Необходим е механизъм за колективно трудово договаряне на доходите между синдикати и работодатели – от фабриката, през бранша до национално ниво. Това трябва да се направи час по-скоро, за да има устойчивост. Това каза Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), пред журналисти след Регионалната дискусия на тема „Ефектът на еврозоната“, която се състоя днес в Казанлък.
Той коментира темата за увеличението на минималната работна заплата като заяви, че очаква да бъде спазен законът. „Има действащо законодателство и проектопостановлението на Министерството на труда и социалната политика ще бъде подложено на обществено обсъждане. Днес комисията трябва да заяви становищата на участниците в тристранния съвет, чието заседание е на 6 октомври. Очаквам да се спази законът, независимо дали на някой му харесва или не. Дали трябва да се промени цялата методика е друг разговор и ние се опитахме да намерим общ език с работодателите, за да намерим по-широки критерии, по които да се сформира минималната работна заплата. Имахме напредък, но не стигнахме до общ резултат“, каза Пламен Димитров.
По неговите думи директивата за адекватни минимални работни заплати трябва да бъде транспонирана в България, защото страната върви една година след крайния срок. „От 22 октомври България ще започне да търпи санкции за това, че не е транспонирана директивата, в която има механизми, които дават право за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и по категория персонал. Всичко става с един механизъм на колективно трудово договаряне на доходите между синдикати, работодатели – от фабриката, през бранша до националното ниво. Това трябва да се направи час по-скоро, не само заради това да избегнем санкциите, но и да имаме устойчив механизъм, който да бъде приеман и от бизнеса“, посочи Пламен Димитров.
Той заяви, че сега е моментът работниците да продължат да доказват своята сила, която да се отразява и в ръста на работната заплата, както е в последните години.
„Аз не мисля, че ръстът на минималната работа заплата ще стимулира допълнително сивата икономика, както и няма да влияе негативно на заетостта на тези, които я получават или са близки до нея. Това показват всички тези 15 години наблюдения. Ние разбираме бизнеса за това, че ръстът на доходите всъщност ги притеснява, но това не значи, че го приемаме, защото хората трябва да поемат тези цени, които са в магазините. Това трябва да се разбира и да не се прави политика от него. Ние няма да допуснем някой да ни вкара в някакви политически коментари и подобни сметки. За 2026 г. да забравят какво казва Международния валутен фонд – никакво замразяване на заплатите, няма да позволим“, каза още Пламен Димитров.
Мисия на МВФ представи по-рано тази седмица заключения и препоръки за развитието на българската икономика, припомня БТА. Според МВФ е необходима корекция на разходите от около 1 процент от БВП през 2026 г., за да се охлади икономиката и да се избегне засилване на инфлационния натиск. Сред препоръките са ограничаване на ръста на разходите за заплати в публичния сектор и отвързване на индексацията на обезщетенията от увеличението на средната и минималната работна заплата. Фондът призовава за премахване на нецелевите субсидии и замяната им с целеви трансфери, както и за приоритизиране на финансираните от ЕС инвестиции.
