различно, много по-висше от възприеманата ни материална действителност. Усещаме се като различни и противоположни елементи на система, наречена общество, но всъщност не осъзнаваме, че сме единно цяло на равновесна система, която наричаме Природа.
Живеем в илюзорна реалност, в която материята, като симулация, е продукт на егоистичното ни възприемане на света. Живеем в свят, в който всичко зависи от нашето отношение към заобикалящата ни действителност. Живеем в симулация, в която „реалността” около нас е променлива величина, но възприемана от нас като нещо неизменно и постоянно. Още през миналия век квантовите физици са доказали, че е възможна промяната на частиците във вълни и обратно. И това е достатъчно, за да разберем, че цялата възприемана реалност прилича на софтуерен продукт, заложен в нашата същност, който постоянно търпи промяна на базата на осъзнатото ни или неосъзнато развитие.
„Намираме се в море от информация, в океан, а я възприемаме под друга форма – като материя. Защото съществува само мисъл, по-точно Замисъл на творението. И той включва в себе си всичко останало, като свои прояви спрямо нас, в зависимост от степента на развитието ни, т.е. осъзнаване на този Замисъл” – проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала.
И ако кабалистите са осъзнали тази реалност преди хиляди години, то квантовите физици със своите опити в днешно време доказват, че реалността като такава зависи от нашето отношение към нея. Сиреч, ако аз и всички останали се отнасяме към неживата, растителна, животинска и човешка природа положително, то възприеманата от нас картина ще е коренно различна от това, което виждаме и усещаме днес. Звучи като фантазия или като приказка за малки деца, но истината, според кабалистичните източници, е такава. И тук възниква въпросът, ако е така, по какъв начин и как да променим възприемането на света около нас? Какво е необходимо и какво не ни е достигало до сега, за да имаме друго отношение към заобикалящата ни действителност?
Перефразирайки отговора, който ни дават кабалистичните източници, това е „програмният продукт” заложен в нас, наречен ЕГОИЗЪМ! Тази вездесъща сила създадена в нас, от една страна като двигател за нашата еволюция, а от друга като ядрен заряд, който е готов всеки момент да се взриви. И този въпрос все повече тревожи обществото и дори заплашва нашето съществуване, защото – обладани от егоистичното ни отношение към околните, не забелязваме дълбоката същност и общия замисъл на съществуването ни. С ограниченото си възприятие усещаме само себе си и малка част от реалността, възприемана в егоистичните ни желания. И въпреки това за голяма част от нас това е предостатъчно, за да запълни целия ни „съзнателен” живот. Защо ли? Защото всеки разсъждава според желанията и ценностите, които изповядва.
„Редно е да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават”. Марк Аврелий.
По време на жизнения си път преживяваме конфликти, войни, катаклизми, положителни и отрицателни, емоции и явления, с които егоизмът се напълва, усещайки себе си като единствен и неповторим елемент на нашата същност. Кабалистичните източници ни казват, че ако осъзнато достигнем до въпроса за смисъла на съществуването ни, то представата ни за реалност постепенно ще се промени.
Днес , с напредването на компютърните технологии, създаваме виртуалната реалност, като програмен продукт, в който – чрез изкуствена симулация, усещаме, че се намираме в един паралелен, изкуствено генериран триизмерен свят, с който може да си взаимодействаме, включително и физически. В тази изкуствено създадена от нас виртуална реалност, ние не просто присъстваме в програмиран виртуален свят, но и участваме в него. Компютърният триизмерен свят ангажира цялото ни визуално и чувствено възприятие въпреки симулираната среда. В тази „изкуствена реалност” изпитваме всички чувства и емоции, като в реалния ни свят. Изпитваме положителни и отрицателни емоции, страх, стрес, уплаха и възхищение.
А каква е разликата между компютърната виртуална реалност и нашата? Нашата се определя от свойствата и характера ни, а компютърната от заложения софтуер/програма! За компютърната поставяме специални очила, а житейската реалност зависи от отношението ни към заобикалящата ни действителност.
И ако се върнем към постиженията на квантовите физици, стигаме до извода, че реалността се променя според наблюдателя. Това не е нещо ново и различно, нещо непознато или мистериозно? Не! На голяма част от нас тази реалност не ни харесва, тъй като в нея се чувстваме несигурни в бъдещето си, нещастни и страдащи.
В компютърната реалност е лесно, ще променим програмата и реалността ще се промени, като в игра, но в живота си какво да направим? Как да променим програмата, заложена в нас? Как да променим реалността, в която до сега сме живели и възприемали, като заобикалящ ни свят? Изобщо възможна ли е такава промяна?
Според кабалистичните източници, съгласно програмата на природата, човечеството преднамерено е било създадено така, че да усеща само първичното въображаемо ниво, като неговото развитие продължава и до днес. Ние сме като малките деца, които в началото на своето съществуване възприемаме света по един начин, а с израстването си светът около нас се разширява и става коренно различен. До наше време човечеството вече е натрупало достатъчен опит и е способно да осъзнае, че естественото егоистично съществуване е безцелно и не води към щастие и затова е нужно да преминем към поправеното алтруистично битие на следващото, истинско ниво на реалността.
Според британския учен проф. Брюс Худ, „Човешкият мозък създава своя собствена версия на реалността и светът, който виждаме около себе си, само ни се струва такъв”.
Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този „сетивен орган”, който се нарича „желание за наслаждение“. Това желание включва в себе си напълване, често пъти за сметка на другите.
Всъщност, истината е че ние можем да управляваме не случващото се извън нас, а това, което възприемаме и обработваме вътре в нас, чрез нашите сетивни органи, нашия мозък и разум. „Зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието“ са пет нива на вътрешните впечатления в нас. Реагирайки на попадащите в тези сетива вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.
Почти същото, като да стоиш в стаята си, с триизмерни очила, но всъщност да виждаш някаква гора, град или да летиш в космоса, или пък да плуваш под водата, виждайки цялата флора и фауна там.
Само че в живота ни тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е „наша“, въображаема или не, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си от нея. Както хората се различаваме външно един с друг, така и всеки си има своя вътрешна реалност, по-близка или по-различна от другия. Всеки възприема света по своему и едновременно имаме общи усещания, общи чувства общи действия. Съществуваме в обща система, в общо поле от сили, които ни влияят. Трудно е да си представим друга реалност, освен тази, която виждаме, чуваме, пипаме или усещаме, защото такава програма е заложена в нас. Дълбоко в себе си обаче, сме убедени че освен тази картина, илюзорна или не, съществува нещо много по-различно, много по-висше. Като далечна светеща точка, която ни привлича и ни дава усещането, надеждата, и успокоението, че зад „хоризонта на нашия егоизъм” картината, наречена живот, е различна. Проблемът е, че все още не сме достигнали до желанието да излезем от това ниво на възприятие, не сме достигнали до силно желание да надскочим себе си, за да преминем на следващото ниво, където реалността има други измерения. Измерение не ограничено от „програмата ни наречена егоизъм”, а за алтруистичното възприемане на света, такова, което дава усещането, осъзнаването и разбирането за реалността такава, какавато е в действителност, независимо от наблюдателя.
Георги ГРАДИНАРОВ
преподавател към Международната академия по Кабала
