Макар и закъсняло, решението Станка Николица Спасо-Еленина да бъде удостоена посмъртно със званието „Почетен гражданин на Разград“ е акт на признание. Това буди надежда, че делото на първата българка, поставила въпроса за еманципацията на жената, ще продължи да вдъхновява, каза за БТА нейната правнучка Теменуга Иванова. На тържествено заседание по повод Деня на Разград – 28 януари, Станка Николица Спасо-Еленина беше удостоена посмъртно с най-високото отличие на общината.
На официална церемония в Общинския културен център отличието ѝ получи нейната наследница Теменуга Иванова. Тя подчерта, че признанието се приема с удовлетворение и от децата ѝ. „Но за съжаление, това не е достатъчно. Оказва се, че в града ни има хора, които не знаят коя е Станка Николица Спасо-Еленина, не знаят за съществуването на къщата-музей на семейство Икономови или никога не са прекрачвали прага ѝ“, посочи Иванова.
По думите ѝ, за да се оцени обективно делото на Станка Николица, е необходимо то да бъде разглеждано в контекста на епохата. „Тогава Разград е с нищо отличаващ се град, без книжарница, без условия за образование на жените. А тя, Станка, едва 18-годишна се изправя срещу закостенялото патриархално мислене и показва, че промяната е възможна. Тя има смелостта да се обърне към всички българки, да им покаже, че имат сили, че е крайно време да вземат живота си в свои ръце и сами да определят съдбата си. Истински будител“, каза Иванова.
Според нея идеите на Станка Николица за равнопоставеността на жените остават актуални и днес. „Достатъчно е да погледнем колко жени има в българския парламент или да си дадем сметка, че в глобален мащаб все още съществуват държави, в които жените нямат право да гласуват“, посочи Теменуга Иванова.
По думите ѝ значението на Станка Николица Спасо-Еленина за образованието и книжовността често се подценява с аргумента, че творчеството и е „малко“. „В случая трябва да се гледа съдържанието и силата на собствената ѝ убеденост. Тя ясно вижда, че хората са неграмотни. А за да има разбиране на идеи, нововъведения и всичко, което е двигател на прогреса, трябва да се наблегне на това хората да могат не просто да четат, а да разбират, да анализират, да разсъждават“, каза Иванова. Тя подчерта, че именно затова семейство Икономови насочват усилията си към образованието и просвещението. „Това е било важно за Разград тогава и не по-малко важно е и днес. В това се изразява значението на делото им, което няма давност“, добави Иванова.
Тя открои и значението на превода на Доситей Обрадович, направен от Станка Николица Спасо-Еленина – първият такъв от българка, както и факта, че тя е първата българка, публикувала стихотворение приживе. „Чрез този превод в българското общество навлизат идеите за образованата жена като основа за благополучието на семейството и народа. Посланието е ясно – само образованата жена може да бъде добра съпруга, майка и възпитател на децата. Книжката се използва в много училища, особено в девическите, в епоха, когато учебници практически няма“, отбеляза тя.
Теменуга Иванова припомни и трудния личен живот на Станка Николица. „Тя погребва три от децата си, което е най-ужасната участ за една майка. Но намира сили да продължи, защото другите деца разчитат на нея. Няма право и няма време за самосъжаление“, каза Иванова и подчерта, че животът на Станка е в пълен синхрон с идеите, които защитава. „Първото публикувано стихотворение е зов не само към българката от нейната епоха, но и към всички нас. Със същата сила ще важи и за тези след нас“, добави Иванова.
По думите ѝ паметта за Станка Николица Спасо-Еленина и за нейния съпруг Никола Икономов, който е една от ключовите фигури в българското образование, се съхранява в семейството чрез разговори за предците и целенасочена работа, започната от бащата на Теменуга Иванова – Ангел Григоров Попов. „Той е техен внук, син на най-малкото им чедо Григор Попов. Да разбули завесата на забравата, беше кауза на живота му. В продължение на няколко десетки години, той упорито работи разградчани да имат правото да се гордеят, че живеят в град, където е преминал животът на семейство Икономови, да ходят по улиците, по които са ходили Станка и Никола. Ако не беше той, семейство Икономови щеше да остане почти забравено“, каза Иванова. Тя подчерта, че благодарение на неговия труд днес има къща-музей, конкурс „Поетични хоризонти на българката“, училища, носещи техните имена. По думите ѝ обаче въпреки това не се прави достатъчно, щом според нея все още има хора, които не знаят кои са те и какво са сторили.
