Удовлетворен съм, че за 25 години като митрополит опазих вярата и църковността. Старах се да уча хората да бъдат истински християни. Най-важното, което искам да правя, е да спасявам душите им. Това каза в интервю за БТА Ловчанският митрополит Гавриил по повод 25 години от каноничния избор на Негово Високопреосвещенство начело на Ловчанска епархия.
По думите му четвърт век не е никак малко време. „Много неща успяхме, а други се надяваме още да направим. Важното е, че създадохме добри, християнски, братски отношения с вярващите, с църковните хора в нашата епархия, със свещеници и монаси. С тяхна помощ и съдействие съумяхме да изградим нови църкви, други да ремонтираме, да въведем в някои манастири истински светоотечески устав“, заяви владиката.
Той добави, че не се е стремял да бъде митрополит. „Това беше Божия промисъл и когато човек сам не се домогва, тогава Господ му помага. Той не ме е оставил в трудности и в моменти, когато трябваше да се вземат правилни решения, винаги съм усещал, че Господ ми помагаше. Доволен съм. Можеше и много повече да се направи, но и това, което постигнахме, не е малко“, посочи митрополитът.
Според него през тези 25 години е имало най-различни трудности. „В началото трябваше да се преодоляват трудности с някои хора, които бяха неподходящи. Епархията беше материално на много ниско ниво. Трябваше да се ремонтира сградата на митрополията. Много от манастирите бяха в лошо състояние и в тях имаше нужда от интелигентни млади свещеници. За тези години в това отношение се направи много“, каза Ловчанският митрополит Гавриил.
Той обясни, че на много места в епархията се строят и ремонтират храмове, ръкополагат се духовници, постригват се монаси.
„Стараем се да учим хората, да издаваме прекрасни книги за деца, за възрастни, а свещениците да проповядват на празнични дни и да бъдат добър пример за хората със своя личен живот“, добави Ловчанският митрополит Гавриил.
Гордост за него е изграждането на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч и създаването на първото в България частно общообразователно училище „Св. Седмочисленици“ към Светия синод, в частност Ловчанска митрополия.
По думите на владиката още в началото на миналия век е било замислено да строи катедрала в центъра на Ловеч, но когато той е станал митрополит, се е започнало да се работим по реализацията й. „Успяхме да купим от Общината място в центъра на града и започнахме с Божията помощ да търсим дарители и средства, каквито в началото нямахме. Попитах един духовен старец дали аз ли да строя храма, или митрополитът, който дойде след мен. Той помисли малко и каза: „Бог благославя ти да строиш храма“. И наистина Бог благославяше. Имаше в началото много трудни моменти, организирахме благотворителни събития и концерти, с които да събираме средства. Правителството започна да ни помага. Намерихме дарители и успяхме за 12 години да построим такъв прекрасен храм. Той е перла и от архитектурна гледна точка, и от иконописта. Много хора казват, че няма в момента в България по-красиво изписан храм от нашия“, отбеляза митрополитът.
Той добави, че е вярвал в успешното развитие на първото у нас общообразователно училище, създадено под егидата на Българската православна църква.
„Ние вярвахме, че училището ще се развие, след като хората разберат какво е то и като видят примера на децата, които се обучават в него. Така и стана в действителност. В началото беше трудно. Родителите не се решаваха, но след това вече видяха, че при нас атмосферата е много добра, а учителите се стараят по най-добрия начин децата да изучават предметите. Отделно, при нас има едно истинско християнско възпитание, основата на което беше преподаването и досега на Закон Божий или както сега се нарича „Религия – Православие“, каза Ловчанският митрополит.
Той посочи, че през тази учебна година е имало толкова много желаещи родители да запишат децата си в първи клас, че не са успели да удовлетворят желанието на всички.
По думите на митрополита училището е един от начините да се възроди вярата.
„Много важно е децата като са малки, докато не ги е повредил светът, да им дадем една духовна основа, един корен, който после в живота ще им помага и ще ги пази“, обясни Ловчанският митрополит.
Той заяви, че си пожелава Господ да му прощава немощите, слабостите и да го дарува със сили, мъдрост и разум.
„Да можем така да ръководим епархията, че да има повече вяра, повече добри дела, повече любов между хората, за да има повече хора, които се спасяват. Пожелавам на всички Господ да дарува здраве, много години добродетелен и полезен живот. А на прекрасния старославен древен град Ловеч – нека отново да възкръсне и младите хора да се върнат с помощта на ръководството на града, да бъде град, пълен с живот, с младост, благочестие, вяра и християнство“, заяви Ловчанският митрополит Гавриил.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 г. в гр. София. Светското му име е Цветан Методиев Динев. От 1959 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където завършва и основното си образование. След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1970 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1976 г. По време на своето следване там той се запознава с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, Викариен епископ на българския патриарх Максим, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава Клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя. Там се привързва духовно към руската подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария Магдалина Дохторова, която впоследствие става и негова духовна наставница. Година по-късно се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания.
На 27 декември 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений, а на 16 май 1980 г., Възнесение Господне, го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника Свети Дух същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира „Св. Петка“. През 1984 г. завършва задочно Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия. С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие „Св. св. Кирил и Методий“ в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 г., като защитава дисертация на тема: „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през 19 в.“, за която получава научното звание Доктор на Богословието. От септември 1986 г. архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. След завръщането си в България, от 1991 г. до 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя. На 19 октомври 1998 г. в Рилската света обител е ръкоположен в епископски сан с титлата Макариополски и е назначен за Викарий на Софийския митрополит. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква – против разколническите действия на т. нар. „алтернативен синод“.
След кончината на приснопаметния Ловчански митрополит Григорий (Узунов) и овдовяването на Ловчанската катедра през декември 2000 г. Макариополският епископ Гавриил е избран за Ловчански митрополит на 21 януари 2001 г. от епархийските избиратели на Ловчанска епархия, а седмица след това е и канонично утвърден от Светия Синод на БПЦ.
