Успявам с див авантюризъм, казва актьорът Николай Сотиров, който днес навършва 70 години

Успявам с див авантюризъм, казва актьорът Николай Сотиров, който днес навършва 70 години.

Николай Сотиров е роден на 31 май 1956 г. в Шумен, но израства в Плевен, където служи баща му, който е военен. Като ученик свири на китара, увлечен е от актьорската професия, но и от футбола. Дилемата е разрешена, когато драматургът в Плевенския театър Кремена Бабачева му дава ролята на Кай в спектакъла „Снежната царица“. Седмокласникът явно се справя със задачата и когато през 1974 г. кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – НАТФИЗ), той е приет на първо място от всички 2500 кандидати момчета.

Започва кариерата си в студио „Пантомима“ към Театър „Сълза и смях“

Николай Сотиров отбива военната си служба за две години и завършва така желаното „актьорско майсторство“ през 1980 г. Започва кариерата си в студио „Пантомима“ към Театър „Сълза и смях“, където играе в продължение на девет години. Под ръководството на известния мим Вельо Горанов (1946-2020) талантът на Николай Сотиров в безмълвното изкуство се разгръща, а по думите на специалисти и зрители двамата изграждат една от най-силните сценични двойки в този жанр. С репертоара на студиото, в който се срещат дори пантомимни варианти на класиките „Дон Кихот“ и „Дон Жуан“, артистите правят успешни турнета както в страната, така и в чужбина.

През 1988 г. Вельо Горанов създава и независимата театрална институция Театър „Движение“, където отново с Николай Сотиров покоряват множество сцени. Творческото им партньорство прекъсва в края на десетилетието и през 1991 г. Николай Сотиров вече е в ролята на създател и творчески ръководител на частната формация „Пантданс“. С формацията той намира простор за собствените си идеи, като в репертоара са застъпени по-модерни хрумвания, както и повече танцувални форми. С постановките „Вяра и ерес“ и „Апокалипсис“, както и с адаптации на „Три сестри“ и на „Тримата мускетари“, Николай Сотиров гастролира на сцени в Перу, Еквадор, Венецуела, САЩ, Република Корея, Япония и други страни.

Николай Сотиров е пожизнен член на най-големия латиноамерикански театрален фестивал „Театро дел Ориенте“ във Венецуела.

Негов учител и вдъхновител в киното е режисьорът и сценарист Въло Радев

Сотиров участва и в конвенционалния театър, но истински покорява киното, като по думите му в това направление негов учител и вдъхновител е режисьорът и сценарист Въло Радев (1923-2001). Именно той го привлича за снимките на трисерийния телевизионен игрален филм „Адаптация“ още като студент.

Други филми, с които Николай Сотиров придобива популярност, са „Къщата“ (1979), „Голямото нощно къпане“ (1980), „Комбина“ (1982), „Третото лице“ (1983), „Вибрации“ (1984), „Пътят на музикантите“, „Тази кръв трябваше да се пролее“, „Тази хубава зряла възраст“ (1985), „Човек на паважа“ (1987), „Под игото“ (1990), „Духът на баща ми“ (1998), „Докосване“ (1999), „Хотел „България“ (2004), „Нинджа“ (2009), „Седем часа разлика“ (2011), „11А“ (2016), „На прага“ (2020) и други.

Той е известен и с множеството си участия в чуждестранни кинопродукции. През 2006 година заедно с Уесли Снайпс участва в главните роли на екшъна „Стрелецът“.

Сотиров е преподавател по пантомима и е част от българските „рисуващи артисти“

Николай Сотиров се изявява като водещ на конкурси и на други церемонии. Има участия в поетични рецитали, концерти и телевизионни предавания. За кратко е и преподавател по пантомима. Любопитно е, че той е един от българските „рисуващи артисти“. В интервю за вестник „Труд“ през 2010 г. актьорът споделя, че чрез живописта доизразява с цвят и форма ролите и пантомимните си сънища. Макар да подрежда самостоятелни изложби, Николай Сотиров продава картините си само с благотворителна цел.

Николай Сотиров е носител на наградата за най-добър мим, както и на голямата награда (заедно с Вельо Горанов) от фестивала в Арецо, Италия, през 1984 г. За участието си във филма „Вибрации“ (1984) получава награда „за млад актьор“. Носител е на награда за най-добър актьор от Международния фестивал на спектаклите за един актьор в Габрово от 2018 г.

СЗ/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Енциклопедия „Българско кино“, Александър Янакиев, с. 234-235; В. „Вечерни новини“ от 8 юни 1990 г.; В. „ Континент“ от 15 февруари 1994 г. и 23 юни 1995 г.; В. „24 часа“ от 19 май 1993 г., 19 май и 4 февруари 2012 г.; В. „Земя“ от 31 май 2006 г.; В. „Труд“ от 22 май 2010 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1048524-pantomimata-e-izkustvo-koeto-shte-zhivee-i-sled-nas-kazva-aktyorat-velyo-goran; https://www.theater.bg/persons/николай-сотиров/