Трапеза с подчертано обреден характер, обичаят хамкане, сирнишки огньове, маскарадни игри и прошка бележат празника Сирни заговезни в Ловешкия край, разказа за БТА Силвия Вутева, уредник в отдел „Етнография“ в Регионален исторически музей – Ловеч.
„На Сирни заговезни трапезата има подчертано обреден характер. По традиция на масата трябва да има баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, в по-ново време – и с фъстъци. В Тетевенския край се приготвя и специална „сиренява“ чорба. Вечерта на празника се събират семействата – синове и внуци, за да заговяват с млечни храни. Веселието и оживлението нарастват, когато дойде ред на обичая хамкане“, посочи Вутева и обясни какво представлява този ритуал.
След вечеря бабата завързва на единия край на дълъг кълчищен или червен конец, окачен или на тавана, или на дълъг прът, парче сирене, варено яйце, халва или въглен. Конецът се залюлява в кръг и всички, обикновено децата, се стремят да уловят поставеното с уста, без да си помагат с ръцете.
„Когато децата се наиграят, а старите хора се нарадват, както казва народът, с конеца и парченцата от играта се предприемат най-разнообразни магически действия. В нашия край конецът се мушва в гредата на тавана или се заравя в нивата за берекет. На някои места се поставя пред домашната икона и се използва за лечение или се изгаря. А по това как гори се гадае за здраве, дълъг живот, а някъде и за бъдещата реколта. Яйцето и въгленът от хамкането може да се сложат в ярмата на добитъка и за неговото здраве“, описа етнографът.
Силвия Вутева добави, че за празника са характерни и т. нар. сирнишки огньове или сирници. В тях участват обикновено момчета на възраст от осем до 14 години, а също и ергени – готови за женене, които преди вечеря на най-високото място в селото запалват предварително подготвени купове от слама, съчки и шума. По-малките пък правят свои огньове и по улиците. Стремежът е огънят да е висок и се вярва, че докъдето стига светлината му, няма да има градушки и лошо време през лятото.
„Огънят, както и водата при повечето ни ритуали, изпълняват пречистваща роля. Именно около буйния огън с шеговити припевки и наричания се събира цялото село, прескача се за здраве и за предпазване – забележете – от бълхи, хвърлят се запалени стрели от ергените, насочени към дворовете на избраниците им, което си е доста опасно, с пожелания и заклинания за любов и женитба. Пак около огъня се завихря и специалното обредно хоро, в повечето случаи – и в спомените на по-възрастните, само от мъжете“, разказа още Вутева.
По думите ѝ, според теренни проучвания на Ловешкия край, на Сирница и на следващия ден – наричан „песи“ понеделник, се организират и маскарадни игри. Според Вутева това най-вероятно са нововъведения в обичайно-празничната ни система, защото по традиция за ловешките села този маскарад е по-характерен за отминалия вече Бабинден. Мъжете са облечени в женски дрехи, жените – в мъжки, някои наподобяват мечки, други – маймуни, и ходят по къщите за шеги и закачки, а стопаните ги черпят с домашно приготвен суджук – като за последно преди постите, и задължително с червено вино.
„По-особен вариант четем в изследване на ловешките обичаи от Рачко Попов. Това е ергенската маскарадна игра, наречена „ялова сватба“, която в близкото ни минало се е разигравала в селата Микре и Катунец пак на „песи“ понеделник. В какво се състои маскарадът – двама момци се преобличат съответно като булка и зет, качват се на кола, в която са впрегнати всички уловени селски кучета, сядат върху възглавница, до тях са и останалите обредни лица, кумът и докторът. Единият държи счупено решето и ряпа вместо бъклица с вино и с тях черпи околните да си пийнат, а докторът с бяла престилка и очила „лекува“ заболелите от любов младоженци. С тях са и селските музиканти за повече настроение“, описа Вутева.
Тя допълни, че на Сирни заговезни има още един обичай, който може да се изпълнява през цялата Сирна неделя. Той се нарича прошка – по-младите целуват ръка на по-възрастните, децата – на родителите, младоженците – на кумовете, изричайки „Прощавай, мале, тате“. Отговорът е „Просто да ти е, Господ да прощава“. Без прошката не може да се заговее.
Има нещо много символично в това да си простим и после, необременени от лоши мисли, да се отдадем на пост и молитва за здраве и благодат на всички, които обичаме, отбеляза уредникът в отдел „Етнография“ на РИМ-Ловеч.
