Съвсем наблизо до Байлово е и блатото на Андрешко
За да се мине по пътеките, наречени „По стъпките на Елин Пелин“, и наоколо, не е нужно да се чака традиционният поход, организиран всяка година в деня на рождението на един от класиците на българската литература – 18 юли, с начало в родното му село Байлово. Тези места в гънките на крайните западни части на Средна гора са чудесен избор за бягство от претъпкания столичен град, при това съвсем наблизо до него. С автомобил, след като се излезе от задръстената София, се стига за петдесетина минути. Пътеките около Байлово са леки за минаване, подходящи и за деца, и за домашни любимци, които ще се наслаждават на простора на обширните поляни и ливади.
Местата в околността са неизменно свързани с Елин Пелин и неговите разкази. Такава е целебната Спасова могила с малкия параклис на върха й, а на хвърлей място е и блатото на Андрешко – така добре познати от ученическите години на цели поколения. В самото Байлово е домът паметник „Елин Пелин“, тук е и родната му къща музей. В двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е гробът на дядо Добри – Добре Добрев, наричан Светецът от Байлово. Години наред той събираше дарения пред „Св. Александър Невски“, които даваше за ремонт на православни храмове. Отвъд забележителностите в селото можем да се потопим в магията на разказите на Елин Пелин по действителните места, описвани от него.
Нагоре към могилата
Спасова могила и вярванията около нея са описани в едноименния разказ на Елин Пелин през 1905 година. Това е една изключително затрогваща и човешка история за вярата, надеждата, за упованието в силата на Господ. Вярвало се е, че ако в нощта срещу Спасовден болни и недъгави преспят край параклиса, небето ще се отвори и те ще получат изцеление. Затова и в навечерието на този ден там се стичали хиляди хора, всеки със своята болка и своето очакване на чудото. С тях е и дядо Захари, който носи на гръб болния си внук Монката. Малкият обаче няма да преживее нощта, а Бог ще го отведе на небето при майка му, която той не е виждал никога.
Вярата в лечебната сила на местността е жива и сега. Всяка година на Спасовден край стария параклис под вековния дъб се дава курбан и отново там се стичат множество хора от околните села, а и от по-далечни краища.
Този ритуал го има и другаде в страната ни. И пак хиляди хора пренощуват на свято място, и пак с надеждата за чудодейното изцеление.
Разбира се, да се потопим в магията на това място, може и във всяко друго време. Дори повече – в обикновени дни то дава допълнителна възможност за уединение, внушава покой и усещане за святост.
Могилата се откроява между селата Голема Раковица и Байлово. До нея се стига откъм Голема Раковица. Подходите са два. Единият е пътят през Мусачево към Елин Пелин, после през Лесново, Огняново, по стената на едноименния язовир и нагоре по четвъртокласния път за Байлово, Смолско и Пирдоп. Вторият е по Подбалканския път с отклонение към Горна Малина, на тридесетина километра от столицата. Байлово е на още няколко километра отново по четвъртокласен път. В самия край на селото е отклонението вдясно за Голема Раковица и Огняново. Така всъщност може да се затвори приятен и панорамен кръгов маршрут.
Ако се идва от Огняново, пътят за могилата е веднага след края на Голема Раковица вляво. Единственото обозначение е малка табела за храма „Св. Спас“. Ако се идва от Байлово, отклонението е на около 4 километра вдясно, скоро след табела за параклиса „Св. Петка“. Най-добър ориентир всъщност са доста неугледни стопански постройки край пътя. Срещу тях има обширна поляна, където може да се спре. Добър паркинг има в центъра на Голема Раковица. Оттам до отклонението за могилата се върви по асфалта до края на селото.
Макар по принцип да може да се стигне до параклиса и с кола, не си струва да се опитва. Пътят е черен, между нивите, на места доста изровен, а в мокро време – труден за преминаване. Пък и разстоянието не е голямо, взима се пеша за 30-40 минути. Бонус е чудесната панорама наоколо. След десетина минути черният път се разделя. Която и посока да се вземе, все води към параклиса. Дясното отклонение е почти равно, на практика с много леко изкачване. Лявото стига до просторни ливади, след които има пренебрежимо изкачване. Всъщност посоката не може да се сбърка, точно зад параклиса има висока кула на мобилен оператор. Вероятно собствениците й са убедени, че сигналът се разпространява най-добре от подобни свети места. Вода няма, така че е добре да сме се запасили.
