1. Когато сте уморени, но някой ви помоли за помощ, вие:
А) Първо преценявам дали имам сили, ако не – отказвам спокойно.
Б) Опитвам се да помогна, дори да съм изтощен/а.
В) Не мога да откажа независимо от състоянието си.
2. Колко често осъзнавате, че имате нужда от почивка, преди да се сринете напълно?
А) Почти винаги – научих се да слушам тялото си.
Б) Понякога, но често закъснявам.
В) Почти никога – просто продължавам, докато не рухна.
3. Ако някой не ви уважава или ви използва, как реагирате?
А) Казвам открито, че поведението му не е приемливо.
Б) Отдръпвам се тихо и се опитвам да не влизам в конфликти.
В) Преглъщам обидите и се обвинявам, че може би аз съм виновен/на.
4. Чувствате ли се виновни, когато поставяте себе си на първо място?
А) Не – знам, че това е необходимо.
Б) Зависи от ситуацията.
В) Да, чувствам се егоистично.
5. Ако имате труден ден, позволявате ли си да намалите темпото след това?
А) Да, това е начин да се погрижа за себе си.
Б) Понякога, но после наваксвам двойно.
В) Не, чувствам се така, сякаш нямам това право.
6. Как реагирате, когато усещате вътрешно напрежение или тревожност?
А) Опитвам се да го разбера и да направя нещо успокояващо за себе си и мозъка си.
Б) Пренебрегвам го, докато не стане непоносимо.
В) Потискам го – трябва да изглеждам силен/на.
7. Как се отнасяте към тялото си?
А) С уважение – храня се добре, спя достатъчно и се движа редовно.
Б) Правя опити да не го пренебрегвам, но нямам постоянство.
В) Пренебрегвам нуждите си – все “нямам време”.
8. Какво правите, когато ви наранят?
А) Изразявам чувствата си и поставям граница.
Б) Отдръпвам се, но не говоря за това.
В) Задържам болката в себе си.
9. Какво място заема радостта във всекидневието ви?
А) Съзнателно си я позволявам – това ме зарежда.
Б) Усещам я, но не особено.
В) Почти не я усещам – просто функционирам без нея.
10. Колко често изразявате своите нужди и желания пред близките си?
А) Редовно, защото и те трябва да знаят какво ми е важно и защо.
Б) Понякога, но невинаги ме изслушват.
В) Почти никога – не искам да създавам неудобство.
11. Какво мислите, когато някой се грижи за вас?
А) Позволявам си да приема грижите с благодарност.
Б) Чувствам се малко неловко, но се опитвам да го приема.
В) Трудно ми е – предпочитам аз да съм човекът, който дава.
12. Имате ли всекидневни ритуали за успокояване и презареждане?
А) Да – медитация, разходка, музика, време насаме.
Б) Само когато съм твърде изморен/а.
В) Не, не намирам време за това.
13. Как се чувствате, когато прекарвате време сами?
А) Добре – това ме презарежда.
Б) Зависи от настроението.
В) Неспокойно – не мога да бъда сам/а.
14. Как реагирате, когато се провалите в нещо важно?
А) Приемам го като опит и продължавам.
Б) Вътрешно страдам, но не се отказвам.
В) Трудно го преживявам и дълго се самообвинявам.
15. Ако трябва да изберете между спокойствие и задължение, какво бихте избрали?
А) Спокойствието – защото без него губя себе си.
Б) Опитвам се да намеря баланс между двете.
В) Задължението – така съм свикнал/а.
Най-много отговори “а”:
Вие имате зряло усещане за себе си и разбирате, че грижата за собственото ви тяло и душа не е егоизъм, а акт на вътрешно себеуважение. Умеете да разпознавате кога сте на прага на силите си и си позволявате почивка. Не търсите одобрение за решенията и чувствата си. Хората като вас излъчват стабилност, защото се обичат достатъчно, за да не се жертват без мярка. Вашата сила е в баланса между състрадание към другите и лоялност към вас самите.
Най-много отговори “б”:
Вие разбирате колко е важно да имате поставени граници и време за почивка, но все още ви е трудно да отстоявате себе си. Старите навици, като желанието да сте полезни на всички и всичко, страхът да не изглеждате егоистични или нуждата все да бъдете добър човек, понякога ви карат да пренебрегвате себе си. Предстои ви път на себеосъзнаване – на това, че и вие имате нужди, чувства и право на пространство.
Най-много отговори “в”:
Вие вероятно сте свикнали да поставяте всички преди себе си – може би по навик, може би от страх да не бъдете отхвърлени. Това ви е направило силни на пръв поглед, но напълно изтощени отвътре. Грижата за вас самите не означава да спирате да давате от себе си, а да започнете да давате и на себе си. Позволете си да бъдете човек, не машина. Понякога най-смелият акт е да си дадете почивка, когато всички около вас очакват да продължите да вървите.
Как да се обикнем
В забързаното ежедневие често поставяме собствените си нужди на последно място. Грижим се за всички, но забравяме човека, без когото нищо няма смисъл – себе си. Истинската самогрижа не е лукс, а форма на вътрешна стабилност. Ето три съвета за това как да я постигнете:
1. Създайте вътрешна сигурност
Истинската стабилност идва, когато престанем да търсим потвърждението извън нас и започнем да се опираме на собствената си стойност. Когато знаете кой сте, не се нуждаете от чужди оценки, за да се почувствате достатъчни.
2. Изградете малки ритуали на нежност.
Самогрижата не е нещо сложно. Кратка разходка, няколко дълбоки вдишвания, топъл душ. Малките жестове на внимание и грижа към нас самите създават усещане за сигурност и спокойствие както на тялото, така и на душата.
3. Променете вътрешния си диалог
Начинът, по който говорите със себе си, оформя начина, по който живеете. Заменете строгите думи с разбиране и нежност. Казвайте си по-често: “Имам право да си почивам. Заслужавам спокойствие и грижа”.
