Юбилейната изложба „Полунощ“ на казанлъшкия художник Димитриос Пападакис ще бъде открита на 15 януари в централната сграда на местната Художествена галерия. Това съобщават от културния институт на официалната си фейсбук страница. Уредник е директорът на галерията д-р Пламен Петров, а изложбата се открива по повод 70-ата годишнина на художника.
Тази първа по рода си ретроспективна изложба на автора събира в себе си нишките на един десетилетен творчески път, обединявайки произведения от ключови държавни институции като Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия – Стара Загора и множество частни колекции. Според организаторите този мащабен ансамбъл позволява на публиката да види автора не фрагментарно, а в неговата цялостна светлина, при това през произведения, които не са избрани от самия художник, а от другите. Димитриос Пападакис безспорно е сред най-живописните и автентични артистични присъствия, без които Долината на розите не би била същата, макар че неговото изкуство отдавна е прекрачило регионалните граници, за да се утвърди като значимо явление в националния контекст, посочват още от галерията и допълват, че неговият колорит не е просто игра с пигментите, а състояние на духа – топло, южно, чувствено.
В жизнения път на всеки творец съществуват моменти, които не се измерват с хронологичното движение на стрелките, а с плътността на натрупаното преживяване, отбелязват от културния институт. От там посочват, че отбелязването на 70-ата годишнина на Димитриос Пападакис не е опит за равносметка на изминалото време, а повод за пътешествие към една особена част от ежедневието ни – полунощ. Това заглавие не е случаен избор, нито е метафора за край, а напротив – то е знак за онова време, за онзи магически миг, който като че ли все ни убягва, но в който старото и новото се сливат в една неразривна цялост, казват от екипа на галерията.
От културния институт отбелязват още, че в живописта на Пападакис времето не тече линеарно, то се разгръща в дълбочина. Всеки слой боя е натрупан опит, всяка мазка е жест на обич към живота. Творбите му са изпълнени с особена позитивна енергия, която ни казва, че краят на един цикъл е само необходимото условие за раждането на следващия. Това е оптимизмът на човека, който е преминал през бурите, за да открие, че в центъра на всяка буря стои спокойствието на твореца. И изложбата „Полунощ“ е не само свидетелство за това, но доказателство, че ако успеем да виждаме красотата в прехода, да ценим мига на тишината преди зората, няма как да не разберем, че истинското изкуство винаги се случва „между“ нещата – между вдишването и издишването, между спомена и мечтата, между разочарованието и победата, посочват от казанлъшката галерия.