Колкото и да е бързо и лесно стигането до Спасова могила, не бързаме да тръгнем обратно. Местността носи мистично усещане. Старият параклис е място за уединение и самовглъбяване. А и гледката към околните хълмове и планини е завладяваща.
А блатото на Андрешко?
То е в самите покрайнини на Байлово. В центъра, пред дома паметник „Елин Пелин“ има удобен паркинг, както и информационно табло. Жълти табели указват посоката. Това всъщност е началото на пътя „По стъпките на Елин Пелин“, по който блатото е първата спирка. Последната са Калугерските пещери.
Като се следва табелата, идва малко изкачване до крайните къщи на Байлово. След това се отваря панорама към заснежените върхове на Южна Рила, към Витоша, към ридовете на Средна гора. Е, някъде на запад е и мъгливата и обвита в смог София, към която после ще се върнем.
Блатото на Андрешко си е най-обикновена вдлъбнатина в околните хълмове, наричана някога от местните хора Гьола. Пълни се когато има дъждове, а водата се задържа от глинестата почва. Стига се, по маркираната пътека, за около 20-30 минути. Наскоро там е направена беседка с пейки, има и детски кът. Така че, ако някой е тръгнал просто за кратка разходка и за пикник, това е неговата посока.
Е, за хората, които по задължение са изучавали разказа на Елин Пелин и е трябвало да правят анализи по него, това може да е място за пореден размисъл какъв точно герой е Андрешко. Но за по-младите, за които литературният персонаж, създаден по действителен случай през 1903 година, е нещо далечно и непонятно, мястото е просто приятна спирка по пътя.
След блатото пътеката върви към моста на дядо Йото Варджията, който е бащата на писателя. Имал е варници за гасена вар, която продава в София и региона. Каменният мост е изграден през 1885 година, не е ремонтиран, но се ползва и сега. Дотам се стига за още около час.
Маркираната пътека продължава към параклиса „Св. Никола“ в местността Калугерица. Това е крайната точка на пътя по стъпките на писателя. Маркирана е, от Байлово са около 3,5-4 часа. Лесна е за изминаване, няма екстремни участъци. Параклисът е вдигнат от местните хора в средата на миналия век на мястото на девически манастир, унищожен по времето на Априлското въстание.
Да се мине целият маршрут, изисква и някаква логистика, ако не искаме да се връщаме по същите места. Тоест някой трябва да ни чака с транспорт в крайната точка.
Иначе до параклиса може да се стигне най-лесно по асфалтирания път от Байлово към Смолско и Пирдоп, който е в много добро състояние. Разстоянието е около 5 километра, има удобно уширение за спиране точно срещу параклиса. Просторно място има и от другата страна на пътя, току до параклиса. До него е каменната чешма, от чиито три чучура блика студена планинска вода. Изграден е обширен навес с маси и пейки, където могат да се сберат над 100 души.
Една от табелите пред параклиса сочи към Калугерските пещери. Слиза се стръмно от уширението на пътя към река Смолска.
Посоката до параклиса и пещерите е указана още от центъра на Байлово. Това е скално-култов комплекс, свързван с древните траки, но и с праисторически времена, от времето на Енеолита. Издълбаванията и скалните рисунки в пещерите са своеобразен слънчев и лунен календар. Описани са над 240 изображения, рисунки и изсичания, някои от които са сходни с рисунките от пещерата Магурата. Според някои определения датират от няколко хилядолетия преди новата ера.
Макар и документирано преди десетилетия, днес това е позанемарено отклонение от пътя. Набезите на иманяри от своя страна са свършили своето, голяма част от рисунките и изсичанията са унищожени. Разбира се, при малко повече ентусиазъм може да се стигне до пещерите, особено ако сме запалени по праисторията.
Наоколо има още много интересни места. Освен язовир „Огняново“, наблизо е и язовирът край село Белопопци. Ако се продължи към Мирково и Пирдоп, отклонението е към популярното село Чавдар. В тази зона посоките и изборът на места за пътуване са въпрос на желание уикенд след уикенд.
