1. Когато някой ви прекъсва по време на разговор, вие:
а) Оставяте човека да се изкаже спокойно.
б) Опитвате се да се включите отново в дискусията, но не настоявате.
в) Спокойно казвате, че искате да довършите мисълта си.
2. Колега редовно ви прехвърля свои задължения. Вие:
а) Винаги се съгласявате, макар и с нежелание.
б) Помагате му, но се чувствате изтощен/а.
в) Казвате, че имате свои задължения, и учтиво отказвате.
3. При спор в семейството, когато не сте съгласни с ваш роднина, вие:
а) Преглъщате обидата, за да няма скандал.
б) Понякога изразявате мнението си, но внимателно.
в) Казвате ясно как се чувствате, без да обвинявате никого.
4. Началникът ви моли да останете след работа без допълнително заплащане. Какво ще направите?
а) Съгласявам се, без да възразя.
б) Ще остана, но ще се чувствам използван/а.
в) Любезно ще откажа, ако няма обективна причина.
5. Имате мнение, различно от околните. Вие:
а) Запазвате мълчание.
б) Изказвате го, но плахо.
в) Казвате гледната си точка уверено, без да налагате позицията си.
6. Ако любим човек ви обижда “на шега”, вие:
а) Преструвате се, че не ви е засегнало.
б) Изчаквате удобен момент да го обсъдите.
в) Веднага му/ѝ казвате, че ви е неприятно.
7. Вашето лично време често бива нарушавано. Как реагирате?
а) Свикнал/а съм да съм на разположение постоянно.
б) Мълча, но се ядосвам за това, че винаги ме използват.
в) Установявам ясни граници за личното си пространство.
8. Ако партньорът ви иска нещо от вас, което вие не желаете да направите:
а) Правя го без възражения, за да не го разочаровам.
б) Колебая се, но понякога отказвам.
в) Изяснявам защо не се чувствам комфортно с това, което той изисква от мен.
9. Как се чувствате, когато казвате “не”?
а) Виновни и егоистични.
б) Неловко, но съм наясно, че понякога е нужно.
в) Уверени и спокойни.
10. Когато някой прекрачва дадена граница с вас, вие:
а) Мълчите.
б) Отдръпвате се без обяснение и конфронтация.
в) Назовавате ясно какъв е проблемът.
11. Често се чувствате:
а) Изцедени от ангажименти, които не сте искали.
б) Разкъсани между желанията на другите и своите собствени.
в) В баланс със себе си.
12. Колко често казвате “да”, когато всъщност искате да кажете “не”?
а) Много често.
б) От време на време.
в) Рядко или никога.
13. Чувствате ли се отговорни за емоциите, които изпитват другите?
а) Да, дори когато не съм виновен/виновна.
б) Понякога.
в) Вярвам, че всеки отговаря сам за себе си.
14. Какво правите, когато някой ви моли за услуга, а вие не можете да помогнете?
а) Все пак се опитвам да угодя.
б) Отказвам, но колебливо.
в) Спокойно отказвам, но с уважение.
15. Ако някой ви кара да се чувствате виновни, че защитавате себе си, вие:
а) Отстъпвате.
б) Чувствате се объркани.
в) Заставате зад позицията си.
16. Когато някой прекрачи личното ви пространство (физически или емоционално), как реагирате?
а) Усмихвам се и се опитвам да не го приемам лично.
б) Опитвам се деликатно да покажа, че изпитвам дискомфорт.
в) Ясно и директно му казвам, че това ме притеснява.
17. Позволявате ли на хората да вземат решения вместо вас?
а) Често – така ми е по-лесно.
б) Понякога – зависи от ситуацията, в която съм попаднал/а.
в) Не – държа сам/а да нося отговорност.
Най-много отговори “а”:
Вие сте “хроничен угодник”. Изпитвате сериозни трудности в поставянето на лични граници. Страхът от отхвърляне или конфликт ви кара да се съобразявате с другите за ваша сметка. Често потискате собствените си нужди и желания, което води до вътрешно напрежение и изтощение. Време е да започнете да се поставяте наравно с останалите – не от егоизъм, а от самоуважение.
Най-много отговори “б”:
Вие търсите баланс. Осъзнавате значението на личните граници и често се опитвате да ги поставите, но все още ви липсва увереност. Колебаете се дали няма да разочаровате някого, ако изразите позицията си. Тази фаза е естествена за всеки – продължавайте да се упражнявате и ще изградите по-стабилно лично пространство.
Най-много отговори “в”:
Границите са ви суперсилата! Вие умеете да казвате “не”, без да се чувствате виновни. Уважавате себе си, но и околните, а това ви прави надежден, стабилен и зрял човек. Владеете изкуството да бъдете емпат, без да се раздавате до изтощение. Вашият пример може да вдъхнови и останалите от обкръжението ви да се научат да пазят себе си с уважение и яснота.
Изкуството да казвате „не“
Поставянето на граници не е проява на грубост, а на самоуважение. Това е начин да заявим кои сме, от какво имаме нужда и какво не желаем в живота си. За съжаление, много хора изпитват вина, когато отказват.
Ако усещате, че е време да започнете да се грижите по-добре за своите граници, ето три лесни, но ефективни стъпки, с които можете да започнете още днес:
1. Научете се да отказвате
Отказът не е егоизъм или арогантност. Той е начин да се обърнете към себе си с уважение. Не е нужно да се оправдавате или да влизате в дълги обяснения. Простичкото “Не мога сега” или “Това не е окей за мен” е напълно достатъчно.
2. Наблюдавайте как се чувствате след срещи и разговори
Когато напускате дадена ситуация с усещане за празнота или гняв, вероятно някой е прекрачил вашите вътрешни граници. А може би и вие самите сте ги игнорирали.
3. Започнете от нулата – с малки крачки
Не е нужно да влизате в конфликти или да поставяте ултиматуми. Започнете с нещо малко: откажете покана, която не ви носи радост; спрете да се чувствате длъжни да отговаряте веднага на съобщения; отделете време само за себе си. С всяка малка граница ще усещате как възвръщате контрол, яснота и свобода.
