Париж, 14 юли 1965 година: Националният празник на Франция. Във военния парад за първи път участват атомни ракети на мобилни платформи, а в небето с гръм се носят бомбардировачи „Мираж“. Франция за първи път показва пред световната общественост атомните си сили.
През следващите десетилетия те ще се превърнат в стратегическото ядро на френската отбранителна политика – изцяло под национален контрол, напълно независима. Атомното оръжие не само осигурява на Франция място в ексклузивния клуб на атомните сили, но и силен властови инструмент. То обаче е скъпо: над десет процента от отбранителния бюджет се изливат ежегодно в неговата поддръжка и модернизация – това е значително бреме на фона на високите френски дългове.
Френското ядрено оръжие: суверенно и дефанзивно
Ядрената доктрина на Франция почти не се е променила от времето на Шарл Дьо Гол насам – тя служи за защита на „жизнените интереси“ на страната. Според тази доктрина използването на атомно оръжие е предвидено само в краен случай. Решението е изцяло в ръцете на президента на републиката.
Френските държавни ръководители от Дьо Гол до Никола Саркози нееднократно са подчертавали, че тези жизнени интереси имат и европейско измерение. Но техните изявления оставаха символични. Истинска воля за споделяне на атомната бомба не бе имало – до идването на Еманюел Макрон.
Новата идея на Макрон
От встъпването си в длъжност през 2017 година насам Еманюел Макрон не е променял френската ядрена стратегия – но внесе в нея повече европейски заряд. В реч през 2020 г. той заяви, че мощта на Франция служи на европейската сигурност и предложи стратегически диалог на европейските партньори, пише „Дойче веле“.
Берлин до голяма степен игнорира предложението от загриженост, че то ще подкопае обещанията на САЩ да защатават Европа. Но сега тонът вече се променя. „Бих приел такова предложение“, каза Фридрих Мерц след избирането си за канцлер. Той можел да си представи допълване на американския ядрен чадър с френски и британски ракети.
Продължителният теоретичен дебат обаче постепенно става все по-конкретен. Така например в телевизионно интервю от вторник Макрон заяви, че Полша е изразила желание за разполагане на френски атомни оръжия на нейна територия – по примера на Германия, където са разположени американски ядрени мощности. Макрон допълни, че е готов да говори за разширяване на френския атомен чадър „с всички партньори, които искат това“. Така френският президент за първи път не изключи публично разполагането на френски атомни оръжия в други държави от ЕС.
Но както казва водещият френски експерт по сигурността Брюно Тертре, в офанзивата на Макрон има и един скрит сигнал: „Докато в Европа са разположени американски ядрени оръжия, от френска гледна точка няма никакво основание изобщо да се обсъжда дали в Германия или другаде да се приемат френски бомби“.
Въпреки това Франция вече работи по по-интензивното насочване на ядрената си инфраструктура към Европа. Военната база Люксьой-Сен-Совьор, която е само на сто километра от германската граница, ще бъде модернизирана в следващите години като площадка за изтребители „Рафал“. Това е сигнал, че Франция не само иска да запази, но и да разшири ядрените си способности, приближавайки се към Централна Европа.
Който иска да участва – ще трябва и да финансира
В момента Франция разполага с около 300 ядрени бойни глави. Те са достатъчни за националната защита, но не и за общоевропейска защитна система. При това системите носители, подводниците с балистични ракети и системите за противовъздушна отбрана са съобразени с профила на Франция.
„Готов съм да водя дебат, но Франция няма да плаща за сигурността на другите“, подчертава френският президент. „Няма да товарим другите с това, от което ние самите имаме нужда. А окончателното решение е на президента на републиката, който е и върховен главнокомандващ. „Посланието зад тези думи е следното: разширяването на френския чадър за сплашване изисква по-големи капацитети – повече системи носители, допълнителна инфраструктура, интензивни учения. Франция може да си позволи това, но не е готова да го финансира самостоятелно. Който иска да се ползва от защитата, трябва да участва – политически, логистично, финансово.
Същевременно Макрон категорично изключва контрола или участието на партньорите при взимането на решения за използването на атомните оръжия. Което и сега е така – Ядрената група за планиране на НАТО провежда консултации, но не взима решения. Окончателното решение за използване на ядрени сили е изцяло в ръцете на американския президент – в момента – на Доналд Тръмп.
Исторически паралели
Актуалният атомен дебат има исторически предшественик: през 1960-те години Вашингтон имаше планове за създаването на многонационална атомна бойна сила MLF – ставаше дума за съвместна флота на НАТО с общи ядрени оръжия. Шарл Дьо Гол обаче отхвърли проекта и по време на посещение в Бон призова за алтернатива: „Вие нали не мислите, че американците наистина ще ви дадат възможност за влияние в MLF? Защо не участвате при нас?“, казал през 1964г. френският президент на държавния секретар в германското външно министерство. Но до реализация на MLF или на някакви съвместни германско-френски ядрени компоненти така и никога не се стигна.
На 14 юли 1965 Франция за първи път се представи като чисто национална ядрена сила. Дали 60 години по-късно тази сила ще стане повече европейска, зависи не от Париж, а от Берлин, Варшава и най-вече от Вашингтон.
Какво конкретно предлага Франция
Франция не предлага обща европейска атомна бомба, а степенувана система за съвместна отговорност. В центъра стои предложението на Макрон за стратегически диалог: европейските партньори да бъдат поканени да се запознаят по-добре с френската ядрена доктрина, да мислят заедно за сценарии и да участват като наблюдатели в маневрите.
