Изложбата Life-specific по проект на Минà Минов ще бъде открита на 8 януари в София, информират от галерия Plus 359.
„Като деца влизахме във водната кула, около средата на 90-те, през приземните прозорчета, прекалено малки, за да се провре през тях възрастен човек. По това време вече дълго останала затворена, тя беше пълна със занемарени останки и изоставени предмети. С големи усилия успяхме да изтеглим тежката метална стълба и да я изправим до остъкления връх, подредихме дъски върху кръглия перваз, получи се малка платформа върху която прекарвахме дълго време. Вътре намерихме радиатор, окачихме го да виси на една жица, да се люлее. Имахме такава игра – глупава, детинска пакост, изкачвахме някои високи сгради в квартала (между тях и кулата) и хвърляхме различни предмети, гледахме как падат, как се удрят в земята. Лед, стъкла, гуми, дрехи, каквото намерехме. Замисляйки се за този спомен намирам нещо ценно, което децата по естествен – спонтанен начин винаги правят в игрите си – тестване-опипване на реалността. Нещо което продължавам да намирам в изкуството – транспортиране на сетивата, по-дълбоко осъзнаване на възприеманото“, разказва авторът.
„Припомням си тези детски игри и пакости с желание внимателно да „подобря“ тези спомени, да ги направя такива каквито искам да бъдат сега, което струва ми се се случва така или иначе с всички спомени, когато някой си ги припомня, но повече неосъзнато отколкото умишлено. Трансформирани и преживени през днешния ми опит и натрупалите се мисли и обсесии. Проследявам падането на моята малка колекция от предмети, реално траещо по-малко от две секунди. На игра, но и съвсем сериозно. Една колкото site-specific толкова и life-specific изложба. Сизифовско изкачване на 82 стъпала водещи до място за пускане – освобождаване на обектите, оставени да проявят специфичното си физическо поведение — маса, инерция, разпад – да се загубят между листа и камъчета. Тук вниманието трае колкото едно падане, а перспективата на наблюдение е напуснала човешкото тяло“, допълва Минà Минов.
Минà Минов е роден през 1982 г. в София, където живее и работи. Завършва скулптура в Националната художествена академия (НХА), в София, и живопис в института „Франк Мор“ (Грьонинген). Учи и един семестър на обмен в „Хънтър колидж“ в Ню Йорк. Представя свои произведения в самостоятелни и групови изложби в София, Грьонинген, Ню Йорк, Ротердам. През 2014 г. курира две групови изложби под заглавие Same Standing в Берлин и Дрезден.
/ДД
