Не искам да давам оценка на ремонта на улиците в Добрич.
Добричлии сме търпеливи хора. Особено когато виждаме, че се прави нещо много по-добро от досегашното състояние.
Така е с водния цикъл.
Така е и с подновяването на асфалтовите настилки и направата на нови тротоари.
Но всичко си има терпение. Особено когато виждаш, че не се работи активно на обектите.
Пиша тези редове, защото изразявам личното недоволство на съседите си и живеещи по улица „Св.Св. Кирил и Методий“ в Добрич.
Възмущението от фирмата, спечелила търга за ремонта на улицата и тротоарите, дойде, когато строителният контрол хвана нарушение, че се слагат т.нар. бетонни павета с размер на височината по-малък от проектирания. Развалени бяха току-що направените тротоари.
И това разбраха с търпение живиещите по улицата, въпреки, че се отложи за неопределено време /за тях/ нашествието на праха, унищожаващ всичко от година – от цветята /и те струват скъпо/, до мебелите, а най-вече здравето на хората – от най-възрастните до новородените.
С шеги и подигравки приеха факта.
И със съмнение, че някои умишлено пречат на този кметски екип в навечерието на местните избори.
Ако това не е така, то очевидно е, че фирмата-изпълнител има сериозни проблеми.
Защо хората смятат така?
Защо и днес се вижда, че не се работи активно и ефективно по направата на тротоарите, което пречи и на асфалтирането на улицата и на слагане на край на неволите от прах и кал. При това под атаката на проправителствени телевизии, че въздухът в София е мръсен, а въздухът в Добрич е чист.
Може би е чист от липса на значими икономически предприятия, но от мръсен по-мръсен, дори убийствено мръсен от запрашаване, за което не се вижда край.
Не ми се иска да мисля, че е имало опит за злоупотреба от фирмата-изпълнител, която на практика печели почти всички обществени поръчки в Добрич от години по отношение на строителство и ремонти, та до снегопочистване.
Фактът си е факт. Болезнен.
Търпението на хората се изчерпва.
Живеещите тук искат да видят с очите си, че се работи тук бързо, качествено и ефективно. Че не се търкаля топката на времето.
Такъв е животът!
Димитър ДУКОВ