„През целия ми съзнателен живот мисълта за моите предци ме е съпътствала. Макар да знаех малко за тях, дълго време осмислях делото им и трудните условия, в които са живели. От тях не са останали лични спомени, дневници или снимки от младите им години – само паметта за една трагична съдба и за учител, отдал живота си в служба на народа“, разказа още Теменуга Иванова. Тя смята, че тази година Разград не е отдал дължимото уважение към тези личности, като не са били отбелязани подобаващо годишнините им. Според Иванова те не са обикновени хора и заслужават различно отношение. По думите ѝ е необходимо следващите поколения да бъдат по-задълбочено запознати с тях и с делото им, за да се съхрани историческата памет. „С особена тъга си спомням за дядо ми Григор, когото не съм имала възможност да познавам лично. Животът му е бил изпълнен с изпитания, приятелства и идеали, сред които и борбата за България и неосъщественият блян за освобождението на Македония. Остава въпросът колко от съгражданите ни знаят, че в Разград е живял човек, близък приятел на Пейо Яворов“, добави Иванова.
Тя е убедена, че подобни инициативи като удостояването със званието „Почетен гражданин“ имат смисъл само ако са част от дългосрочен процес. „Поколенията се сменят и е нужна постоянна, целенасочена работа с децата и младите хора. Всички институции могат да участват, дори понякога да имат общи проекти, а за някои, би могло да участва цялата общественост на Разград. Така ще се събуди интереса на повече граждани към всичко свързано с историята на града ни – личности, събития и всеки, открил нещо интересно може да го сподели с останалите“, посочи Иванова. Тя отбеляза, че в днешно време непрекъснато се говори за реформи в образованието, в здравеопазването, които по думите ѝ все се не се случват. „А Никола Икономов за няколко години успява да въведе новия взаимоучителен метод, да убеди родителите, че и момичетата трябва да ходят на училище, да въведе и класния метод. Не го е направил сам – явно е имал дарбата да повежда, да убеждава хората. Сега бихме казали – той е лидер. Да, почти няма в Разград инициатива, в която Икономов да не участва – пряко или косвено. Така че, няма извинение за половинчато свършена работа, от ред да мине“, подчерта Иванова.
Тя даде примери и за добри практики, свързани с почит към семейство Икономови, сред които училищни чествания, посещения в къщата-музей, конкурси и граждански инициативи. „Има една жена в Разград, която се грижи за гробовете на Станка Николица Спасо-Еленина, Анание Явашов и на единствения опълченец от Разград. Това е Веселина Милушева. Прави го по нейна вътрешна убеденост и потребност. Едно от значимите прояви е конкурсът на името на Григор Попов, организиран от екипа на Центъра за ученическо, техническо и научно и творчество с директор Цветанка Русева. Да не забравим и за конкурса ”Поетични хоризонти на българката”“, посочи още Теменуга Иванова. Според нея, ако тези прояви станат традиция, тогава ще може да се каже, че почитаме достойно предците си. „Срещите с деца, изложбите, конкурсите оставят траен спомен и подготвят почвата за следващите поколения. Всеки гражданин може да се разрови из семейните архиви, възможно е да намери нещо от свои предци или за тях, което да е интересно и значимо. Това е начинът“, подчерта Теменуга Иванова.
Тя добави, че примерът на Станка Николица Спасо-Еленина носи ясно послание към бъдещите поколения – всеки да прави това, което може, според силите си, в името на просвещението и общото благо. „Ако позволим този зов да бъде забравен, значи не сме достойни потомци“, допълни Иванова.
