12-ото издание на конкурса за съвременен танц ще е на 9 ноември
Най-старият и доскоро единствен у нас конкурс за съвременна хореография, на името на проф. Маргарита Арнаудова ще има поредното си, 12-о издание тази година. На 9 ноември публиката в залата на Музикалния театър “Стефан Македонски”, където е основната сцена на балет “Арабеск”, ще може да види трите селектираните творби на хореографите финалисти.
Това са Амедео Джунта, който работи в балета на Пловдивската държавна опера, с творбата “Тук и сега” по музика на Милен Апостолов. Другите двама класирани на финала хореографи са Емилия Тончева с “Безкрайна надпревара” по музика на Давид Кокончев и Стефан Вучов, който е част от трупата на балет “Арабеск” с неговата творба aTOUCHed по музика на Тодор Василев.
“Още от началото на сезона трупата усилено репетираше две неща – новата ни премиера “Бароко лайф” и трите селектирани за конкурса хореографски творби”, каза новият ръководител на балет “Арабеск” Ангелина Гаврилова.
Регламентът на конкурса по принцип изисква да се изгради едноактен танцов спектакъл
задължително по музика на български автор,
иначе често на него се явяват и чужди хореографи. На миналото издание на конкурса преди две години например две от наградите бяха спечелени от чужденци: Рафаел Миро Холцер от Испания и Микел Александър Тоетръп от Дания.
Конкурсът възниква през 1996 г. по идея на акад. Калина Богоева, примабалерина, педагог и хореограф. По това време тя беше директор на балет “Арабеск” след преждевременната смърт на проф. Маргарита Арнаудова.
В началото конкурсът беше начин да се създаде нов репертоар за трупата, да се утвърдят нови имена сред младите съвременни български хореографи. Първите участници бяха Боряна Сечанова, която доскоро беше ръководител на балетната трупа, и Мила Искренова, която също работи в балет “Арабеск”. Впоследствие в конкурсите се включиха и възпитаници на специалността “Танцов театър” на НБУ, на НАТФИЗ , както и възпитаници на Националната музикална академия “Панчо Владигеров” и на Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив. Така конкурсът се оказа платформа за среща на млади хореографи от всички средища за съвременен танц и хореография.
В областта на съвременния танц често хореографът се оказва и изпълнител или пък доскоро работил като балетист. Съвременният танцьор вече по презумпция е и хореограф заради естеството на методите в обучението по съвременен танц, сред които голяма част заемат различните видове импровизации. За тези, които се чувстват узрели за тази крачка, конкурсът е безценна възможност и опит.
Зад този конкурс стоят няколко жеста. Създавайки “Възпоменателната награда на името на Маргарита Арнаудова”, Калина Богоева извърши
жест на творец към друг творец,
който е рядък по нашите географски ширини.
Вторият жест е към публиката – тя също дава награда, за която зрителите гласуват с билетите си.
Освен това конкурсът се утвърди през годините като едно от малкото начинания, които подават ръка на съвременни български композитори. През годините през него преминаха всички знакови имена на съвременния ни танц като Боряна Сечанова, Мила Искренова, Маргарита Градечлиева, Антония Докева, Олеся Пантикина, Росен Михайлов, Галина Борисова, Петя Стойкова, Иво Димчев, Анна Донева и много други. А освен използването на творби на Марин Големинов, Любомир Пипков, конкурсът провокира и много композитори да създават музика за танцов театър като Асен Аврамов, Добринка Табакова, Петър Дундаков, Румен Бояджиев-син и др. Напоследък някои от хореографите се насочват и към създаването на музикални колажи за своите спектакли, а има дори случаи да се използват диджеи.
Конкурсът е отворен към различните стилове, подходи и концепции за съвременния танц. Това се вижда от разнообразието в подбора на участниците във всяко отделно издание, както и в конкурса като цяло. Търси се оригиналност на идеята и автентичност на авторския език, като не се поставят рамки на дефиницията за съвременен танц.
Самата Маргарита Арнаудова, която почина през 1994 г., е цяла епоха в съвременния танц в България и продължава осезаемо да присъства в пространството на българската култура като мост между най-доброто от миналото и утрешния ден. Наградата на нейно име е 3000 лева и се присъжда от публиката. Наградата на професионалното жури също е 3000 лв., а има и една поощрителна награда от 500 лева.
