Макар понякога да изглежда, че децата не чуват нищичко от това, което им казвате, всяка изречена дума пред тях има значение. И за това трябва да внимават не само техните родители, но и останалите в обкръжението им – бавачки, баби, дядовци, приятели на родителите.
“Онова, което чуват децата в първите си седем години, се превръща в начина, по който те общуват и със самите себе си и по който закодират най-важните си вярвания”, казва д-р Ланейл Р. Пламър, която е експерт в областта на менталното здраве. “Ако непрекъснато ограничавате или критикувате малките, дори и при порастването си те ще продължат да живеят с мислите, които ги ограничават, вместо с такива, които да ги карат да вярват в успеха и във възможностите си”, твърди още тя пред сайта “Гудхаускийпинг”.
“Децата поглъщат онова, което възрастните им казват, и това се отразява на начина, по който те се чувстват и по който след време се оформят в периода на подрастването”, обяснява клиничният психолог Таша Браун.
Ето 10 неща, които е добре никога да не казвате на децата си, ако искате те да пораснат здравомислещи възрастни с добро самочувствие.
1. Просто си гладен/уморен
Това наистина е най-вероятната причина дъщеря ви или синът ви да мрънка, да се тръшка или да плаче с горчиви сълзи на пода. Изтъкването ѝ обаче съвсем няма да оправи положението.
“В този момент детето няма капацитета да ви изслуша внимателно или да осмисли онова, което му обяснявате. Така че по-скоро ще стигнете до битката на влияние, в която то ще продължи да се тръшка и да настоява, че изобщо не е гладно или уморено”, казва псохоложката Карла Наумбърг. Нейният съвет е ако проблемът е в глада, просто да оставите нещо за ядене пред малкото си, без да казвате и дума. Ако е в умората, седнете до детето и кажете: “Разбирам те и виждам, че за теб това е важно. Но може би си прекалено уморен/а, за да го мислиш точно сега. Може да поговорим пак за това утре.”
2. Ще се оправиш/ Ще ти мине
Тази реплика може да ви звучи окуражаващо, но би могло да се приеме и като пренебрежение. Замислете се – как ще се почувствате, ако кажете на някого, че не ви е добре, че сте се наранили, а отсреща чуете само: “Ще ти мине!”.
“Родителите, бабите и дядовците трябва да се стремят да осигурят безопасна среда, в която детето да може спокойно да говори за болката си, притесненията си, да задава спокойно своите въпроси. То трябва да знае, че няма нищо лошо в това да е объркано, ядосано или тъжно”, категорична е д-р Таша Браун.
3. Стига вече!
Може би си мислите, че така ще накарате децата си да се стегнат и да направят онова, за което ги молите, но те чуват само едно – че това, което те мислят или искат в този момент, няма значение. Да признаете и да назовете чувствата им с думи, е първата крачка в изграждането на техен собствен механизъм за справянето с проблеми, обясняват учените. Затова, вместо да настоявате: “Спри да плачеш!”, е по-добре да прегърнете детето си и да му кажете: “Сигурно много те е заболяло. Съжалявам, че стана така.”
4. Нямам време сега да играя
Възрастните невинаги имат възможността да седнат до малкото си и да поиграят с него – все пак ги чакат куп задачи. Но играта е от съществено значение за всяко дете. Така то развива социалните си и емоционални умения, въображението си.
Вместо отново да отказвате да бутате колички или да говорите с куклите, просто обяснете, че не можете да поиграете в този момент – “Сега имам малко работа, но щом приключа, ще седна при теб”. Нека детето ви знае, че то е не по-малко важно от готвенето или пускането на прахосмукачка.
5. Ти си лош/а
И за майката, и за бащата е трудно да не коригира поведението на детето, особено ако то застрашава безопасността му. Но изречения като “ти си лош”, “колко си непохватен” или “трябва да си повече като другите” могат много повече да навредят. Ако детето непрекъснато чува колко е лошо, то ще продължи да се осъзнава като такова и като пораства. Когато не чува похвала дори и за най-дребното нещо, то ще продължи да се държи лошо.
