Членството в световна организация като ЮНЕСКО е признание и отговорност, каза д-р Росен Маринов, директор на международния фестивал „Фолклорен извор“, който се провежда с партньорството на Международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства към ЮНЕСКО – CIOFF. Той беше гост в националния пресклуб на БТА в Свищов за представянето на юлския брой на списание ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“.
„Фолклорен извор“ и много други подобни фестивали в страната са съвременната форма и средство за опазване на културната идентичност на нашия народ. Неслучайно Националният събор на народното творчество в Копривщица е в списъка на ЮНЕСКО. Националната културна идентичност се формира с векове, предавайки от поколение на поколение народните традиции и обичаи. Цялото това богатство от знания и умения съставлява нематериалното културно наследство на един народ и е атестат за неговото интелектуално и духовно равнище, посочи Маринов.
От около осем години си партнираме с националната секция на Международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства CIOFF, която е официален партньор на ЮНЕСКО и работи за опазване на световното нематериално културно наследство. В следствие на това партньорство фестивалът беше домакин на едни от най-представителните фолклорни групи от различни националности, сред които са Франция, Колумбия, Мексико, Грузия, Китай, Коста Рика, Русия и други. Този международен обмен изгражда културни мостове, които допринасят за развитието и популяризирането на различните култури, добави директорът на фестивала.
Маринов обясни, че в рамките на „Фолклорен извор“ тази година четири състава от България са взели участие в първия етап от 7-мия Национален преглед на фолклорните Ансамбли 2025-2026 на CIOFF, като някои от ансамблите ще бъдат обявени за представителни и ще имат възможността да участват в различни фестивали в целия свят под егидата на CIOFF.
По думите му основната функция на ЮНЕСКО е да популяризира културното наследство, а опазването му е преди всичко национална отговорност. Според него всяка държава трябва да води своя политика за опазването на културното си богатство. Необходими са работещи механизми за поддръжка на материалното и нематериално културно наследство, за да може то да бъде съхранено в неговата автентичност и да бъде предадено на поколенията след нас, допълни още той.
/ТС/
