Идеята за охлаждане на Земята чрез отразяване на слънчевата светлина с помощта на изкуствени аерозоли постепенно се е превърнала от научна фантастика в предмет на сериозен дебат. Методът, известен като стратосферно аерозолно инжектиране (SAI), сега активно се разглежда като временно решение за борба с глобалното затопляне. Изследователи от Колумбийския университет обаче предупреждават, че поддръжниците на технологията подценяват нейните рискове и технически предизвикателства. Проучването е публикувано в списание Scientific Reports (SR) .

Учените събраха и анализираха десетки изследвания за въздействието на аерозолите върху климата и установиха, че ефективността и въздействието на SAI зависят не само от количеството емитирани частици, но и от местоположението, времето на годината и дори географската ширина.

Според изследователите, аерозолното пръскане в полярните райони може да наруши мусоните в тропиците, а в екваториалната зона да промени структурата на струйните течения, които влияят върху глобалното разпределение на топлината.

„Не става въпрос само за изпомпване на пет милиарда килограма сяра в атмосферата; става въпрос за това къде и кога го правите“, каза Макнийл.

Учените посочват, че самата идея за SAI се основава на наблюдения на вулканични изригвания. След изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г. средната температура на Земята наистина е спаднала с почти един градус, но това е било съпроводено с нарушаване на мусоните и изчерпване на озоновия слой.

Опитите да се намерят по-безопасни алтернативи на сулфатните аерозоли доведоха изследователите до идеята да използват минерални частици – калций, алуминий, титан или дори синтетични кристали. Оказва се обаче, че нито една от тези опции не решава проблема.

„Много материали просто не могат да бъдат произведени в необходимия мащаб. Диамантът, например, е физически недостиг. Други вещества, като цирконий или титанов диоксид, може да са твърде скъпи за масово производство“, обясни водещият автор Миранда Хак, специалист по аерозоли в Колумбийския университет.

Към това се добавят и геополитическите и икономическите рискове. Учените отбелязват, че ако отделни държави или частни организации се опитат да въведат ВОИ, последствията могат да бъдат глобални и необратими.

Според изследователите, преди да се обмисли стратосферното пръскане като средство за борба с глобалното затопляне, е необходимо честно да се признае, че цената на провала може да бъде твърде висока – дори да доведе до климатичен хаос.

Мистериозна тъмна маса е открита в космоса.

• Природна астрономия: Първата следа от масивен тъмен обект е открита в космоса.

Учени от Института по астрофизика „Макс Планк“, използвайки международна мрежа от радиотелескопи, за първи път откриха следи от „тъмен обект“ – масивен, неизлъчващ светлина клъстер от материя, разположен на приблизително 10 милиарда светлинни години от Земята. Изследването е публикувано в списанието Nature Astronomy .

Този обект, с маса приблизително един милион пъти по-голяма от тази на Слънцето, се оказа толкова отдалечен, че е съществувал, когато Вселената е била само на 6,5 милиарда години. Той се превърна в обекта с най-ниска маса, откриван някога с помощта на гравитационно лещиране, като чувствителността на измерванията надвишава предишните рекорди приблизително 100 пъти.

„Търсенето на невидими, несветещи обекти очевидно е трудна задача. Тъй като не можем да ги видим директно, използваме далечни галактики като фон, за да разпознаем гравитационните отпечатъци на тъмната материя“, каза Девън Пауъл, водещ автор на изследването.

За да постигне такава висока точност, екипът комбинира данни от най-големите радиотелескопи в света – Green Bank Telescope, Very Long Baseline Array и European Very Long Baseline Interferometry Network. Тези наблюдения бяха обработени в Холандия в Съвместния институт за VLBI (ERIC), където данните бяха комбинирани в един-единствен „супертелескоп“ с размерите на Земята.

Радиоизображенията разкриват своеобразна „прищипната“ светеща дъга, където гравитацията на тъмния обект изкривява изображението. Самият клъстер остава напълно невидим – не е засечена емисия в оптични, инфрачервени или радио вълни.

За да анализират данните, учените трябваше да създадат нови алгоритми за моделиране, които изискват изчислителната мощност на суперкомпютрите.

„Обемът от данни е толкова огромен, че трябваше да разработим нови числени методи от нулата. Това беше предизвикателство – никой досега не беше правил нещо подобно“, отбеляза Симона Ведети, изследовател в Института Макс Планк.

Резултатите са в съответствие с основните предсказания на теорията за студената тъмна материя, водещият модел, описващ образуването на галактики. Според нея всяка галактика, включително Млечният път, би трябвало да е изпълнена с множество такива тъмни струпвания.

В близко бъдеще екипът ще продължи да търси подобни тъмни обекти с ниска маса в други части на небето. Ако се окаже, че те наистина са беззвездни, това би могло да промени разбирането ни за природата на тъмната материя и да изключи някои съществуващи хипотези, пише gazeta.ru