Якуб Микулецки представи българското издание на монографията си „Между дисидентството, ъндърграунда и сивата зона. Неофициалната българска литература 1944–1989 г.“ днес в Чешки център в София.
„Занимавал съм се с темата за чешката неофициална литература, за чешкия ъндърграунд, за един емблематичен писател на чешкия ъндърграунд – Егон Бонди. Оттам се появи интерес всъщност към ситуацията в България, защото започнах да сравнявам дали е било по същия начин или малко по-различно. Още тогава започнах да се ровя, да имам някаква обща представа за ситуацията в България. Със самата тема сериозно се захванах чак през 2018 г., когато бях постдокторант в Славянския институт при Чешката академия на науките. В рамките на тази постдокторантура всъщност бе осъществен ръкописът на книгата, която излезе на чешки през 2021 г.“, каза Якуб Микулецки пред БТА.
Той посочи като основна разлика между чешката и българската неофициална литература това, че в България феноменът „самиздат“ не е бил толкова развит, както например в Чехословакия или Полша. Той отбеляза, че в България явлението самиздат се появява чак в края на 80-те години като по-мащабно явление.
„При подбирането на източниците залагах на секундарната литература, вече написаното, създаденото от българските литературоведи и българските литературни историци. Това беше основната ми база. Цитирах автори като Пламен Дойнов или Николай Аретов, но исках да допълня нещо свое, нещо ново, което досега не е било проучвано толкова задълбочено. Питах различни хора, техните познати, те ми даваха контакти. По този начин успях да събера някои самиздатски стихосбирки, които не са били много известни досега“, информира авторът на монографията.
„Има мощен антитоталитарен дискурс, който наистина е много видим и може много лесно да се разпознае. От друга страна има и текстове, които излизат в самиздат, които не са никак политически, а са особен вид поетика, която тогава за официалните издателства не е била толкова приемлива или просто авторите са чакали дълги години, докато излезе първата им книга например. Някои от тях решават да не чакат и си ги издават сами“, обобщи авторът. Той съобщи, че в момента работи върху ръкопис за емигрантската литература.
„Учените, нашите приятели културни дейци създават онези мостове между поколенията, културите и държавите, които в днешното глобално общество са изключително важни“, каза доц. Елена Трайкова на представянето на монографията в Чешки център.
Проф. Любка Липчева-Пранджева коментира, че книгата се опитва да създаде плътен образ, да създаде цялостна визия, да концептуализира онова, което в българския академичен живот е един подхванат диалог, многократно започван.
„Книгата на Якуб Микулецки е събитие, защото ние сме свидетели на раждането на един нов литературно-исторически наратив за неофициалната литература“, каза проф. Жоржета Чолакова, която е редактор и преводач на изданието.
Якуб Микулецки е завършил славистика в Университета в Пардубице, Чехия. През 2016 г. защитава докторат в ПУ „Паисий Хилендарски“ на тема „Егон Бонди, или за поетиката на чешкия ъндърграунд“. В момента работи в Славянския институт при Чешката академия на науките в Прага. Занимава се предимно с история на славянските литератури от втората половина на XX век и с ъндърграунд културата в страните от Източния блок.
