През уикенда Хамас разпространи видеа, показващи израелски заложници, които са кожа и кости. Хората все още са в ръцете на Хамас – организацията, определена като терористична от САЩ, ЕС, Израел и други държави, и отговорна за кървавото нападение от 7 октомври 2023 година.
В същото време се съобщава, че израелският премиер Бенямин Нетаняху иска изцяло да окупира ивицата Газа, за да освободи останалите 50 заложници. А палестинското население там страда от глад.
Федералният канцлер Фридрих Мерц е потресен от кадрите. „Хамас измъчва заложниците, тероризира Израел и използва собственото си население в ивицата Газа като щит“, коментира той пред вестник „Билд“.
Френският президент Еманюел Макрон определи действията на Хамас като „безграничната безчовечност“ в своя публикация в социалните мрежи. Той подчерта, че незабавното освобождаване на всички все още намиращи се в Газа заложници е „абсолютен приоритет“ за неговото правителство. Мерц от своя страна заяви пред „Билд“, че „в бъдеще Хамас не би трябвало да играе никаква роля в Газа“. Сходно изказване направи и Макрон.
Франция и Германия не са единни по въпроса за Палестина
По отношение на признаването на държавата Палестина обаче Франция и Германия следват различен курс. Макрон обяви наскоро, че иска през септември в рамките на Общото събрание на ООН да предприеме такъв ход. Израел незабавно осъди намеренията на Париж, премиерът Нетаняху заяви, че това било награда за тероризма.
Въпреки това и Великобритания, и Канада искат да се присъединят към Франция, т.е. общо три от влиятелните държави в Г-7 са готови на такъв ход. Други страни от ЕС също заявиха подобно намерение. Федералното правителство обаче засега не планира такава стъпка – смята, че признаването на Палестинска държава ще има смисъл едва като резултат от преговорен процес.
Държава ли е Палестина?
Експертът по международно право Арон Дюмон обяснява пред ДВ, че за да бъде призната една държава за такава, трябва да са изпълнени три основни критерия.
Това е на първо място ясно очертаната територия, на второ – общ народ, и на трето – правителство, което да упражнява държавната власт. „Два от трите основни критерия са изпълнени. Но що се отнася до държавната власт, би могло да се каже, че тя още не съществува за държавата Палестина. Затова и все още не съществува държава.“
Специалистите по международно право водят спорове по дефиницията за признаване на една държава. Експертката по Близкия изток Муриел Асебург от фондацията „Наука и политика“ казва пред ДВ, че възможното признаване на Палестина от страна на други държави първоначално не би дало отражение върху живота на хората в региона. Защото и в момента много държави поддържат дипломатически отношения с Палестина. Става дума за Палестинската автономия, която се управлява от 89-годишния Махмуд Абас, който е спорна фигура сред палестинците. Избори на Западния бряг и в Източен Йерусалим не са провеждани от 20 години.
Повечето държави поддържат отношения с Палестинската автономия със столица Рамала, а не с Хамас, които управляват ивицата Газа и като терористична организация са определяни като напълно неприемлив партньор.
Признаването ще е трудно и поради това, че границите между Израел и палестинските територии не са изяснени, както и статутът на Източен Йерусалим. Израел де факто контролира големи територии на Западния бряг, които попадат в Палестинската автономия.
Политоложката Асенбург прави пред ДВ следния анализ: „Признаването на Палестинска държава би сигнализирало, че ние не само насърчаваме абстрактно решението с две държави, но искаме да допринесем за това наред с Израел да има и палестинска държава. За целта ще трябва да се предприемат и мерки за слагане на край на израелската окупация.“
Ще стане ли Палестина пълноправен член на ООН?
149 от 193-те държави членки на ООН и сега признават Палестина за суверенна държава. Експертът по международно право Дюмон посочва: „Не може да се каже, че ако толкова и толкова държави в света признават Палестина, тя е държава“. Пълноправното членство на Палестина в ООН засега изглежда по-скоро невероятно, изтъква Асебург. „Пълноправно членство в ООН засега не може да има, понеже за целта е необходимо решение на Съвета за сигурност на ООН. За него ще е нужно съгласието на САЩ, а такова не може да се очаква.“
От 2012 година Палестина има статут на наблюдателка в Общото събрание на ООН, обяснява Асебург. „Откакто Палестина има този статут, може да членува в много други международни организации – като например в Международния наказателен съд.“ Статутът на наблюдател се смята за предшественик на пълноправното членство в ООН.
Германия и нейната отговорност спрямо Израел
Междувременно расте натискът върху германското правителство да прояви критичност по отношение на Израел. След съобщенията за намеренията на израелския премиер Нетаняху да окупира цялата територия на Газа, говорителката на „Левицата“ Леа Райзнер призова: „Необходим е политически натиск, включително над съюзниците“. По думите на Райзнер досегашната позиция на германското коалиционно правителство спрямо Израел била „атестация за провала на германската външна политика“.
Искания за признаването на Палестина се отправят постоянно, но засега Федералната република е далеч от подобен ход. Против него стоят особените ангажименти на Германия към Израел заради Холокоста – убийството на милиони на евреи във времената на националсоциализма. Оттам произлиза приемането на сигурността на Израел като част от националния интерес на Германия.
Федералният канцлер Мерц втвърди тона спрямо правителството на Нетаняху – той настоява за трайно примирие в Газа и за повече хуманитарни помощи през Израел за хората там. Същевременно обаче се въздържа от това да ядосва партньорската държава.
Както заяви Мерц, признаването на Палестина може да увенчае края на един процес за намирането на решение с обособяването на две държави. Засега той не възприема признаването „като правилна стъпка“.