“Поведението се научава и затвърждава”, казва д-р Ланейл Р. Пламър. “Затова е най-добре да коригирате малките, като им дадете алтернатива и след това ги похвалите, когато направят нещо правилно. Ако едно дете постоянно се държи лошо, но е спокойно за три минути, през тези три минути възрастният трябва да каже: “Виждам, че си спокоен, и наистина го оценявам. Когато ти си спокоен, това успокоява и мен.” С тази реплика ще покажете, че няма нужда малкото ви да направи нещо лошо, за да му обърнете внимание.
6. Колко си глупав/а
Ясно е, че това е изречение, което изобщо не трябва да присъства в речта ви. Но може да ви се изплъзне и под друга форма – като например да му кажете “това беше глупаво”, ако не е разбрало или прави нещо погрешно. “Няма лошо да обясните на детето си, че бърка, въпросът е в начина, по който го правите. Трябва да го подтикнете да се учи от грешките си, но без да подривате самочувствието му”, категорични са учените.
7. Не можеш да/ недей да…
Едва ли има родител, който непрекъснато да не се страхува за безопасността на детето си. И е съвсем нормално поне веднъж на ден да се обърне към него с думите “Недей да…” Но ако малкото ви се опитва да направи нещо за първи път – като да се покатери само̀ на високата кула, да вдигне тежкия стол, за да стигне играчката на горния рафт или дори да си налее вода от чешмата, е най-добре да не го спирате нито с думи, нито с действия.
“Искаме да насърчим децата да развиват мисленето си, своите умения. Те се научават сами да търсят решения на проблемите си, когато вярват, че могат да се справят с различните предизвикателства. Когато им казваме “Не можеш да…” или “Недей да…”, обезкуражаваме този стремеж”, казва д-р Браун.
Дори да има нужда да възпрете детето си, за да не се нарани, може да го направите по друг начин – като намерите нещо друго интересно за него. Вместо “Недей да тичаш”, пробвайте със “Знам, че обичаш да тичаш. Но сега е моментът да ходим бавно. Хайде да видим кой ще се справи по-добре”, или “Знам, че сестра ти взе играчката и ти я удари, за да ѝ покажеш, че те е ядосала. Вместо да я удряш, може да използваш думи и да изразиш как се чувстваш.”
8. Искам просто да си щастлив/а
Кой родител не би искал това за своето дете? Но когато го изтъквате непрекъснато, натоварвате с излишно напрежение.
“Огромна тежест е да искате от детето си да се чувства по определен начин – това все пак е малко човешко същество, което все още не може да контролира емоциите си, камо ли съдбата си”, казва доктор Наумбърг. И допълва: “Очакванията ни да са щастливи през цялото време само ще повишат стреса. Вместо това е по-добре да искаме от децата си да се научат да се справят с неприятните емоции и в това да няма нищо лошо.”
9. Много ме ядосваш!
Това е неизбежно и понякога наистина се случва, но голямата отговорност е на родителя, който трябва да се справи със ситуацията, а не на децата. В такъв случай специалистите говорят за “прехвърляне на вината”. По думите им повечето деца нямат емоционалната интелигентност да осъзнаят какво наистина се опитвате да им обясните, което всъщност е “Не ми харесва, когато…”. Затова е много по-добре да уточните източника на гнева си. Вие не се дразните на детето си, а на това, че например разлива цялата вода по себе си, докато пие от чашата си, или разхвърля за десети път играчките си и изобщо не иска да ги върне на мястото си, когато го помолите.
10. Прегърни баба си за довиждане
Добре е детето да показва уважението си към близките, но още по-важно е то да се чувства комфортно. Когато го карате насила да прегръща някого, било то и любимата му баба, прекрачвате личните му граници, твърдят специалистите. Вместо това му предложете просто да ѝ прати въздушна целувка.
