Благодарение на напредъка в генното инженерство навлизаме в епохата на възкресението на отдавна изчезнали видове, казват учените
Стотици, а понякога и хиляди години след като са изчезнали от лицето на Земята, древни хищни зверове и кротки създания може отново да заживеят сред нас. В навечерието сме на епохата на възкресението им благодарение на напредъка на генното инженерство. Дали пък не е далече времето, когато ще можем да се разходим в реален Юрски (Джурасик) парк?
Само преди дни компанията от Тексас “Колосал Байосайънсис”, която се смята за най-напреднала в областта на възраждането на изчезнали видове, се похвали, че е създала рунтава мишка с козина досущ като на някогашния вълнест мамут, както и с други негови особености.
Според американския стартъп вълнестата мишка ще даде възможност на учените да тестват хипотези за връзката между специфични ДНК последователности и физически черти, които са позволили на мамута, изчезнал преди около 4000 години, да се адаптира към живота в студен климат.
“Това е важна стъпка към утвърждаване на нашия подход за възкресяване на черти, които са били изгубени с изчезване на вида и които нашата цел е да възстановим”, казва д-р Бет Шапиро, главен научен директор в “Колосал”. В момента тя е в отпуск от длъжността си на професор по екология и еволюционна биология в Калифорнийския университет в Санта Крус.
За да създадат вълнестата мишка, учените идентифицирали генетични варианти, в които мамутите се различават от най-близкия си жив роднина: азиатския слон. След това откроили 10 варианта, които съответствали на подобни, известни варианти на ДНК при лабораторна мишка. Те са свързани с дължината, дебелината, текстурата и цвета на козината, както и запасите от телесни мазнини.
Изследователите например се насочили към ген, известен като FGF5 (фибробластен растежен фактор 5), свързан с цикъла на растеж на козината. Те също така променили функцията на три гена, свързани с развитието и структурата на космения фоликул, за да създадат вълнообразна козина и къдрави мустачки. Други целеви гени включват MC1R (рецептор на меланокортин 1), който регулира производството на меланин, за да се появят мишки със златиста козина, а не с обичайната тъмна, както и вариант, свързан с промени в телесното тегло. Общо екипът направил осем генетични редакции на седем гена на мишките едновременно, използвайки три авангардни техники.
Според “Колосал” това е доказателство, че компанията има ноу-хау да извършва този вид генно редактиране, включително да вмъква варианти на гени на мамут в различен вид. Всъщност не става дума за истинско възкресение, а за пресъздаване на изчезналите животни чрез редактиране на генома на най-близкия им жив роднина, за да се създаде хибридно същество, което визуално би било неразличимо от несъществуващия вече предшественик. За мамута това животно е азиатският слон. Така първите малки хибридни мамутчета би трябвало да се появят през 2028 г., казват от компанията.
“Това, което всъщност правим, е да вземем клетки от животни, които са все още живи, и да използваме инструментите на геномното инженерство, за да променим части от тези геноми, за да ги направим по-сходни с изчезналите видове. Така че целта не е да се възкреси нещо, което е 100% идентично с вид, който е бил тук в миналото, а да се възкресят онези основни фенотипове, които са направили тези видове уникални”, обяснява Бет Шапиро.
Независими специалисти обаче отбелязват, че до момента е налице едно сладко пухкаво създание, но не е ясно каква е неговата физиология и способности. Ще издържа ли на студа и неблагоприятните условия, в които се е подвизавал вълнестият мамут? Генералният директор на “Колосал” Бем Лам обещава, че тази година ще бъдат направени редица опити, за да се провери студоустойчивостта на пухкавите гризачи.
Скептиците отбелязват също, че огромните суми пари, инвестирани в проекта (435 млн. долара до момента), биха могли да бъдат похарчени по-добре другаде. Отглеждането и развъждането на хибридни животни, казват те, може да застраши живи видове, използвани като сурогати, както и средата им.
СНИМКИ: РОЙТЕРС
“Въпреки че знаем много за генетиката на мишките, знаем много по-малко за мамутите и слоновете. Все още не е известно кои участъци от генома са жизненоважни за постигане на характеристиките, необходими, за да направят слон годен за живот в Арктическия кръг – казва Тори Херидж, старши преподавател от Факултета по биологични науки в Университета на Шефилд. – Гените, които са свързани с козината и мазнините при добре проучени животни като мишките, са очевидни цели, но дяволът е в детайлите.”
В момента в “Колосал” три екипа работят по три различни програми. През октомври миналата година учените от Далас обявиха, че са едва на 0,1% от възкресяването и на изчезналия преди около век тасманийски тигър.
Макар да прилича на едро куче, той е наречен така заради ивиците по гърба. Последният известен тилацин, познат още и като тасманийски вълк, умира в плен в зоологическа градина през 1936 г.
През есента на 2024 г. изследователите се похвалиха, че са завършили 99,9% от реконструкцията на генома на хищника, като останалите пропуски ще бъдат запълнени скоро. Опитите за възкресяване на животното са започнали през 2017 г., когато 107-годишна консервирана торбичка от тасманийски тигър (той е торбест бозайник) била подложена на генно секвениране. Появили се обаче твърде много генетични пропуски. Впоследствие бил секвениран 120-годишен зъб от тилацин, за да се запълнят предишните празнини. Според тексаската компания първите възродени тасманийски тигри трябва да се появят след 6 до 10 г. и първоначално ще бъдат отглеждани в резервати, преди да бъдат пуснати на свобода. Възможно е обаче хищникът от остров Тасмания да се появи и преди мамута, тъй като периодът на утробното му развитие е по-кратък, а и напредъкът в работата на този екип бил неочаквано бърз.
Плановете са птицата додо също да се съживи около 2028 г., след като преди 350 г. хората я преследвали толкова настървено, че я обрекли на тотално измиране. Още повече че додо снасяли едва по едно яйце на година. Видът живеел спокойно на остров Мавриций преди появата на заселниците и станал лесна плячка, защото не се боял от хората. Всъщност птицата, която не можела да лети, била по-скоро жертва на други хищни видове, които се появили на острова покрай хората. През 2022 г. от “Колосал” съобщиха, че са възстановили напълно генома на птицата.
За най-близкият жив роднина на додото е смятан никобарският гълъб. Сега учените се стремят да идентифицират частите от генома, където додото и никобарският гълъб се различават един от друг, и след това да променят генома на никобарския гълъб, за да има основните генотипове на додо. Резултатът би бил птица, която изглежда и се държи повече като додо, отколкото като никобарски гълъб, казват от “Колосал”.
Сред по-далечните амбиции на американския стартъп са да възроди гигантска мечка от Ледената епоха, достигаща до над 4 м на ръст, както и бобър, изчезнал преди 10 000 години, който достигал до метър и половина на височина. Колкото до динозаврите, тяхното завръщане в нашия свят не е възможно, заяви в интервю преди дни генералният директор Бен Лам. Причината е, че не съществуват използваеми източници на динозавърска ДНК. Така че и в далечното бъдеще тези страховити, а някои от тях и кръвожадни същества ще продължат да ни гледат само от киноекрана.
